О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 335
гр.София, 03.04.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на втори април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Първанов
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 497/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Е. З. Б. и К. С. Б. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-193/ 31.10.2008 г. по гр.д. № 238/ 2008 г., с което е оставено в сила решение на Бургаски районен съд по гр.д. № 2868/ 2001 г. С цитираното решение е обявен за недействителен спрямо М. А. К. договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 1* т.ІІІ, рег. № 8* н.д. № 541/ 2001 г на нотариус № 133 между Д.
В изложението на основанието за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя Б. , че въззивният съд се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на правото и в противоречие със съществуващата практика, като е приел, че в конкретния случай е налице знание за увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД. Свидетелските показания, на които съдът се позовал за да направи този извод, съдържали очевидни несъответствия. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката Б. се позовава на същото обстоятелство, като допълва, че знанието за наличие на предварителен договор за продажба на един имот не означава, че закупилият имота при наличие на такова знание всъщност уврежда кредитора по предварителния договор. Сочи и съществените въпроси как следва да бъде уведомен купувачът на имота за наличие на предварителен договор за същия, сключен с трето лице и трябва ли съпругът на купувача (който придобива права от сделката при условията на съпружеска имуществена общност) също да има знание за увреждането. Жалбоподателката също иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му и отхвърляне на предявения иск.
Ответниците по касация – М. К. и Д. А. – не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Искането на касатора Е. Б. е неоснователно, тъй като произнасянето на въззивния съд по въпроса знаела ли е съпругата му това, че купувайки процесния имот е увредила ищцата К, не е в противоречие с практиката на ВКС. За да приеме фактът на знанието за установен, въззивният съд се е позовал на събраните по делото гласни доказателства, като същите са обсъдени. В този смисъл е и съдебната практика, която безпротиворечиво допуска установяване на факта на знанието със свидетели. Решаването на същия въпрос от касационната инстанция не би могло да има значение за точното прилагане на закона, тъй като нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване, като практиката по нея е единна. Поради това искането на Е. Б. следва да бъде отхвърлено.
Неоснователно е и искането, формулирано от жалбоподателката К. А. Въпросът за това, дали знанието на купувача по окончателен договор за продажба на недвижим имот е знание, че със сделката се уврежда кредиторът – купувач по предварителен договор за продажба на същия имот, действително е съществен. Обаче този въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или при наличие на противоречива практика. Приложените решения на ВКС, ІІ г.о. по гр.д. № 409/ 2003 г., на ВКС, ТК, І отд. по гр.д. № 627/ 2007 г. нямат нищо общо с повдигнатия въпрос – а това означава, че не са доказани твърденията за противоречиво разрешаване на същия. Разглеждането на въпроса от касационния съд не би имал значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като нормата на чл.135 от ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване. Очевидно е, че знанието за наличие на предварителен договор за един имот е равнозначно на знание за увреждане у третото лице, което купува този имот с окончателен договор. Това е така, защото сключването на окончателен договор за същия имот не с купувача по предварителния договор означава, че предварителният договор никога не може да бъде изпълнен – който не е собственик на една вещ не може да изпълни обещанието, което е дал, да я продаде другиму. Поради това в конкретната хипотеза знанието у купувача на един имот за наличие на предварителен договор между продавача му и трето лице за същия имот е равносилно на знание за увреждане на кредитора – купувач по предварителния договор.
Не може да се определи като съществен въпросът как следва да бъде уведомен купувачът на един имот за наличие на предварителен договор за същия имот, сключен с трето лице. По този въпрос никога не е имало колебания и практиката е трайна, че както самото уведомяване, така и доказването му могат да станат с всички средства. Ето защо не може да се приеме, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е от съществено значение. Освен това отговорът, даден от въззивния съд, нито противоречи на практиката на ВКС, нито има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съществен е материалноправният въпрос трябва ли съпругът на купувача (който придобива права от сделката при условията на съпружеска имуществена общност) да има знание за увреждането. В конкретния случай обаче на този въпрос не е даден отговор, който да противоречи на практиката на ВКС. Приложените към жалбите на Б. решения не третират тази хипотеза по никакъв начин. Разглеждането на въпроса от касационния съд не е необходимо за точното прилагане на закона, тъй като нормата на чл.135 от ЗЗД е ясна по конкретната постановка.вреждането трябва да е налице само у страната по сделката. Това, че вещният ефект от възмездния договор по силата на закона се разпростира и по отношение на съпруга на приобретателя (чл.19 от СК), няма никакво отношение към въпроса възникнало ли е облигационното потестативно право да се иска обявяване на сделката за относително недействителна за определено лице. Когато се преценяват предпоставките за възникването на това право, законът се интересува единствено от субективното отношение към увреждането на страните по сделката, но не и на субективното отношение на трети лица, които са облагодетелствани от нейния резултат, но не са направили волеизявление за сключване на договора.
Съответно не може да се приеме, че са налице твърдяните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІ-193/ 31.10.2008 г. по гр.д. № 238/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: