4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N. 73
София, 07.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 20 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 568-2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]-г.София срещу въззивното решение от 12.10.10г. по г.д.№3298/09г. на АС-г.София, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.08.09г. по г.д.1358/07г.наСГС,VІ-10с-в. С последното е осъден касатора [фирма]-г.София на основание чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД да заплати на [фирма]-г.София сумата 55490.80лв. получена при начална липса на основание. Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на ответника Министерство на икономиката и енергетиката и [фирма]-г.К..
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.3 ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, формулиран от жалбоподателя както следва: От кой момент и при наличието на какви обстоятелства може да се приеме, че са доказани по основание и размер насрещните задължения между страните, за да може да се приложи разпоредбата на чл.103 ЗЗД?
В тази връзка касаторът развива съображения, че в конкретния случай законоустановените предпоставки за извън съдебно прихващане на насрещни задължения на страните по делото са били налице и като не е съобразил това въззивният съд е постановил неправилно решение, което моли да бъде отменено.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи така предявеният кондикционен иск въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че възражението за прихващане със сумата 55 490.80лв., представляваща невърната гаранция за добро изпълнение, направено от ответника по иска [фирма]-г.София е неоснователно. В тази връзка е прието, че е била прекъсната облигационната връзка между страните след постъпване на предоставените от ЕС средства за финансиране на проекта по програма ФАР като Комитета по енергетика е заменил възложителя по договора от 24.03.99г. [фирма]-г.София.
Обуславящият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е налице ли са били в настоящия случай предпоставките за прихващане, предвидени в чл.103 ал.1 ЗЗД.
От данните по делото е установено, че между страните е било породено облигационно правоотношение от сключен между тях договор от 24.03.1999г. с предмет изпълнение от [фирма]-г.София на “Антисеизмично укрепване на Х.” в [фирма]-г.К.. В р.ІІ т.7 от договора изрично е уговорена гаранция за добро изпълнение на задълженията по договора, чрез удържане от изпълнителя 5% от стойността на всяко плащане. В същата договорна клауза са уговорени и условията, при настъпването на които тази гаранция ще бъде освободена. В конкретния случай тези условия са били налице. От приетата по делото СИЕ на в.л. Л. К. ДАЕЕР е възстановила на 22.12.00г. половината от задържаната гаранция, възлизаща на 29663 евро, а другата половина с пл.нареждане от 4.07.01г. ДАЕЕР погрешно е върнала на Европейската комисия ведно с останалите средства, подлежащи на връщане по програма BG9608, обстоятелство породило правния интерес за предявяване на настоящия иск, предмет на делото.
С оглед произтеклото последващо преобразуване на [фирма]-г.София със Заповед №ДВ-153/24.04.00г. на Председателя на ДАЕЕР по делото е останал неизяснен въпроса за наличието на субективна новация в породеното от договора от 24.03.1999г. облигационно правоотношение между [фирма]-г.София и [фирма]-г.София.
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.
В конкретния случай тези предпоставки са налице, обстоятелство което предпоставя наличие на основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Следва да се съобрази и това, че по делото няма данни, да е релевирано от длъжника съгласие за прехвърляне на вземанетото по смисъла на чл.103 ал.3 ЗЗД, обстоятелство което налага извода, че процесната гаранция е била прехвърлена без съгласието на кредитора на това вземане [фирма]-г.София, поради което и длъжника по задължението за връщане на гаранцията, произтичащо от договора между страните е останал непроменен.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 12.10.10г. по г.д.№3298/09г. на АС-г.София, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.08.09г. по г.д.1358/07г. на СГС,VІ-10 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.10.10г. по г.д.№3298/09г. на АС-г.София, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 19.08.09г. по г.д.1358/07г. на СГС,VІ-10 с-в.
УКАЗВА на касатора да внесе по сметката на ВКС1109.82лв./хиляда сто и девет лева и 0.82лв./ държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: