О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
София 20.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 127/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. П., [населено място], подадена чрез адвокат З. Н., против въззивно решение № 2265 от 28.08.2018 г. по гр.д. № 6331/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 6021/21.08.2017 г. по гр.д. № 5032/2015 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение К. К. П. е осъдена да заплати на В. Д. С. на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 200 ЗЗД сумата от 27 482,00 лв., представляваща незаплатена част от продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 18, том II, рег. № 2979, дело № 182/2013 г. на нотариус С. Л., ведно със законната лихва, считано от 17.04.2015 г. до плащането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1751, 77 лв., лихва за забава за периода от 01.09.2014 г. до 17.04.2015 г.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на касационната жалба от насрещната страна – В. Д. С., [населено място], подаден чрез адв. Р. Д.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество подадената жалба е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Обжалваното въззивно решение е постановено по предявени от В. Д. С. против К. К. П. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 27 482 лв., представляваща незаплатена цена от продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 18, том II, рег. № 2979, дело № 182/2013 г. на помощник-нотариус по заместване на нотариус, вписан под № 508 в регистъра на НК, ведно със законна лихва, считано от 17.04.2015г. до изплащането на вземането и на сумата от 1 751, 77 лв. – лихва за забава за периода от 01.09.2014 г. до 17.04.2015 г. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете са уважени. Посочил е, че на 22.07.2013 г. между В. Д. С. – в качеството и на продавач и К. К. П. – в качеството и на купувач е сключен предварителен договор за продажба на апартамент, находящ се в [населено място]. Уговорена е продажна цена в размер на 58 000 евро, от която 1 000 евро е платена от купувача като капаро на следващия ден по банковата сметка на продавача в български лева. Останалата дължима цена от 57 000 евро следвало да се плати от купувача чрез банков кредит. Уговорено е, че сумата ще се изплати след нотариално изповядване на сделката, след вписване на ипотека върху имота и представяне на удостоверение за тежести, от което е видно, че е вписана първа по ред ипотека в полза на банката. Предварителният договор е изменен с анекс от 09.09.2013 г. Представено е удостоверение за кредитен ангажимент от „УниКредит Булбанк“ АД, от което е видно, че банката се задължила да заплати сумата от 111 482 лв., за която бил сключен договор за ипотечен кредит с купувача. На 13.09.2013 г. с нотариален акт № 18, том II, рег. № 2979, дело № 182 от 2013 г. на помощник –нотариус по заместване, вписан с № 508 на регистъра на Нотариалната камара, В. Д. С. е продала на К. К. П. апартамента, предмет на предварителния договор от 22.07.2013 г., ведно с прилежащото мазе и принадлежащите 2,197 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, за сумата от 84 000 лв., която продавачът се съгласил да получи по банков път от купувача чрез отпуснати ипотечен кредит от „УниКредит Булбанк“ АД. Банката е уведомена с писмо с нотариално заверени подписи на К. К. П. и В. Д. С. от 25.09.2013 г., че страните са постигнали съгласие за промяна на начина на плащане на цената на апартамента, като остатъкът от кредита за разликата над получената сума от 84 000 лв. до отпусната от 111 482 лв., следва да бъде преведена по сметката на продавача само, ако производството пред Върховния административен съд по дело за отмяна на заповед на общинските органи за застрояване на свободната част от парцела, в който се намира купеният от К. К. П. апартамент, приключи с влязло в сила решение за отмяна. С решение № 6863/22.05.2014 г. по адм.д.. № 13035/2013 г. на Върховния административен съд, II отд. е оставено в сила решение № 4390/02.07.2013 г. по адм.д. № 1322/2012 г. по описа на Административен съд – София – град в частта за отмяна на заповед № РД-50-64/06.12.2011 г. на Главния архитект на район „Витоша“, Столична община. С нотариална покана с рег. № 8020, том II, акт № 42, връчена лично К. К. П. е поканена да заплати на В. Д. С. разликата в продажната цена, тъй като е настъпило условието. Не се установява купувачът да е изпълнил задължението си. Във връзка с възраженията на К. К. П., въззивният съд е приел, че нотариалният акт, обективиращ сключения договор за покупко-продажба на апартамент, има характер на частен свидетелстващ документ по отношение на уговорената продажна цена от 84 000 лв. При преценка на показанията на разпитаните пред първа инстанция свидетели В. и Н., съдът е намерил за опровергано записаното в нотариалния акт изявление, че това е действителната цена по сделката. Посочил е, че приложеното уведомително писмо до управителя на клона на „УниКредит Булбанк“ АД има характер на обратно писмо и е установил, че действителната воля на страните по договора за покупко-продажба е той да се сключи за сумата от 58 000 евро. Тъй като купувачът К. К. П. не е доказала да е платила, включително и след получената от нея покана, остатъка от дължимата цена в размер на 27 482 лв., искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД е счетен за основателен и доказан. Страната е изпаднала в забава за изпъленение на задължението и след получаване на поканата, поради което тя дължи и обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от изтичане на срока за доброволно изпълнение по нотариалната покана до предявяване на исковата молба в общ размер от 1 751, 77 лв.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката се е позовала на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросите по първата точка „Предварителен договор за покупко-продажба може ли да бъде източник на облигационни отношения между страни по делото след сключване на окончателния договор?“, „Може ли иск по чл. 79 ЗЗД да се претендира изпълнение на задължения, уговорени в клаузи на предварителния договор след сключването на окончателен в нотариална форма?“ не са разрешавани от въззивния съд и не са обусловили крайните му изводи. Източник на претенцията на ищцата е действителната уговорка на страните относно размера на продажна цена. При преценка на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът е приел, че отразената в нотариалния акт продажна цена изразява уговорка на страните по договора за прикриване на действителната цена, като е съобразил както изпратеното до банката кредитодател уведомително писмо, което е възприето като обратно писмо, така и показанията на изслушаните свидетели. Ето защо не задълженията по предварителния договор са обусловили основателността на претенцията, а действителната уговорка между страните за размера на продажната цена, прикрита в нотариалния акт. Процесуалноправният въпрос относно правомощията на въззивния съд във връзка с въведените от страните твърдения, доводи и доказателства и обсъждането им не е разрешен в противоречие с трайната и последователна практиката на ВКС – напр. решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ІV г.о., решение № 724 от 30.11.2010 г. по гр. дело № 507/2009 г. на ІV г.о., решение № 173 от 03.01.2016 г. по т.д. № 1689/2015 г. на ІІ т.о., решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр.д. № 534/2011 г. на ІV г.о., решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. дело № 784/2016 г. на ІV г.о., решение № 292 от 20.01.2016 г. по гр. дело № 952/2015 г. на ІІІ г.о., решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. дело № 4604/2014 г. на ІV г.о., решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. дело № 3871/2016 г. на ІІІ г.о., решение № 46 от 27.04.2018 г. по гр. дело № 2454/2017 г. на І г.о. и пр. В мотивите на въззивното решение са обсъдени доказателствата, въз основа на които съдът намира някои твърдения за факти за установени, а други факти за неосъществили се. Обсъдени са и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Изрично е посочено, че показанията на свидетелката Боева не установяват обстоятелства от момента на сключването на окончателната сделка, а се отнасят до предходен момент. По отношение на доказателствената сила на отбелязванията в нотариалния акт относно продажната цена е налице непротиворечива практика, съгласно която има характер на частен свидетелстващ документ – напр. решение № 266/17.12.2014 г. по гр.д. № 6402/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 671/09.11.2010 г. по гр.д. № 875/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 530/03.04.2012 г. по гр.д. № 1723/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 471/06.07.2010 г. по гр.д. № 641/2009 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 89/29.01.2010 г. по гр.д. № 717/09 год. по описа на ВКС, III г.о. Въпросите относно установяването на придвидно съглашение без да е направено изрично оспорване на нотариалния акт в частта му относно размера на плащането на цената и допустимостта на гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства могат да се разглеждат като оплаквания за допуснати процесуални нарушения, т.е. касационни основания за неправилност на атакуваното въззивно решение, но не отговарят на изискванията за общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. За изчерпателност следва да се посочи, че действителната воля на страните относно размера на продажната цена е установена чрез разпита на свидетелите, допустим по реда на чл. 165, ал. 2 ГПК, доколкото по делото са представени писмени доказателства – уведомително писмо, предварителен договор, които имат характер на начало на писмено доказателство. Въпросите какви са правните характеристики на обратното писмо и може ли съдът да приспособява определен документ на обратно писмо по лично усмотрение и при липса на обратно писмо допустими ли са гласни доказателства са общотеоретични и не кореспондират с конкретно правно разрешение на въззивния съд, поради което също не могат да послужат основание за допускане до касационно обжалване.
Липсва основание да се приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на касатора във връзка с претендираното основание.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба трябва да се сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 700, 00 лева. С нарочна молба от 01.04.2019 г. по настоящото дело са представен е договор за правна защита и съдействие, от който в виден размера на уговореното възнаграждение, както и доказателства, че същото е изплатено по банковата сметка на упълномощения адвокат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2265/28.08.2018 г. по гр.д. № 6331/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. К. П., [населено място], да заплати на В. Д. С., [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 700 лв., представляваща съдебни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.