О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 477
София 11.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4631/2018 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, град София, подадена чрез юрисконсулт Н. Ц. И., против въззивно решение № 1766 от 09.07.2018 г. по в.гр.д. № 5553/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 4417/19.06.2017 г. по гр.д. № 12971/2015 г. по описа на Софийски градски съд за осъждането му да заплати на Я. Н. К. сумата от 63 202, 28 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за лишаване от ползването на 332, 25 кв.м. на имот, представляваща УПИ IX – Коо от кв. 21 по плана на [населено място], местността „НЗП Средец“, с площ от 975 кв.м., поради държане в имота на електрически съоръжения без основание за периода от 10.01.2012 г. до 10.10.2015 г. със законната лихва от 13.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от Я. Н. К., [населено място], чрез адвокат И. А. И., в частта, с която е потвърдено решение № 4417/19.06.2017 г. по гр.д. № 12971/2015 г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на иска му против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с правно основание чл. 59 ЗЗД над уважения размер от 63 202, 28 лв. до пълния предявен размер от 74 970 лв.
Постъпил е писмен отговор на касационната жалба на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, подаден от ответната страна по жалбата Я. Н. К., чрез адвокат И. А. И.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за разноски.
Постъпил е писмен отговор на касационната жалба на Я. Н. К. от ответната страна по жалбата „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, подаден чрез юрисконсулт Н. Ц. И.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за разноски.
Производството по делото е образувано по осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от Я. Н. К. против „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за заплащане на сумата от 74 970 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за лишаване от ползването на имот, представляващ УПИ IX – Коо от кв. 21 по плана на [населено място], местността „НЗП Средец“ с площ от 975 кв.м. за периода от 10.01.2012 г. до 10.10.2015 г. С обжалваното решение е прието, че „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД е ползвало процесния имот чрез поставяне и държане в него на енергийни съоръжения без правно основание, с което е препятствало възможността на собственика Я. Н. К. да упражнява правата си пълноценно и по този начин дружеството извлича облаги за себе си. Размерът на дължимото обезщетение е определен на базата на средната месечна цена за ползваната част от имота. Посочено е, че ищецът се легитимира като собственик на имота по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен с „Аполон – 96“ ЕООД с нотариален акт № 160 от 28.12.2006 г. „ЧЕЗ Разпределение България“ не е доказало да е носител на ограничено вещно право, по силата на което е ползвало части от имота. Доводът, че изградените съоръжения представляват търпим строеж по смисъла на ЗУТ е неотносим, а и преклудиран, доколкото е заявен едва във въззивната жалба. Не се спори и относно липсата на осъществявано /инцидентно или регулярно/ плащане от ответника в полза на ищеца. С влязло в сила решение от 25.06.2007 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 239/2007 г. ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е осъден да премахне изградените в същия имот четири шахти за ел. кабели и преминаващите през имота ел. кабели. По отношение на засегната площ от имота, съдът се е позовал на Приложение № 1 на Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийни обекти. Съобразно вида на съоръженията е приел, че следва да се прилагат отстоянията, предвидени в т. 17. Този извод е съобразен и с данните от разпита на вещото – електроинженер в първа инстанция, поради това и е кредитирана втората приета пред СГС съдебно-техническа експертиза, според която засегната площ, попадаща в сервитута, е в размер на 332, 25 кв.м.. Спорен е бил и въпросът относно размера на дължимото обезщетение. Според въззивния съд съобразяване на настоящото с определено в друго производство обезщетение е недопустимо. По тази причина е възприето заключението на експерта за средната пазарна наемна цена за засегната площ и определяне на дължимото обезщетение в размер на 63 202, 28 кв.м. при съобразено дисконтиране.
Жалбите са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1766 от 09.07.2018 г. по в.гр.д. № 5553/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.
„ЧЕЗ Разрпределение България“ АД се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане до касационно обжалване. Въпросите „Преклудира ли се възможността за преразглеждане на едни и същи факти, ако между същите страни е имало наличие на производство по отменения ГПК и в диспозитива на това съдебно решение липсва произнасяне относно наличието или липса на тези факти?“ и „Приложима ли е разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, когато по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства е видно, че не ищецът, а неговият праводател е бил страна в предходното производство. Двата въпроса са неясно формулирани, отнасят се до обвързващата сила на влязлото в сила решение по гр.д. № 2396/2007 г. по описа на СРС. Дадените в него разрешения обаче не могат да бъде предмет на повторно разрешаване, а са задължителни както за съда, който го е постановил, така и за всички други съдилища – арг. чл. 297 ГПК. Според разпоредбата на чл.298, ал.2 ГПК влязлото в сила решение има действие и за техните правоприемници. Това означава, че силата на пресъдено нещо се разпростира спрямо универсалните и частните правоприемници, които са равнопоставени на самата страна. Няма правен ред, по който в настоящото производство да се преразгледа въпроса дали ищецът по иска с правно основание чл. 109 ЗС е бил легитимиран да го предяви или дали претендираното от него право е било основателно. Доколкото изложеното следва от закона, то следва да се направи извод, че тези въпроси не могат да послужат като общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът „Ползването на съоръжението от страна електроразпределителното дружество явява ли се без основание или се явява на правно основание, противопоставимо на собственика на съоръжението?“ съдържа питане по същество на спора, което не може да бъде предмет на разглеждане в производството по селекция на касационните жалби. САС обосновано е мотивирал извод, че „ЧЕЗ разпределение България“ АД не е разполагало с каквото и да било ограничено вещно право във връзка с ползването на имота на Я. Н. К., тъй като липсват доказателства, които да мотивират противен извод.
В жалбата си Я. Н. К. също се позова на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК във връзка с въпроса „Допустимо ли е при наличието на влязло в законна сила съдебно решение за заплащане на обезщетение за предходен и за последващ период, за периода между двете претенции, сумата за обезщетение да е значително по-ниска по размер, при положение, че не е налице промяна на наемите на имоти?“. Формулираният въпрос директно препраща към оплакванията на касатора по отношение на размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Поради това има и характер на касационно основание, а не може да послужи като основание за допускане до касационно обжалване. По това възражение, наведено и във въззивната жалба, САС се произнесъл като изрично е посочил, че размерът на обезщетението по друго дело макар и между същите страни и по отношение на същия имот, не го обвързва, доколкото начинът на определянето му не е предмет на силата на пресъдено нещо по другото дело. За изчерпателност следва да се посочи и че приложените съдебни решения по дела, идентичен предмет между страните, не могат да обосноват наличие на нито една от специалните предпоставки по т. 1 или т. 2, претендирани от касатора.
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване по подадените от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и Я. Н. К.. При този изход на спора разноски на страните не се дължат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1766/09.07.2018 г. по в. гр. д. № 5553/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.