4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 28.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 02.12.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 205 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на адв.Б. С. С. и адв. Т. В. С., двамата от Пловдивска адвокатска колегия, против въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 464/21.10.2010 год., по в.гр.д.№ 692/ 2010 год., в частта, с която е потвърдено решението на Пазарджишкия районен съд № 529 от 30.06.2010 год., по гр.д.№ 3959/ 2009 год. и са отхвърлени предявените от настоящите касатори, като ищци, срещу „Д.-М”ООД, гр. Септември обективно и активно субективно съединени искове, основани на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.286 и сл. ЗЗД и по чл.86, ал.1ЗЗД за разликата над присъдените 926 лв. до претендираните 1852 лв., неплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на частна жалба до Пловдивския апелативен съд; за разликата над присъдените 150 лв. до пълня размер на заявената по т.4 от исковата молба сума от 300 лв., възнаграждение за участие при провеждане на едно ОС на ТД- ответник, за разликата от 60.00 лв. до претендираните 556 лв. по т.6 от исковата молба, възнаграждение за проучване на гр.д.№ 2436/2009 год. и по т.8 – за сумата 100 лв., възнаграждение за осигурен в [населено място] нотариус по искане на ЮЛ.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска касирането му на осн. чл.281, т.3 ГПК.
В инкорпорирано в обстоятелствената част на касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са обосновали достъп до касационен контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като твърдението им е, че даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния правен резултат по делото материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.2, ал.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 год. за размера на минималните адвокатски възнаграждения, при отсъствие на писмен договор за адвокатска защита и съдействие се разрешава противоречиво от съдилищата.Като израз на визираното противоречие е посочено застъпеното от ПОС становище в обжалвания съдебен акт и противостоящото му такова по гр.д.№ 3959/2009 год. на първоинстанционния ПРС.
По съображения, че по релевантния за делото въпрос на процесуалното право, който доуточнен от настоящата инстанция, съобразно правомощията и разяснени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е дали предвиденият в ЗА административен ред за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение по устен договор за правна защита и съдействие, е абсолютна процесуална предпоставка за търсене на защита от довереника- адвокат по общия исков ред, липсва съдебна практика, касаторите обосновават касационно обжалване по приложно поле и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, като алтернативно е оспорила и основателността на въведените основания за касация.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, в частта му, предмет на предприетото касационно обжалване, въззивният съд, позовавайки се на събраните по делото доказателства, е приел за недоказан претендирания въз основа на сключен устен договор за поръчка с предмет оказване на правна защита и съдействие на ответника, размер адвокатско възнаграждение, дължимо на ищците в качеството им на довереници на същия.
При изграждане на крайния си правен извод за недължимост на претендираните суми в заявените с исковата молба размери въззивната инстанция се е позовала на обема на учредената на ищците от законния представител на ответното ТД представителна власт, обективирана в 3 бр. нотариално заверени пълномощни, във вр. с възникнал между последното и [фирма], [населено място] правен спор, предмет на гр.д.№ 2190/2009 год., по описа на ПРС и по ч.гр.д.№ 360/ 2009 год. на ПОС, както и във вр. с искова претенция срещу [фирма] гр.София, като е съобразила извършеното от доверителя плащане на част от дължимата сума и заявения начин на изчисляване на неплатения остатък от същата – на база определените в Наредба № 1/ 2004 год. минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Следователно от решаващите мотиви, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт следва, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, макар и важен не е релевантен за конкретния възникнал правен спор, тъй като не е обусловил крайния изход на делото. Произнасяйки се по основателността на предявените от ищците искови претенции, основани на чл.79, ал.1ЗЗД във вр. с чл. 286 и сл. ЗЗД решаващият съд не е счел предвиденият в ЗА административен ред за определяне дължимото адвокатско възнаграждение в разглежданата хипотеза да е процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство, поради което не го е обсъждал, в каквато насока е и поддържаното в касационната жалба становище.
Що се касае до формулирания материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.36, ал.2 ЗА и Наредба № 1/2004 год. за размера на минималните адвокатски възнаграждения, то дори и да се възприеме тезата на касатора, че същият се явява значим по вложения от законодателя в чл.280, ал.1 ГПК смисъл, независимо, че е обусловено от конкретните данни по всяко дело и по този начин общото основание за достъп до касационен контрол е доказано, то не е налице твърдяното противоречие.
Както е изрично е разяснено и в т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС различния правен резултат по делото, който е постановен в отделните инстанции, предвид характера на въззивното производство и правомощията на въззивния съд, обективно не би могъл да бъде източник на противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, вкл. по съображения, че в правния мир съществуващо остава само въззивното решение.
С оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК на ответника по касационната жалба, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, поискани своевременно и възлизащи в общ размер на сумата 1000 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 16 от 19.01.2011 год..
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд № 464 от 21.10.2010 год., постановено по в. гр.д.№ 692/2010 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА Б. С. С. с ЕГН: [ЕГН] и Т. В. С. с ЕГН: [ЕГН] да заплатят на ТД [фирма], [населено място] общо сумата 1000 лв./ хиляда лева/, направени деловодни разноски в касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: