1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 219
София, 25.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №913/2018 г.
Производството е образувано по частна жалба вх. №1041 от 19.01.2018 г. от В. С. М., чрез пълномощника и адвокат В. П., срещу определение № 4233 от 28.12.2017 г. по ч. гр. дело № 6295/2017 г. на Софийския апелативен съд. С него е оставена без разглеждане частната и жалба срещу определение №17197 от 28.06.2017 г. по ч гр. дело № 7047/2017 г. на СГС, с което е отменено определение от 14.02.2017 г. по гр. дело № 52182/2014 г. на СРС за спиране производството по делото до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по гр. дело № 61579/2014 г. на СРС, 118 състав, и делото е върнато на Софийския районен съд за продължаване на процесуалните действия по гр. дело № 52182/2014 г. на СРС.
Жалбоподателката излага доводи, че обжалваното определение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения. Според нея спорът по гр. дело № 61579/2014 г. на СРС, 118 състав, е преюдициален по отношение на настоящото производство. Изложени са доводи, че неправилно СГС е приел, че възражения за погасяване на правото не могат да се разглеждат в рамките на производство по чл. 135 ЗЗД, тъй като са неотносими към спора. Неправилен бил и изводът, че в производството по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да релевира възражения относно погасяване на вземането, когато това възражение е свързано с удовлетворяване на вземането на ищеца с предявено от него в друго съдебно производство възражение за прихващане.
Ответниците А. И. И. и В. Н. М. не представят отговори на частната жалба.
Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд е приел, че се обжалва определение, което не подлежи на инстанционен контрол пред горестоящия съд. Посочено е, че постановеното определение за отмяна на спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не прегражда развитието на производството, т.е. – исковият път за защита, както и не е между изрично посочените в процесуалния закон – чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, които макар и да нямат това качество, подлежат на инстанционен контрол пред горестоящия съд.
Правилно е прието, че не подлежи на инстанционен контрол пред горестоящия съд въззивно определение, с което се отменя протоколно определение на първоинстанционния съд за спиране производството по делото. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или е предвидено изрично обжалване на същите от закона. Определението за отмяна на спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не попада в нито една от двете хипотези, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК – не прегражда развитието на производството /чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК/, и не е предвидено изрично обжалване на определението пред горестоящ съд /чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК/.
Ето защо частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4233 от 28.12.2017 г. по ч. гр. дело № 6295/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.