О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 534
София 27.06.2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 726/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. П., [населено място], подадена чрез адв. М. Д. и адв. Л. Н., против въззивно решение № 2237/21.08.2018 г. по гр.д. № 577/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и искът му с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен против С. Т. М. за обезщетение на неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 30 000 лв. и по касационна жалба на С. Т. М., [населено място], подадена чрез адв. Б. К., против въззивно решение № 2237/21.08.2018 г. по гр.д. № 577/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и на основание чл. 45 ЗЗД е осъден да заплати на И. Г. П. сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Постъпил е писмен отговор на касационната жалба на И. Г. П., подаден от ответната страна С. Т. М., чрез адв. Б. К.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Постъпил е писмен отговор на касационната жалба на С. Т. М., подаден от ответната страна по жалбата И. Г. П., чрез адв. М. Д. и адв. Л. Н.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Жалбите са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 2237 от 21.08.2018 г. по гр.д. № 577/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Обжалваното въззивно решение е постановено по предявен от И. Г. П. против С. Т. М. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени вследствие на изнесени от ответника по повод личността на ищеца неистински и позорни твърдения в интервюта на 16.09.2013 г. в предаването „Лице в лице“ на БТВ и на 08.10.2013 г. на сайта www.BPost.bg. С първоинстанционното решение искът е уважен за сумата от 6 000 лв. и е отхвърлен до пълния предявен размер от 90 000 лв. Подадена е въззивна жалба от ищеца против решението в частта, с която се отхвърля искът над уважения размер до 36 000 лв. и въззивна жалба от ответника против решението в частта, с която се уважава искът. Макар че е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, Софийски апелативен съд е извършил собствена, обоснована преценка на събраните доказателства във връзка с твърденията и доводите на страните, както и изложените във въззивните им жалби оплаквания. Приел е, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и го е потвърдил. Според въззивния съд твърденията на С. Т. М., че И. Г. П. манипулира и лъже, внушението, че И. Г. П. използва контактите си с български политици /министрите Д. и Т./, за да назначава свои приближени в държавната администрация, от което се облагодетелства, че И. Г. П. е престъпник, както и че е нарушил обществения интерес, като е използвал контактите си с политици за назначаването на негови приближени в държавната администрация, а впоследствие се е облагодетелствал и е извършвал сделки, които са били спирани от КФН, са неистински и позорящи. За да приеме, че е налице непозволено увреждане въззивният съд е счел, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че И. Г. П. манипулира и лъже, че “инсталира хора във властта и след това се облагодетелства от контакта си с тях“ и „практикуваният олигархичен модел – да назначава хора във властта, чрез които да се облагодетлства“. Посочил е, че изявлението, създаващо внушение, че И. Героргиев П. е престъпник е противоправно. Още повече, че авторът му С. Т. М. е юрист, адвокат с над 20-годишна практика, който към момента на процесните интервюта е заемал поста председател на Комисията за финансов надзор, поради което е знаел или е следвало да прояви дължимата грижа, за да провери верността на изнесените факти относно съдебното минало на ищеца И. Г. П.. Съдът е приел, че поведението на М. в обсъжданите интервюта не уведомява обществото с информация по значими теми с участие на П., а ответникът систематично прави негативни изявления срещу ищеца, увреждащи доброто име на последния. Ето защо е налице нарушаване на баланса между свободата на изразяване на мнение и правото на чест и достойнство в контекста на правото на обществото да бъде информирано за всички обществено значими въпроси. Не се доказват твърденията на ответника за извършени от ищеца злоупотреби по конкретни сделки. Съдът е счел за ирелевантно обстоятелството, че други медии са публикували негативна информация във връзка с ищеца, тъй като ответникът не е цитирал източник, а е правил съответните изявления от свое име. За неоснователно е прието и оплакването относно правото на ответника да изразява личното си мнение, доколко процесните изявления са направени от него по покана във връзка с длъжността, която е заемал.
Оплакванията на жалбоподателя-ищец, че неправилно първоинстанционният съд не е преценил в цялост изявлението на ответника във връзка с употребата на думата „олигарх“, съдът е приел за неоснователни, тъй като не са обективно обидни. В заключение е посочено, че част от направените от ответника изявления са неистински и позорящи – със същите многократно е обсъждано името на ищеца, изнесените твърдения не са подкрепени с факти, а се базират на преднамерени внушения за неправомерно поведение на ищеца. Посочените негативни оценки явено засягат достойнството и професионалното име на ищеца, представляват обида и са клеветнически, поради което ангажират отговорността на ответника. За да установи наличието на претърпени неимуществени вреди, въззивният съд се е позовал на изслушаната пред първа инстанция психологична експертиза. Приел е, че И. Г. П. е преживял силни негативни емоции, довели до нарушаване на психологичното му равновесие и обичайното му лично и социално функциониране, както и че развил продължителна адаптационна реакция с прояви на напрежение, безпокойство и тревожност, продължаващи и към настоящия момент. Пред първа инстанция са разпитани и свидетели във връзка с установяването на претърпените неимуществени вреди. Съдът е приел, че липсват основания, които да провокират преценка за заинтересованост и е кредитирал с доверие показанията им като дадени в резултат на преки и непосредствени впечатления. От заключението на експерта е установена и причинната връзка между увреждащите действия и претърпените вреди. Приел е, че е доказано негативното възприятие на И. Г. П. по отношение на направените в интервютата оценки на неговата личност, на неговото поведение и социална дейност. От обективна страна е реализирана публичност чрез изявленията на ответника, направени в национален ефир, в предавания, които се ползват с висок рейтинг и са достигнали до неограничен брой потребители. В резултат на изложените съображения съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. По отношение на справедливия размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, е потвърден изводът на първоинстанционния, че сумата от 6 000 лв. е достатъчна да обезщети ищеца. Съобразено е обстоятелството, че в случая вредите са причинени от няколко деяния, които са свързани обективно помежду си, осъществили са се в непродължителен период от време, както и не могат да бъдат разграничени вредните им последици, поради което обезщетението е определено глобално. Въззивният съд е съобразил и обстоятелствата относно разгласяването на изнесената информация чрез медиите, отражението на интервютата върху психиката на ищеца и предизвиканото чувство на душено неспокойствие, несигурност, фрустрация и негативни емоционални състояния, свързани с психосоматичен дискомфорт – симптоми, водещи до дистрес и значителна загуба на психоемоционална енергия, което е намалило общата адаптивност и е увеличило уязвимостта спрямо възникването или влошаването на заболявания. Според вещото лице и свидетелите към настоящия момент И. Г. П. продължава да се чувства засегнат репутационно, изявленията на ответника са оказали емоционално въздействие върху него, което се е отразило върху ежедневието му, контактите му, в отношенията с колегите и семейството му, нарушила се е работоспособността му, често е боледувал. Посланията от интервютата са предизвикали у него силно раздразнение и липса на концентрация. Съдът е приел, че е налице уронване на достойнството и авторитета на ищеца както в личен, така и делови план, а към настоящият момент И. Г. П. продължава да изпитва чувство на безпокойство и раздразнителност при споменаването на тези публикации. При тези съображения Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстационното решение изцяло.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.
В приложеното от И. Г. П. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Счита, че въззивният съд е разрешил процесуалноправните въпроси относно преклузията на възражения и доказателствени искания на ответника, направени след депозиране на отговора на исковата молба в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 341/06.12.2011 г. по гр.д. № 252/2011 г. по описа на ВКС, II г.о., решение по гр.д. № 7040/2014 г. по описа на ВКС, III г.о. Тези въпроси не отговарят на изискванията за общо основание, тъй като не са били правно разрешавани в атакуваното решение и не са обусловили крайната воля на въззивния съд. Съдът е приел, че искът е основателен по отношение на част от наведените от ищеца твърдения за увреждащи го изказвания на ответника. Подробно е мотивирал изводите си защо по отношение на останалите изказвания не може да приеме, че са неверни или са с опозоряващ характер. Самите въпроси са зададени прекалено общо, като нито от съдържанието им, нито от изложението на касатора може да се установи какви според касатора процесуални нарушения на въззивния съд са обусловили крайното му разрешение. Поставени са и материалноправни въпроси, които се отнасят до оплакването за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Пита се има ли значение броят на изявленията, увреждащи личните права на адресата при определяне размера на общо обезщетение; как се съотнася към него броят на клеветнически и обидни изявления; основание ли е за увеличаване на обезщетението; има ли значение при определяне на размера на обезщетението за непозволено увреждане от публични изявления повтарянето на изяввленията; следва ли всеки отделен израз да се тълкува и оценява отделно и може ли общото разглеждане на отделни клеветнически/обидни твърдения да бъде основание за намаляване на размера на присъденото обезщетение; следва ли изказванията да се тълкуват в тяхната цялост и следва ли да се оценява общия смисъл на изказването при определянето му като клеветническо или обидно; при определяне естеството и характера на изявленията дали са обидни или клеветнически, следва ли да се отчита възприятието им от пострадалия и отражението им в обществото, дори и да е публична личност и къде е границата на допустима критика. Всички тези въпроси съдържат несъгласието на касатора относно размера на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Част от тях обаче не кореспондират с конкретната установена по делото фактическа обстановка. Следва да се посочи, че предмет на делото за обезщетение на неимуществени вреди вследствие на изнасяне на неверни и позорни твърдения са конкретните изявления. При произнасяне по основателността на претенцията съдът установява наличието конкретни и установени с допустими доказателствени средства правопораждащи факти по делото. В случая въззивният съд единствено е посочил, че е допустимо генерализиране на обезщетението, когато в непродължителен период от време делинквента е извършил множество противоправни действия спрямо увреденото лице и последиците им не могат да бъдат ясно разграничени. Ето защо и не броят на изявленията или предявявнето на иска за обезщетение за няколко обидни твърдения е обусловил размера на обезщетението, а самият характер на увреждането и доказаните вреди. Поставените материалноправни въпрси също не кореспондират с конкретно правно разрешение на съда, а повдигат питания, които могат да получат отговор само разгледани като оплаквания по същество на спора.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване С. Т. М. се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Счита, че по въпросите относно установяването на наличие на противоправно поведение като предпоставка за репарирането на вреди, причинени от непозволено увреждане – относно необходимостта от ясно разграничаване на клеветата, обидата и оценъчните съждения и проверката за истинност на оценъчните съждения, както и дали ако почиват на верни факти, поведението на касатора е противоправно; противоправно ли е поведението при изказани мнения с негативна оценка по отношение на лице, когато името му се коментира във връзка с обществен интерес, свързан с неговата дейност и обществено положение; относно преценката за обема на търпените неимуществени вреди; за определяне на справедлив размер за репарирането им; за задължението на съда да обсъди всички факти, релевантни за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, са разрешени в противоречие с цитирана съдебна практика на ВКС. Поставените въпроси обаче засягат различни елементи от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане от изнасяне на неистински и позорни твърдения. Пита се дали те са се осъществили, дали въззивният съд е преценил в цялост събраните доказателства и постановил ли е обосновано и мотивирано решение. Те са и общотеоретични без да засягат конкретни правни разрешения. Още първостепенният съд разграничава противоправното действие на ответника, изразяващо се в изнасяне на неверни обстоятелства и опозоряващи оценки и мнения, като подробно и аргументирано разглежда изказванията му Изрично е посочено, че мненията и оценките, доколкото представляват коментари на факти, не подлежат на проверка за истинност. Съобразена е и границата между засягането на личната чест и достойнство на публична личност и обществения интерес. А справедливия размер на обезщетението е определен при преценка на редица конкретни обстоятелства, имащи характер на критерии за определянето му. Въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е приел, че фактическите твърдения, разпространени чрез медиите, подлежат на доказване за истинност, докато оценъчните съждения са мнения и коментари и не могат да се доказват, но следва да се преценява дали е налице достатъчно фактическо основание в тяхна подкрепа. Необходимостта да се докаже степента на връзка между оценъчното съждение и подкрепящите го факти е различна в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Поради изложеното поставените въпроси не отговарят на изискванията за общо основание, а чрез тях касаторът цели да получи различно правно разрешение във връзка с основателността и размера на присъденото обезщетение, поради което може да се разглеждат единствено като касационни основания. Липсва основание да се приеме и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не са изложени и никакви конкретни доводи от страна на касатора във връзка с претендираното основание.
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване. При този изход на спора разноски на страните не се дължат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2237/21.08.2018 г. по гр.д. № 577/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.