1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 18.02.2020 година
Върховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд на Република България, петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като изслуша докладваното от съдията К. Маринова дело № 54 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.135, ал.4 от Административно-процесуалния кодекс по спор за подсъдност между Районен съд-сливен и Административен съд-Сливен относно компетентния съд да разгледа исковата претенция на Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен“ против Директора на ТП „ДГС Сливен“ за отмяна на отказ, обективиран в писмо с изх. № ЛС-22-131/1 от 04.09.2019 г. на Директора на ТП „ДГС Сливен“ за предприемане на действия за изпълнение на влязло в сила решение № 10 от 21.02.2014 г., постановено по гр.д. № 378/2013 г. на Окръжен съд-Ямбол и разваляне чрез отправяне на едномесечно предизвестие на сключеното допълнително споразумение от 21.06.2016 г. по чл. 29, ал. 10 от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча за присъединяване на Ловна дружинка „Сливен 1“ към Ловно рибарско сдружение „Гребенец“ Сливен, ведно с ловно стопански район „Сливен 1“.
Исковата молба /жалба/ е подадена пред Административен съд-Сливен, като с нея е поискано и спиране на изпълнението на допълнителното споразумение от 21.06.2016 г. С определение от 11.09.2019 г., постановено по ч.адм.д. № 376/2019 г. искането за спиране на изпълнението е било оставено без разглеждане. С определение № 331 от 27.09.2019 г., постановено по образуваното по жалбата адм.д. № 375/2019 г. производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд-Сливен. Съдът се е мотивирал като е посочил, че оспореното писмо на Директора на ТП „ДГС Сливен“ не е административен акт и не подлежи на оспорване по реда на административното правораздаване.
С определение № 3405 от 07.10.2019 г. по гр.д. 5218/2019 г. Районен съд-Сливен е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявените искове и е върнал исковата молба /жалба/. С определение № 761 от 20.11.2019 г. по в.ч.гр.д. 544/2019 г. Окръжен съд-Сливен е отменил прекратителното определение и е върнал делото на Районен съд-Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия и за повдигане на препирня за подведомственост на спора. С определение № 4289 от 06.12.2019 г. по гр.д. № 5218/2019 г. Районен съд-Сливен е прекратил производството по делото и е повдигнал настоящата препирня за подсъдност.
Настоящият смесен състав на Върховния касационен съд на Република България и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен“ против Директора на ТП „ДГС Сливен“ е Районен съд-Сливен, като съображенията за това са следните:
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.07.2010 г. между Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен“ и ТП „ДГС Сливен“, е сключен договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД, по силата на който Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен“ извършва стопанисването и ползването на дивеча в изрично посочени в договора ловностопански райони, сред които и район Сливен 1. На 21.06.2016 г. между ТП „ДГС Сливен“ и „Ловно-рибарско сдружение „Гребенец” на основание чл.29, ал.10 ППЗЛОД е сключено допълнително споразумение към договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД от 28.06.2010 г., относно преминаването на Ловно-рибарска дружина „Сливен 1” в „Ловно-рибарско сдружение „Гребенец”. С молба вх. № ЛС-22-131 от 29.08.2019 г. Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен“ е заявило искане до Директора на ТП „ДГС Сливен“ да развали сключеното допълнително споразумение от 21.06.2016 г., като отправи едномесечно предизвестие за прекратяване във връзка с установеното във влязло сила решение № 10 от 21.02.2014 г., постановено по гр.д. № 378/2013 г. на Окръжен съд-Ямбол, че Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен“ е носител на правото по чл.30, ал.3 ЗЛОД да поддържа заявената регистрация на Ловно-рибарска дружина Сливен 1. Във връзка с молбата сдружението е уведомено с писмо изх. № ЛС-22-131/1 от 04.09.2019 г. на Директора на ТП „ДГС Сливен“, след влизане в сила на решението, постановено по гр.д. № 378/2013 г. на Окръжен съд-Ямбол, на 26.05.2016 г. е проведено ново общо събрание на Ловно-рибарска дружина „Сливен 1”, въз основа на което е сключено допълнителното споразумение от 21.06.2016 г. Сключването на допълнителното споразумение на практика представлявало предприемане на мерки по изпълнение на друго съдебно решение № 117 от 31.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 236/2019 г. на Окръжен съд-Сливен, с което е признато за установено, че е налице съществуване на правоотношение между „Ловно-рибарско сдружение „Гребенец” и ТП „ДГС Сливен“ и е прието, че ТП „ДГС Сливен“ неправилно се е позовало на решение № 10 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 378/2013 г. на Окръжен съд-Ямбол при прекратяване на процесното допълнително споразумение.
Съгласно чл.30, ал.1 ЗЛОД държавните горски стопанства предоставят стопанисването на дивеча чрез пряко договаряне на ловните сдружения в определени ловностопански райони. Условията и редът за пряко договаряне за стопанисване на дивеча се уреждат в Правилника за прилагане на закона /ППЗЛОД/. В чл.29 ППЗЛОД са уредени процедурата и условията за сключване на договор за предоставяне стопанисването на дивеча между държавното горско стопанство и ловното сдружение. Договорът по чл.29, ал.8 ППЗЛОД съдържа клаузи за правата и задълженията на ловното сдружение. В чл.29, ал.10 ППЗЛОД е предвидено, че страните подписват допълнително споразумение към договора по ал.8, когато ловна дружина премине в друго сдружение, а основанията за прекратяване на договора по чл.29, ал.8 ППЗЛОД са изброени в чл.31 ППЗЛОД.
Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен“ претендира прекратяване на сключеното между „Ловно-рибарско сдружение „Гребенец” и ТП „ДГС Сливен“ на 21.06.2016 г. допълнително споразумение при условията на чл.31, ал.1, т.4 ППЗЛОД. Изявлението на директора на съответното държавно горско или ловно стопанство по чл.31, ал.2 ППЗЛОД е гражданскоправно по своя характер, поради което и спорът е подсъден на общия граждански съд.
С оглед изложените съображения петчленният съдебен състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд на Република България и двама представители на Върховния административен съд на Република България
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба на Сдружение „Ловно рибарско дружество Сливен“ против Директора на ТП „ДГС Сливен“ за предприемане на действия за изпълнение на влязло в сила решение № 10 от 21.02.2014 г., постановено по гр.д. № 378/2013 г. на Окръжен съд – Ямбол и разваляне чрез отправяне на едномесечно предизвестие на сключено допълнително споразумение от 21.06.2016 г. към договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД от 28.06.2010 г. е Районен съд-Сливен
ИЗПРАЩА делото на Районен съд-Сливен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: