О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 173
София, 02.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 413/2009 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на З. С. З. против Определение № 163 от 27.03.2009 г. по ч.гр.д. № 51/2009 г. на ВКС, Първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба срещу определение № 2* от 12.11.2009 г. по гр.д. № 1594/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.).
В жалбата се поддържа оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения – касационно основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК за отмяната му като неправилно и за постановяване на ново, с което да се осъди “Е” АД да му заплати всички направени от него разноски по делото.
Ответникът по частната жалба “Е” АД не е изразил становище по реда на чл.276 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение като обсъди наведените от жалбоподателя доводи и прецени данните по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалвания сега съдебен акт Пловдивският окръжен съд изменил по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.) решението си в частта за разноските, постановено по гр.д. № 1594/2008 г., като с оглед изхода на спора осъдил “Е” АД да заплати на настоящия жалбоподател разноски по делото в размер на 49.16 лв.
Съгласно чл.218а, б.”в” ГПК(отм.) на касационен контрол подлежат определенията на въззивния съд, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Извън тази категория определения са и тези, които макар и да не попадат между преграждащите развитието на производството по смисъла на цитираната разпоредба, по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Такива са определенията по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) – относно изменение решението в частта му за разноските, което подлежи на контрол по реда на обжалване на това решение и съответно по касационен ред, ако такъв е предвиден за последното – арг. от чл. 70 ГПК (отм.).
В разглежданият случай измененото по реда на чл.192, ал.4 ГПК (отм.) решение на Пловдивския окръжен съд е окончателно. То е постановено от него като въззивна инстанция по предявени от частния жалбоподател обективно съединени искове с обща цена 1 024.55 лв., които частично са уважени до размер на сумата 185.09 лв. Обстоятелството, че обжалваемият в случая интерес за частния жалбоподател възлиза на 857.09 лв. налага извода, че след като по силата на чл.280, ал.3 ГПК решението е изключено от касационен контрол, то и постановеното от възизвния съд определение по чл.192, ал.4 ГПК (отм.) е необжалваемо – т.6 на ТР № 1/2001 г.
Ето защо, като е оставил без разглеждане частната жалба, тричленният състав на ВКС, Първо търговско отделение е постановил законосъобразно определение, което следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 163 от 27.03.2009 г. по ч.гр.д. № 51/2009 г. на ВКС, Първо търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: