5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 04.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 2317 по описа за 2018 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба с вх. № 3874 от 1.03.2018г. от С. А. Е. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно определение № 3999 от 6.12.2017г. по в.ч.гр.д. № 5227 по описа за 2017г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено разпореждане от 22.08.2017г. по гр.д. № 7152/2015г. на СГС за оставяне без уважение на искането на молителя за освобождаване от заплащане на държавна такса. Жалбоподателят счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено и въпросът разрешен с освобождаването му от заплащане.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпрос относно релевантните обстоятелства, които трябва съдът да съобрази при произнасянето си, когато е сезиран с искане по чл.83 ал.2 ГПК, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК определения № 366 от 27.09.2010г. по ч.гр.д.№ 333/2010г. на ІІ г.о., № 47 от 21.01.2015г. по ч.гр.д. № 7154/2014г. на ІІІ г.о.
Срещу така подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, в който е изразено становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Нормата на чл.274 ал.3 т.1 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу акт за отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса, от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК.
В случая последните са налице и касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, защото поставеният от жалбоподателя въпрос относно релевантните обстоятелства по чл.83 ал.2 ГПК, е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд и е разрешен от него в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно същата, съдът е длъжен да направи пълно изследване на всички посочени в закона предпоставки за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да прецени доколко материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по делото, му позволява заплащането й.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Срещу настоящият жалбоподател е бил предявен иск от Й. В. В., с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, за разваляне на сключения помежду им договор от 2010г. за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на имот: апартамент № 6, находящ се в [населено място] [улица] ет.2, със застроена площ от 58 кв.м., който иск е уважен от първата инстанция. Жалбоподателят е подал въззивна жалба и с молба от 14.07.2017г. е поискал да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 1 709.47лв.
С разпореждане от 22.08.2017г., същото е оставено без уважение, поради обстоятелството, че в представената от молителя декларация, същият е декларирал наличие на банков влог в размер на 5 000лв., сумата по който съдът е преценил като достатъчна да покрие стойността на дължимата такса.
Със сега обжалваното определение № 3999, въззивният съд е потвърдил разпореждането на СГС с допълнителният мотив, че доколкото не е в искова процедура за да приема обстоятелства за ненуждаещи се от доказване, непопълването на съответните графи /за квадратура и местоположение на имоти/ от представената декларация „внася основателно съмнение за укриване на информация с цел ответникът да постигне целите си”. В постановения съдебен акт липсва обсъждане на релевантните обстоятелства по чл.83 ал.2 ГПК, тъй като не са изложени никакви мотиви относно семейното положение, здравословното състояние, възрастта и допълнителните разходи на молителя.
Имайки пред вид, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да изследва всички посочени в закона предпоставки за освобождаване от държавна такса, както и обстоятелството, че съдът неправилно е тълкувал подадената от молителя декларация, неаргументирано считайки че фактът на наличие на непопълнени графи, сам по себе си, е достатъчен да „внесе основателно съмнение за укриване на информация”, настоящият съдебен състав намира постановения акт за неправилен.
Целта на разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или частично разходите на съдебното производство. При преценката си за материалното състояние на молителя – към момента на отправяне на искането /в случая 14.07.2017г./, съдът е длъжен да съобрази посочените в закона обстоятелства. Тежестта за установяването им е върху молителя, чрез представените от него доказателства, каквато е и декларацията за семейно и имуществено състояние, в която същият декларира изискуемите се за преценката на съда данни. Отговорността за верността на декларираните обстоятелства е лична, но се реализира по друг ред и гражданският съд, въз основа на писмените изявления на лицето не може да презумира „укриване на информация”.
В случая е установено, че жалбоподателят е на 64г. и не работи. Съгласно експертно решение № 2223 от 21.10.2017г. е с 41% трудова нетрудоспособност поради общо заболяване. Видно от приложена Рецептурна книжна на НЗОК, считано от 9.06.2009г., се води хронично болен поради хипертонично заболяване. В подадената декларация е декларирал следното: Разполага с ежемесечен доход от 668лв., от пенсия. Не е в граждански брак. Не осигурява издръжка. Разполага с л.а.Хюндай „Акцент”, произведен 1996г. Притежава 1/2ид.ч.от жилище в [населено място], кв.Долна Баня. Има паричен влог от 5 000лв. в Банка Д. АД. Има ежемесечни разходи за лекарства от 65лв. и допълнителен разход от 300лв. „по договор с г-жа Й. В. В.” за издръжка и гледане, във връзка с което е правил за периода 2012-2017г. ”периодични преводи, по банков път”.
Имайки пред вид възрастта, установеният процент нетрудоспособност, както и наличието на хронично заболяване, настоящият съдебен състав намира, че молителят не може да реализира допълнителни доходи. Той разполага с месечна сума от около 603лв./след приспадане на разходите от 65лв. за лекарства/, с които следва да заплаща насъщните си разходи за храна, дрехи, ток, вода, лични нужди. Държавната такса, от заплащането на която желае да бъде освободен е 1 709.47лв. Във първоинстанционното производство е представил доказателства, че е внасял суми за издръжка на Й. В. в размер на по 325лв./ на 5.08.2016г., 2.09.2016г., 6.10.2016г., 24.10.2016г., 24.11.2016г./и еднократно 975лв. на 9.09.2016г. /т.е. за 2016г. е внасял осем пъти по 325лв./ Й. В. е починала на 12.02.2018г. /видно от представената Справка, на стр.29 от материалите по ч.гр.д.№1200/2018г. на ВКС/, т.е. към настоящият момент, подобен разход за молителя не съществува.
Като съобрази всички изложени обстоятелства –от една страна възраст и здравословно състояние, а от друга имуществено състояние /наличието на банков влог в размер на 5 000лв./ и семейно състояние /живее сам, без да се грижи за издръжката на други лица/, както и предмета на спора по чл.87 ал.3 ЗЗД, въз връзка с който е направено искането, които при благоприятен изход ще увеличи имуществото на молителя, като съобрази че окончателната преценка за материалното състояние на молителя следва да се направи към момента на отправяне на искането /14.07.2017г./, когато минималната работна заплата в страната е била 460лв., а сумата, с която молителя разполага е 603лв. и при съпоставка с дължимата държавна такса от 1 709.47лв., настоящият съдебен състав намира, че молителят следва да бъде освободен само частично от заплащането й до размер на 709.47лв., като следва да заплати останалата част от 1 000лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане по същество на частната жалба с вх. № 3874 от 1.03.2018г., подадена от С. А. Е., със съдебен адрес: [населено място],[жк], [улица], вх.А, ет.1, ап.1, адвокат И. против въззивно определение № 3999 от 6.12.2017г. по в.ч.гр.д. № 5227 по описа за 2017г. на Апелативен съд София.
ОТМЕНЯ определение № 3999 от 6.12.2017г. по в.ч.гр.д. № 5227 по описа за 2017г. на Апелативен съд София и потвърденото с него разпореждане от 22.08.2017г. по гр.д. № 7152/2015г. на СГС и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСВОБОЖДАВА частично до размер на 709.47лв. С. А. Е. от заплащане на държавна такса по въззивна жалба с вх.в регистъра на СГС № 80264 от 14.06.2017г., като в останалата част до размер на 1 000лв. оставя без уважение направеното искане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.