О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 463
С., 08.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4202 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против определение № 179 от 29.05.2017г. по гр.д.№ 2105/2017г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба против определение № 28194 от 29.11.2016г. по ч.гр.д.№ 13782/2016г. на Софийски градски съд и са присъдени в негова тежест установените като реално направени разноски в размер на 500лв. Счита постановения акт за неправилен, като желае да бъде отменен изцяло /и в частта за разноските/, а подадената частна жалба да бъде разгледана по същество.
Прави искане, делото да се разгледа в открито съдебно заседание, като се позовава на фактическа и правна сложност, създаващи „опасност отново да се стигне до недоразумение”.
Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване по общо дванадесет въпроса, свързани с изясняване съдържанието на правата, прокламирани в чл.47от Х. за основните права в Европейския съюз- за провеждане на публичен процес, осигуряване на ефективни правни средства за защита пред съд, достъп до съд, право на справедлив процес, на гледане на делото от независим и безпристрастен съд и за присъждане на справедливо обезщетение на пострадалия за причинените му вреди.
Срещу подадената частна жалба са постъпили два отговора – от Държавата, представлявана от министъра на финансите, с който се оспорва основателността и допустимостта й и от Д. С. К., с който се оспорва нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното:
П. състав на ВКС е бил сезиран с частна касационна жалба против определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение за прекратяване на производството по делото на основание чл.126 ал.1 ГПК /наличие на две висящи дела между същите страни, на същото основание и за същото искане/. Жалбата е оставена без разглеждане на основание чл.274 ал.4, във вр.с чл.280 ал.2 ГПК. Съдебният състав е съобразил, че предмет на прекратеното производство е предявен частичен иск за сумата 2 000лв. , претендирана като част от пълния размер на причинени неимуществени вреди от 800 000лв. Изрично в мотивите е посочено, че искане за изменение на размера на предявения иск, настоящият частен жалбоподател е направил едва във въззивното производство /след постановяване на определението за прекратяване от първоинстанционния съд/, поради което същото не може да бъде съобразено.
Възраженията на жалбоподателя се свеждат до твърдения за отказ от правосъдие, допуснати злоупотреба с власт и нарушение на закона, тъй като изменението на иска било своевременно /на 22.10.2014г./ и цената на иска е над законоустановения минимум, като съдът не е съобразил всички факти, които са настъпили след предявяване на иска. Твърди се и допуснато нарушение на международното право – чл.47 Х. и чл.13 и чл.6 от Е.. Жалбоподателят оспорва изводите на съда и досежно присъдените разноски, като счита, че такива не се дължат в полза на ответната страна и че размерът им е прекомерен. Излага доводи и за незаконност на съдебния състав, постановил обжалвания акт.
Настоящият съдебен състав намира така изложените доводи за неоснователни, а обжалвания акт за правилен по следните съображения :
Неоснователно е искането на жалбоподателят за разглеждане на подадената частна жалба в открито съдебно заседание. Преценката на страната за фактическа и правна сложност на случая не се споделя от настоящия състав, тъй като предмет на производството е единствено съобразяване на цената на иска, като единствена предпоставка за допустимост на настоящето производство. Освен това, провеждането на открито съдебно заседание обикновено е обусловено от необходимост от събиране на доказателства и изслушване на страните по делото, каквато в случая не е налице, тъй като доказателствени искания не са направени и правният спор е свързан с преценка на законовата норма на чл.274 ал.4, във вр.с чл.280 ал.2 ГПК /в приложимата редакция ДВ бр.50/2015г./.
Съгласно последната, не подлежат на касационно обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване /т.е. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв./
Цената на иска за парично вземане е размерът на търсената сума. Съгласно чл.70 ГПК цената на иска се посочва от ищеца, съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и се определя към момента на предявяване на иска. Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 31.10.2012г. по т.д.№ 8/2012г. на ОСГК на ВКС, посочената и определена, цена на иска остава неизменна за цялото производство по делото и настъпилите промени впоследствие в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за цената на иска.
В случая по предявения от ищеца частичен иск с цена 2 000лв., производството е било прекратено с определение от 18.05.2016г., на основание чл.126 ГПК поради наличие на образувано в СРС идентично дело /по гр.д.№70403/2014г./ След подаване на частна жалба срещу това определение и образуване на ч.гр.д.№ 13782/2016г. на Софийски градски съд, жалбоподателят е подал на 27.06.2016г. молба за изменение на иска чрез увеличаване на размера му от 2 000лв. на 5 100лв. Като е съобразил вида и характера на образуваното пред него частно производство, съдът е преценил като недопустимо направеното изменение на иска, по който производството вече е прекратено и е оставил искането за увеличение без разглеждане. Следователно – цената на иска на прекратеното производство е останала непроменена /2 000лв./ и изводът на предходният касационният състав за недопустимост на образуваното пред него производство по подадената частна касационна жалба е правилен, с оглед горецитираната норма на чл.274 ал.4, във вр.с чл.280 ал.2 ГПК. Постановеното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима. Пред вид установената от законодателя забрана за разглеждане от касационната инстанция на подобни жалби, наведените от частният жалбоподател доводи за – отказ от правосъдие, допусната злоупотреба с власт, нарушение на закона и на международното право, както и за незаконност на съдебния състав, постановил обжалвания акт, не могат да бъдат споделени.
Пред вид вътрешноправният предмет на спора и очевидната ирелевантност на общностното право като цяло по отношение на фактите по делото, искането за отправяне на преюдициално запитване не може да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение № 179 от 29.05.2017г. по гр.д.№ 2105/2017г. от на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.