3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 18.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 20/2010 година
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”в” ГПК/ отм./, във вр. с § 2, ал.9 ПЗР на ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД[фирма], [населено място] против въззивно определение на Софийски градски съд № 6629/16.06.2009 год., по ч. гр. д. № 1468/2009 год., с което е отменено постановеното по реда на чл.242 ГПК/ отм./, във вр. с чл.237, б.”е”, пр.1 ГПК/ отм./ определение на Софийски районен съд от 29. 09.2008 год., по гр.д.№ 7543/ 2008 год. и е осъден жалбоподателя, в качеството му на издател на запис на заповед от 24.08.2006 год. да заплати на [фирма] , [населено място], солидарно с авалиста В. И. П. сумата 21 067.17 евро, представляваща част от поетото менителнично задължение, ведно със законната лихва, считано от 29.02.2008 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 1 236.08 лв., направени от молителя деловодни разноски, като е постановено издаването на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание по чл.237, б.”е” ГПК /отм. /.
С частната жалба е въведено оплакване за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт по съображения за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.261, т.1 ГПК, във вр. с чл.262, ал.1 ГПК и формалното отсъствие на изискуемите се от ТЗ задължителни реквизити на издадения документ, приложен от молителя, за да притежава същия правната характеристика на”запис на заповед”, поради което се иска отмяната му.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.215 ГПК/ отм./, във вр. с чл.218к ГПК/ отм./.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 217, ал. 1 и сл. ГПК/ отм./ във вр. с чл.218к ГПК/ отм./, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 ГПК/ отм./ от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Определенията по чл. 213, б. „б“ ГПК /отм./, в която категория попада и определението по чл. 244 ГПК /отм./ за издаване на изпълнителен лист въз основа на някое от изчерпателно посочените в чл. 237, ал. 1 ГПК/ отм./ несъдебни изпълнителни основания подлежат на двуинстанционно разглеждане и в този смисъл изрично възприетото от ОСГК на ВКС в т. 6 на ТР № 1/2001 год. задължително за съдилищата в страната, разрешение.
Следователно за визираната категория определения касационният контрол е недопустим и по отношение на същите ВКС осъществява инстанционен контрол само, когато те са постановени за първи път от въззивния съд, какъвто не е разглежданият случай.
Обстоятелството, че молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на чл. 237, б.“е“ ГПК /отм./, във вр. с чл.535 и сл. ТЗ, е подадена от взискателя [фирма] , [населено място] на 29.02.2008 год., т. е. преди влизане в сила на действащия ГПК – 01.03.2008 год. и при действието на ГПК от 1952 год., обосновава правен извод, че в случая, по силата на императива на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК/ ДВ бр.50/ 30.05.2008 год./ приложима е създадената с отменения Граждански процесуален кодекс /1952 г./ГПК/ процесуалноправна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист и касационният контрол, по арг. от чл. 244 ГПК /отм./, над въззивният съдебен акт на Софийски градски съд се явява недопустим.
Същевременно доколкото определението, с което въззивната инстанция се е произнесла по законосъобразността на определението на Софийски районен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.”е” ГПК/ отм./ няма и преграждащ за развитие на производството по делото ефект, то не попада и в категорията съдебни актове по чл.213, ал.1, б.”а” ГПК/ отм./, поради което и на това основание в случая касационният контрол по чл. 218а, ал.1 б. „в“ ГПК /отм./ е недопустим.
С постановяване на обжалваното определение на СГС инстанционният контрол за законосъобразност е изчерпан и като окончателно, то е влязло в сила, поради което подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима частната касационна жалба вх.№ 6464/2009 год. на ТД[фирма], [населено място] против въззивно определение на Софийски градски съд № 6629/16.06.2009 год., по ч. гр. д. № 1468/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: