О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 775
София 18.11. 2019 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1682/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. В., [населено място], подадена чрез адвокат М. Д., против въззивно решение № 2157/12.12.2018 г. по гр.д. № 2487/2018 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 27, във вр. с чл. 44 ЗЗД, поради грешка, е унищожена едностранната сделка – упълномощаване от Н. З. Н. на В. Д. В., обективирано в пълномощно рег. № 2898/11.09.2015 г. и рег. № 28899/11.09.2015 г., том 1, № 98 на нотариус С. К., рег. № 446 на НК, с район на действие РС – Варна.
Първоинстанционният съд е приел, че ищецът е предявил обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и 4 ЗЗД, чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 27 ЗЗД, чл. 29, ал. 1, във вр. с чл. 27 ЗЗД и чл. 284, ал. 2 ЗЗД, при условията на евентуалност. С решението си Варненски районен съд е отхвърлил предявените искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, унищожил е на основание чл. 28, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 27, във вр. с чл. 44 ЗЗД едностранната сделка – упълномощаване от Н. З. Н. на В. Д. В., обективирана в процесното пълномощно, и с оглед уважаването на този иск е приел, че не дължи произнасяне по останалите предявени при условията на евентуалност искове.
Решението на първоинстанционния съд е обжалвано пред Варненския окръжен съд от ответника в частта, с която е уважен конститутивният иск с правно основание чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 27, във вр. с чл. 44 ЗЗД. Въззивният съд е приел е, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно и го е потвърдил. Решаващите му мотиви в тази връзка са, че отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното. Доколкото за упълномощителя, както и за обема и времетраенето на конкретното овластяване, имат значение личността и качествата на конкретното упълномощено лице, то въззивният съд е приел, че упълномощаването е сделка с оглед личността. Отхвърлил е като неоснователен аргумента, че личността на пълномощника не е определяща за сключване на упълномощителната сделка в случая, доколкото пълномощникът е упълномощен с права да преупълномощава трети лица, поради факта, че с правото да преупълномощава други лица упълномощителят овластява не кое да е лице, а конкретно доверено лице, отново с оглед неговите особени качества, доверявайки се на личния му подбор и избор на преупълномощения пълномощник. С оглед така изложеното, въззивният съд е приел, че искът по чл. 28 ЗЗД е основателен, тъй като с оглед събраните доказателства се е установило, че страните по делото не са се познавали към датата на упълномощаването – в този смисъл са налице и твърдения на ответника В. В., съгласно които той самият не е знаел, че е упълномощен от Н. Н. с пълномощното от 11.09.2019 г. Обсъдени са и другите доказателства по делото, включително показанията на свидетелката Н., които са ценени от въззивния съд съгласно чл. 172 ГПК. С оглед всичко изложено, съдът е приел, че при учредяване на представителна власт с пълномощно от 11.09.2015 г. упълномощителят е изпаднал в грешка, както по отношение на обема на учредената представителна власт (такава на повече от едно лице), така и по отношение на упълномощеното лице (ответника по делото).
При тези съображения Варненски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му част.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и недопустимост на въззивното решение – чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Твърди се, че е налице противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, като се сочат решение № 192 от 23.01.2014 г. по т.д. № 542/2012 г. на I т.о. на ВКС и решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 375/2010 г., IV г.о. на ВКС. Не е формулиран правен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика. Жалбоподателят счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и моли в условията на евентуалност да се допусне касационно обжалване по въпросите „Може ли да се приеме, че при упълномощаване за извършване на разпоредителни сделки с вещни права върху недвижим имот, е възможно упълномощителят да не се е запознал с текста на пълномощното?“; „Сделка с оглед на личността ли е упълномощаване, когато пълномощникът е упълномощен да преупълномощава трети лица?“; „Следва ли да се приеме, че нотариусът при заверяване на пълномощно за извършване на разпоредителни сделки с вещни права върху недвижим имот е запознал упълномощителя със съдържанието на пълномощното, при условие, тъй като нотариусът заверява и съдържанието на документа?“
В срока за отговор на касационната жалба е подаден такъв от ответника по касация Н. Н., чрез пълномощника му адв. В. Д.. Счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, по същество смята жалбата за неоснователна. Иска присъждане на разноски, направени пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 2157/12.12.2018 г. по гр.д. № 2487/2018 г. на Окръжен съд – Варна.
За валидността на въззивното решение и допустимостта му в обжалваната в част ВКС следи служебно, включително във фазата по селектиране на касационните жалби. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. №/2009 г. на ОСГТК на ВКС, чиито постановки бяха и законодателно закрепени с измененията на ГПК с бр. 86 на ДВ от 2017 г. и уредбата на новите основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. С оглед твърденията в касационната жалба за недопустимост на въззивното решение, настоящият състав намира, че то е постановено по предявен иск и при съобразяване с параметрите на търсената от ищеца защита, при надлежна процесуална легитимация на страните, от състав на съда, компетентен да разгледа делото. Не се констатира вероятност обжалваното решение да е недопустимо.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото.
Касаторът не е формулирал правен въпрос във връзка с твърденията си за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а представените решения на ВКС касаят забраната за допускане на свидетелски показания при твърдения за симулация на волеизявлението. Следователно те са неотносими към настоящия случай. С оглед изложеното касационно обжалване на това основание не следва да се допуска.
Не е налице основание за допускане на касация и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първият и третият въпрос са поставени хипотетично, нямат отношение към предмета на делото и не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Те не са от значение за изхода на спора. След като по отношение на тях не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав не дължи произнасяне налице ли е допълнителната такава по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Вторият въпрос е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд, но касаторът не е обосновал необходимостта от разрешаването му с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото. Това основание е налице във всички случаи, когато приносът в тълкуването би осигурил разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите (т. 4 от ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). В случая е налице и трайно утвърдено разбиране в съдебната практика, намерило израз и в мотивите на ТР № 5/2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което отношенията между упълномощителя и упълномощения са такива на доверие, с оглед което упълномощителната сделка се сключва intuitu personae. Решаващите изводи на въззивния съд в тази връзка са, че предвидената в пълномощното възможност упълномощеното лице да преупълномощава и други лица не променя характера на сделката, която си остана такава, сключвана с оглед на личността. С оглед изложеното, те са съобразени с практиката на ВКС по въпроса.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на Н. Н. следва да присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие № 1/12.04.2019 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2157/12.12.2018 г. по гр.д. № 2487/2018 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА В. Д. В., [населено място], да заплати на Н. З. Н., [населено място] сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляваща направени съдебни разноски за производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.