5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 574
С., 09.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.06.2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 969/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. С. С. от [населено място] против въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 332 от 01.07.2010 год., постановено по в.гр.д.№ 444/2010 год., в частта, с която е потвърдено решение № 80 от 16.03.2010 год., по гр.д.№ 2818 / 2009 год. на Добричкия районен съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от касатора срещу „БАНКА ДСКА”ЕАД, гр. С. главни обективно съединени искове по чл.26, ал.2 ЗЗД – за установяване нищожността на договор за поръчителство, поради липса на предмет, сключен за обезпечаване на банков кредит за текущо потребление от 19. 05.2005год. с кредитополучател б.ж. на [населено място] – Т. М. С. и по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 8819.54 лв., като дадена без основание по нищожен договор за поръчителство за обезпечаване на договор за банков кредит за текущо потребление от 19.05.2005 год. за 10 000 лв. , с кредитополучател б.ж. на [населено място] – Т. М. С..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона-138 и сл. ЗЗД и на съществените процесуални правила на чл.164, ал.1, т.6 ГПК и чл.266 ГПК- основания за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Позовавайки се на липсата на съдебна практика, касаторът поддържа, че разрешените от въззивния съд процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.164, ал.1, т.6 ГПК и дали е допустимо датата на изходящ от страната частен документ да се опровергава със свидетелски показания, са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Същият критерий за селекция, но по съображения, че разгледан в правната доктрина, не е намерил разрешение в практиката на ВКС, се поддържа и по отношение на материалноправния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл – за валидността на договора за поръчителство, съответно на офертата за сключване на такъв договор, в хипотезата на несъществуващо главно задължение.
Ответната по касационната жалба страна [фирма], чрез РЦ-В. в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените от касатора основания за касация.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявените в обективно кумулативно съединяване срещу ответника – ЮЛ главни искови претенции, основани на чл.26, ал.2 ЗЗД и на чл.55, ал.1, пр.1 ГПК въззивният съд е приел за доказано, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, наличието на валидно сключен между страните договор за поръчителство, явяващ се основание на поетото от ищцата задължение да издължи, като солидарен длъжник, вместо кредитополучателя, получения от последния банков кредит .
Изложени са съображения, че доколкото законодателят в чл.138, ал.2, изр. 2 ЗЗД изрично позволява поръчителство да се поеме и за бъдещо и за условно задължение, то обстоятелството, че ищцата, като поръчител е положила подписа си ден, преди сключване на самия договор за кредит между ответната Банка и кредитополучателя Т. С., б.ж. на [населено място], с когото С. е живяла дълги години на съпружески начала, е ирелевантно и не може да обуслови твърдяната нищожност на договора за поръчителство, поради липса на предмет.
Като неоснователно, вкл. поради заявяването му едва във въззивната инстанция, решаващият съд е преценил и възражението на ответницата, че направеното от нея предложение за обезпечаване на процесния кредит, на осн. чл.13, ал.3 ЗЗД, е отпаднало към датата на неговото сключване – 19.05.2005 год..
Въпреки произтичащата от чл.266 ГПК забрана за обсъждане на несвоевременно въведеното възражение, съставът на Д. е развил съждения и по същество за неоснователността му, позовавайки се и на безспорното отсъствие на оправомощено да представлява банката – кредитор лице, на 18.05.2005 год., когато е подписан договора за поръчителство от страна на ищцата, за да бъде възприетата тезата и за направена от нея оферта на „присъстващ” с произтичащите от това правни последици.
Следователно обстоятелството, че в хода на делото валидността на сключения договор за кредит не е била оспорена, нито е оспорена датата, на която са положени подписите от поръчителите, последвани от подписа на овластеното да представлява банката – кредитор лице, според решаващия съд, обуславя правен извод, че извършеното от ищцата плащане по изп.д.№ 87/2009 год. на ЧСИ, рег.№ 810 от КЧСИ на сумата 8 819.54 лв., въз основа на издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.№ 1655/2009 год. на Д. срещу главния длъжник и двамата поръчители не е лишено от основание по см. на чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, поради което даденото не подлежи на връщане.
Изводите си съставът на Д. е аргументирал с правната същност и предмета на договора за поръчителство, по силата на който между ищцата и банката – кредитор е възникнало самостоятелно правоотношение, изключващо при обезсилване на заповедта срещу главния длъжник, поради неправилно конституиране след смъртта му, задължението на поръчителя да се счита за погасено или да рефлектира върху регресното вземане на последния спрямо неговите наследници на лицето, за чието задължение поръчителят е гарантирал.
Уважената спрямо наследниците на починалия кредитополучател искова претенция на С., заявена при условията на евентуалност, според въззивната инстанция, е в пълна подкрепа на изразеното по- горе разбиране.
Следователно преценени решаващите мотиви на въззивния съд налагат правен извод, че поставените от касатора правни въпроси, свързани с приложението на чл.164, т.6 ГПК и с валидността на договор за поръчителство в хипотезата на несъществуващ, към момента на сключването му дълг, имат обвързващо за крайния изход на делото значение, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Що се отнася до въпроса, свързан всъщност с приложението на чл.13, ал.3 ЗЗД, то като неотносим към решаващите правни изводи на въззивния съд, вкл., поради несвоевременно въведеното в тази вр. възражение, същият не се включва в приложното поле на касационното обжалване.
По отношение на така формулираните въпроси – процесуалноправен и материалноправен не е осъществено допълнителното изискване на процесуалния закон – поддържания критерий за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че визираното основание е аргументирано единствено с липса на съдебна практика, което не само е невярно, но и не е достатъчно, съобразно разясненията по т.4 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19.02.201 год., да обоснове наличие на кумулативното изискване за относимостта на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото и това обстоятелство само по себе си е достатъчно, за да бъде отречено, то и разгледано по същество, в случая- отсъства.
Релевираният като значим правен въпрос попада в обсега на т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, само ако решаването му е предпоставено от непълнота, неяснота или вътрешна противоречивост на приложимата правна норма, или се налага да бъде отстранена трайно установена, но неправилна съдебна практика по същата, респ. да бъде осъвременена съществуващата непротиворечива и правилна съдебна практика, поради настъпила промяна в обществените отношения, законодателство и правна мисъл, при които същата е била създадена, в които хипотези разглежданият случай не попада, поради следното:
В практиката на ВКС, която е трайно установена, не съществува колебание, че частният документ/ диспозитивен или свидетелстващ/ не удостоверява датата, на която е извършен и в този смисъл е непротивопоставим на третите лица, ако няма достоверна дата, но страните, подписали го / лично или чрез пълномощник/ са обвързани от поставената в същия дата. Поради това, за да бъде установена между тях различна от вписаната в документа дата на извършването му, когато тя се оспорва, съдът може да допусне всички допустими от ГПК доказателствени средства, при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото, както е процедирал и въззивният съд.
Отделен в случая остава въпросът, че дали датата на процесния договор за поръчителство е предхождала или не датата на обезпечения с него договор за кредит е бил въпрос, ирелевантен за крайния правен резултат по делото – арг.от чл.138, ал.2 ГПК.
Не само трайно непротиворечива, но и задължителна съдебна практика/ решение по чл.290 и сл. ГПК № 52/20.09.2020 год., по т.д.№ 63/2009 год. на ВКС, ТК/съществува и по поставения от касатора материалноправен въпрос.
Съобразена със създадената от законодателя в чл.138, ал.2 ЗЗД възможност с договора за поръчителство, поръчителят да се задължи да отговаря за едно чуждо задължение и когато то е бъдещо или под условия, същата изисква в тази хипотеза да са налице данни относно индивидуализиращите поне в степен на достатъчна определяемост параметри на главния дълг, които с оглед конкретните доказателства по делото са били налице.
Наличието на непротиворечива съдебна практика, която няма необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, по изложените по- горе съображения, основание на т.4 от ТР №1/2010 год. на ОСГТК на ВКС изключва и приложимостта на единствено въведения от страната критерии по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното искането за достъп до касационен контрол следва да се остави без уважение.
Ответникът не е претендирал деловодни разноски за настоящето производство, поради което не следва да бъде обсъждан въпроса да отговорността им.
Мотивиран от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 332 от 01.07.2010 год., по в. гр. д. № 444/ 2010 год., в частта, предмет на подадената от М. С. С. от [населено място] касационната жалба с вх.№ 3810/22.07.2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: