1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
София, 25.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №863/2018 г.
Производството е образувано по частна жалба вх. №1477 от 12.02.2018 г. от Г. И. П., чрез адвокат Г. П.-С., срещу определение №4 от 23.01.2018 г. по гр. дело № 1298/2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Г. И. П. против решение № 307 от 06.10.2016 г., постановено по в. гр. дело № 424/2016 г. на Врачанския окръжен съд, Гражданско отделение.
Жалбоподателят излага доводи, че обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че приложима към разглеждания случай е разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и цената на иска за съществуване на договор се определя от стойността на договора.
Ответникът [фирма], [населено място], област В., представя отговор, в който излага становище за неоснователност на частната жалба.
Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В обжалваното определение № 4 от 23.01.2018 г. по гр. дело № 1298/2017 г., Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, е приел, че се касае за иск за съществуване на правоотношение по договор за аренда, чиято цена се определя съобразно нормата на чл.69, ал.1, т.5 ГПК /посочена е и практика на ВКС в този смисъл – напр. определение № 25 от 18.02.2011 г. по т. д. № 493/2010 г. на І т.о., определение № 56 от 25.02.2013 г. по т. д. № 331/2012 г. на ТК, определение № 167 от 19.03.2015 г. по ч. т. д. № 403/2015 г. на І т.о./. Затова се счита, че цената на иска е равна на наема за една година и възлиза на 11649,50 лв. /232,99 декара по 50 лв. на декар/. Върховният касационен съд е приел още, че договорът за аренда, въз основа на който дружеството [фирма] е претендирало наличие на арендно правоотношение, е търговска сделка съгласно чл.286, ал.1 ТЗ, тъй като е свързана с предмета на дейност на дружеството. В заключение е посочено, че делото е търговско и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция-ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г./, тъй като цената на иска е под 20 000 лв. /в този смисъл – определение № 174 от 24.03.2015 г. по ч. т. д. № 657/2015 г. на ВКС, I т. о., определение № 425 от 02.06.2014 г. по ч. т. д. № 1268/2014 г. на ВКС, I т. о., определение № 44 от 20.01.2016 г. по ч. т. д. № 3062/2015 г. на ВКС, II т. о./.
Касационната жалба е подадена срещу въззивно решение по търговско по своя характер дело, основано на договор за аренда, който е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, предвид предмета на дейност на дружеството, като цената на предявените искове, която се определя съобразно чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, е в размер на наема за една година – 11649,50 лв., т.е. под нормативно установения минимален праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване, предвиден в чл. 280, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 50 от 2015 г./. Правилно е прието в обжалваното определение, че касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване, с оглед цената на иска и характера на делото. Касационната жалба срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно решение е процесуално недопустима и правилно същата е оставена без разглеждане.
Ето защо настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на ВКС следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4 от 23.01.2018 г. по гр. дело № 1298/2017 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.