О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София 30.01.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : БОРИС ИЛИЕВ ДИАНА ХИТОВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 927/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Ч., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Р. Н., срещу решение №1764 от 21.11.2011 г. по гр. дело №2122/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение №2524 от 02.05.2011 г. по гр. дело №1680/2008 г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на Д. Д. С. на основание чл.240, ал.1 ЗЗД 15 429.07 лв. – неизплатена сума по договор за заем от 17.03.1998 г. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен валиден договор за заем от 17.03.1998 г., по силата на който Р. С. Ч. е получил от Д. Д. С. сумата 22 200 щ.д. като се е задължил да я върне до 16.05.1998 г. На 17.10.2003 г. страните са подписали разписка за получаването на сумата 1 000 щ.д. от заемодателя за погасяване на заема от 1998 г. В същия документ е посочено, че договорът се удължава до 30.06.2004 г. за издължаване. Според въззивния съд разписката във втората си част е анекс към договора за заем като се удължава срокът за връщане на неизплатената част от заема до 30.06.2004 г. Правните последици на признанието на задължението не могат да бъдат приравнени на отказ от изтекла в полза на длъжника погасителна давност, поради което направеното от ответника по иска възражение за погасителна давност е допустимо. То обаче е неоснователно. По своята същност волеизявлението на длъжника от 17.10.2003 г. за удължаване на договора до 30.06.2004 г. е признание на дълга, което е направено след изтичането на давността, като с него се изменя и съдържанието на стария дълг чрез предоговаряне на падежа. Освен това със същото волеизявление извънсъдебно е направен и отказ от изтеклата вече погасителна давност, защото длъжникът се е отказал от последиците на погасителната давност. Искът не е погасен по давност, тъй като от датата на предоговорения падеж на задължението – 30.06.2004 г. до датата на предявяването на иска – 07.04.2008 г. не е изтекла петгодишната давност.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. С., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК за това как се индивидуализират паричните вземания; признанието на вземане прекъсва ли давността за нещо различно от посочения размер; може ли да се прекъсне давността за вземане с признание, в което то не е индивидуализирано чрез посочване на неговия размер; възможно ли е възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес и възможно ли е отказът от изтекла погасителна давност да не е изричен и в изявлението за отказ да не бъде индивидуализирано вземането чрез посочване на неговия размер и длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне нова експертиза, ако не разполага със съответните специални знания. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1764 от 21.11.2011 г. по гр. дело №2122/2011 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси за това възможно ли възражението за изтекла погасителна давност да се направи извън исковия процес и възможно ли е отказът от изтекла погасителна давност да не е изричен и в изявлението за отказ да не бъде индивидуализирано вземането чрез посочване на неговия размер са обусловили крайното решение. Това е така, защото въззивният съд е приел, че възражението за погасителна давност е неоснователно, тъй като длъжникът извънсъдебно и без да е индивидуализирал вземането е направил отказ от изтеклата вече погасителна давност за него. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Останалите повдигнати от жалбоподателя въпроси не са обуславящи изхода на спора.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 308.58 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1764 от 21.11.2011 г. по гр. дело №2122/2011 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на Р. С. Ч., [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 308.58 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.