О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 21.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 17.11.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ваня Алексиева
ч.т.дело № 392/2008 година
Производството е по чл.282, ал.2 и сл. ГПК.
Образувано е по молбата на ”ЕС Е. Б. И. М.” АД, гр. К. за спиране изпълнението на постановеното от Пловдивския апелативен съд въззивно решение № 186 от 01.10.2008 год. по т.д. № 676/ 2007 год., с което е оставено в сила решение № 75 от 09.05.2007 год. по гр. д. № 373/2006 год. на Кърджалийския окръжен съд и е осъдено ЮЛ- молител да заплати на ТД ”А” О. , гр. П. общо сумата 75 535.15 лв./ седемдесет и пет хиляди петстотин тридесет и пет лева и петнадесет ст./, от които 62 600 лв. главница, произтичаща от договорно неизпълнение и 13 535.15 лв. обезщетение за забава.
Молителят твърди, че е налице подадена от негова страна редовна касационна жалба против горепосоченото въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, поради което и предвид своевременно внесено обезпечение в размер на присъдената сума, то са налице предпоставките на закона – чл.282, ал.2, т.1 и сл. ГПК за допускане на исканото спиране.
Настоящият състав на ВКС, търговска колегия като съобрази изложените доводи и данните по делото намира, че при така представените по делото доказателства молбата за спиране е процесуално допустима.
От ЮЛ- молител е подадена касационна жалба вх. № 4308/08.10.2008 год. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 186 по в.т.д. № 676/2008 год., основана на чл. 281, ал.1 т. 3 ГПК, която е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и касае съдебен акт, подлежащ на последващ въззивния инстанционен контрол.
Разгледана по същество молба за спиране е основателна.
Спиране изпълнението на въззивното решение в разглежданата законова хипотеза е обусловено освен от допустимостта на подадената срещу същото касационна жалба и от задължението на молителя да предостави надлежно обезпечение, което съгласно императивно разпореденото от чл. 282, ал.2 т.1 ГПК е равно на присъдената парична сума. Следователно обстоятелството, че същата, възлизаща на 75 535.15 лв.,/ седемдесет и пет хиляди петстотин тридесет и пет лева и петнадесет ст./, както сочи приложеното преводно нареждане на СИБ клон Кърджали от 09.10.2008 год. е внесена по сметка на ВКС, обосновава правен извод, че в случая са налице предпоставките на закона, поради което следва да бъде уважено исканото от касатора спиране.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, на осн. чл. 282, ал.2, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА изпълнението на въззивно решение № 186 от 01.10.2008 год., по в.т.д. № 676/2007 год. на Пловдивския апелативен съд, при внесеното по сметка на ВКС обезпечение в размер на сумата 75 535.15 лв./ седемдесет и пет хиляди петстотин тридесет и пет лева и петнадесет ст./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: