1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 30.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юли, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №2038/2018 г.
Производството е образувано по частна жалба вх. №2193 от 01.03.2018 г. от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“, [населено място], чрез адвокат П. П., срещу определение №37 от 26.01.2018 г. по гр. дело № 4460/2016 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е изменено определение № 43 от 15.02.2017 г. в частта за разноските, като е намалена сумата, която М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. са осъдени да заплатят на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ от 9 500 лв. на сумата 2000 лв. и е намалена сумата, която [фирма] е осъдено да заплати на Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ от 4750 лв. на сумата 2000 лв.
Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е недопустимо. Посочено е, че съдът не е бил надлежно сезиран с молби за изменение на определение № 43 от 15.02.2017 г., в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. Счита, че депозираните от ответните страни изявления не съставляват искане за изменение на определение № 43 от 15.02.2017 г. в частта за разноските.
Ответниците М. Б. С., С. П. С., П. С. Б. и [фирма], чрез адвокат Д. М., представят отговор, с който молят настоящата частна жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено. Правят възражение за прекомерност на евентуални разноски, заявени от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ по настоящата жалба.
Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 43 от 15.02.2017 г. по гр. дело № 4460/2016 г., Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., е оставил без разглеждане като недопустими поради подаването им извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молби за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и чл. 304 ГПК вх. №1037206 от 11.03.2016 г. от М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. и вх. №1037129 от 11.03.2016 г. от А. П. Б.-У. и [фирма] на влязло в сила решение № 505 от 02.09.2011 г. по гр. дело №741/2010 г. на ВКС, ІІ г.о.; прекратено е производството по гр. дело №4460/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. и са осъдени: М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. да заплатят на „Американски университет в България“ Сдружение с нестопанска цел сумата 9 500 лв., и А. П. Б.-У. и [фирма] да заплатят на „Американски университет в България“ Сдружение с нестопанска цел сумата 9 500 лв. – направени разноски по делото. С определение № 138/13.07.2017 г. по ч. гр. дело № 2415/2017 г. на ВКС, І г.о., определение № 43 15.02.2017 г. по гр. дело № 4460/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., е отменено в частта относно молителката А. П. Б.-У. и е потвърдено относно останалите молители.
В обжалваното определение №37 от 26.01.2018 г. по гр. дело № 4460/2016 г., Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, е приел, че по подадените две молби за отмяна са дадени съответно два отговора, като разноските са заплатени в брой за адвокатски възнаграждения за изготвяне на всеки отговор и процесуално представителство по два договора за правна защита и съдействие. Посочено е, че към датата на постановяване на определение № 43 от 15.02.2017 г. по гр. дело № 4460/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., чието изменение се иска, не са правени възражения за прекомерност на възнагражденията, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. е приел, че заявяването им в настоящото производството е своевременно. Молбите за отмяна касаят спор с цена на предявения ревандикационен иск 13 350,75 лв. Според предвиденото в чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в относимата ред. към ДВ, бр.10 от 2016 г., за изготвяне на отговор по молба за отмяна при посочения материален интерес, минималното адвокатско възнаграждение е 697 лв. Според ВКС, състав на ІІІ г.о., делото се характеризира с голяма фактическа и правна сложност и поради това заплатеното възнаграждение за защита по първата молба за отмяна, подадена от М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б., не следва да се редуцира до този минимален размер. Приема се, че справедливо възнаграждение за осъществената правна защита ще е такова от 2000 лв. Съображенията относно защитата по втората молба за отмяна, подадена от А. П. Б.-У. и [фирма], са идентични. Относно А. П. Б.-У. определение № 43/15.02.2017 г. по гр.д.№ 4460/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. е отменено, съответно тя не е подала молба по чл. 248 ГПК и доколкото по втория договор за правна защита и съдействие не е указано нещо друго, съставът на ВКС е приел, че по него от [фирма] е заплатена половината от сумата 9500 лв., а именно 4750 лв., която също е счел, че следва да бъде намалена до размер на сумата 2000 лв.
Правилно е прието в обжалваното определение, че има надлежно искане за изменение на определение № 43 от 15.02.2017 г. в частта за разноските и са налице основанията за намаляване на присъдените разноски, с оглед тяхната прекомерност. По въпросите по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, е налице задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателства, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията за защита при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения хонорар.
С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като е извършил предварителен анализ на разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК по съществото на направеното искане, е обсъдил обстоятелството, че са подадени две молби за отмяна, по които съответно са представени два отговора, изготвени от адвокат. ВКС е приел, че делото се характеризира с определена фактическа и правна сложност и е достигнал до извод, че заплатеното адвокатско възнаграждение от по 9 500 лв. е прекомерно, но не следва да се редуцира до минималния размер от 697 лв. за изготвяне на отговор по молба за отмяна, съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в относимата редакция – ДВ, бр.10 от 2016 г./. За справедлив размер на адвокатското възнаграждение за осъществената правна защита е приет размер от 2000 лв. Тези съображения се отнасят както относно подадената от М. Б. С., С. П. С. и П. С. Б. молба за отмяна, така и относно молбата за отмяна от [фирма]. Фактическата и правна сложност на делото следва да се прецени като надхвърляща средната степен на сложност, поради което определеният размер от 2000 лв. е справедлив, предвид положените усилия за организиране защитата на ответника по молбите за отмяна /изготвянето на отговори по двете молби за отмяна/.
Ето защо настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на ВКС трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №37 от 26.01.2018 г. по гр. дело № 4460/2016 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.