1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
София, 31 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №1806/2017 г.
Производството е образувано по частна жалба вх. №4319 от 18.04.2017 г. от А. Ж. Карбона, [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 156, чрез адвокат С. М., срещу определение № 74 от 10.03.2017 г. по гр. дело № 5436/2016 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата и за отмяна на решението от 16.07.2014 г. по гр. дело № 57/2010 год. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 48 състав.
Жалбоподателката излага доводи, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи съображения, че срокът за подаване на молбата за отмяна изтича на 19.09.2015 г. /неработен ден/, поради което е изтекъл в първия работен ден след тази дата – 23.09.2015 год., когато е подадена молбата за отмяна.
Ответницата В. Ж. И., със съдебен адрес в [населено място], представя отговор, с който моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Подадената частна жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С определение № 74 от 10.03.2017 г. по гр. дело № 5436/2016 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, не е допусната до разглеждане молбата на А. Ж. Карбона за отмяна на решението от 16.07.2014 г. по гр. дело № 57/2010 г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 48 състав, поради подаването на молбата за отмяна след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, е приел, че молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от узнаване на новото обстоятелство – решение № 4020 от 04.06.2014 г. по гр. дело № 12900/2013 г. на Софийски градски съд. Това решение е влязло в сила на 13.02.2015 г., когато с определение № 216 от 13.02.2015 г. по гр. дело № 5673/2014 г. на ВКС, ІV г.о. не е допуснато касационното му обжалване. Молителката е била страна по делото, и същата е узнала за касационното определение на 13.02.2015 г. – датата, на която съдебният акт е бил обявен в срочната книга на съда. Определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е постановено в производство по чл. 288 ГПК, не подлежи на обжалване, съобщение за него и преписи не е следвало да бъдат изпращани на страните. Приети са за неоснователни доводите на молителката, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е започнал да тече от 19.06.2015 г., когато тя е получила препис от определението по чл. 247, ал. 1 ГПК, защото поправеният съдебен акт важи с поправеното съдържание от деня, в който е бил постановен, а не от деня на поправката, в какъвто смисъл е тълкуването на закона, формирано с актове на ВКС по чл. 290 ГПК – решение по гр. дело № 920/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение по гр. дело № 54/2012 г. на ВКС, І г.о., решение по гр. дело № 881/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и др. С оглед твърдяното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, което предпоставя установено по надлежния ред, а именно с влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателното дело, или с влязло в сила решение по чл.124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено по НПК, престъпление, което е обусловило съдържанието на решението, Върховният касационен съд е приел, че в случая между изложените от молителката твърдения няма такива, които да са относими към чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно. Молбата за отмяна на решението от 16.07.2014 г. по гр. дело № 57/2010 г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 48 състав, изпратена по пощата с пощенско клеймо от 23.09.2015 г., е подадена след установения в чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК тримесечен преклузивен срок от узнаване на новото обстоятелство – решение № 4020 от 04.06.2014 г. по гр. дело № 12900/2013 г. на Софийски градски съд, който е започнал да тече на 13.02.2015 г., когато с определение № 216 от 13.02.2015 г. по гр. дело № 5673/2014 г. на ВКС, ІV г.о. не е допуснато касационното му обжалване. Тогава това решение е влязло в сила и молителката е била страна в производството по касационното му обжалване. Това е денят, от който молителката е разполагала с възможност да се запознае със съдебното решение при положена дължима грижа за добро водене на делото. В този случай моментът на получаване на препис от решението и проведеното производство за поправка на очевидна фактическа грешка са без правно значение за началото на срока по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид горното, настоящата частна жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение трябва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 74 от 10.03.2017 г. по гр. дело № 5436/2016 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.