Определение №397 от 11.6.2015 по ч.пр. дело №2600/2600 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 397

София, 11 юни 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №2600/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат М. А. срещу определение № 5285 от 16.12.2014 г. по ч. гр.дело № 1041/2014 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено определение № 4480 от 07.10.2013 г. по гр. д. № 1378/2012 год. на Разложкия районен съд и е отхвърлено искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че ответникът в първоинстанционното производство не е представил своевременно доказателства за направените деловодни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Жалбоподателят е изложил доводи, че постановеното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и неправилно и иска неговата отмяна. Позовал се е на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос относно възможността за представяне на доказателства за плащане по банков път на уговорено адвокатско възнаграждение в производството по чл.248 ГПК – с отговора на частната жалба срещу първоинстанционното определение, в случаите при които исковата молба е върната и производството по делото е прекратено.
Ответниците по частната жалба Р.Г. М. и Д. Г. М., двамата от [населено място], считат жалбата за неоснователна.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Посоченият по-горе въпрос е правнорелевантен, тъй като е обусловил изхода на спора. Той обаче е решен в съответствие с практиката на ВКС – ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г. Производството по реда на чл.248 ГПК е предназначено да поправи пропуск или грешка на съда при присъждането на разноски за производството, с което е бил сезиран. Това производство не съставлява допълнителна възможност за страната да поправи свой пропуск при искането за разноски и/или представяне на доказателства за тях. С постановяването на съдебния акт тези възможности за нея се преклудират.
Искането за изменение би било основателно, ако са били представени документи за плащането на договореното възнаграждение, но съдът е пропуснал да ги вземе предвид. След като до прекратяване на производството по делото не е представен документ, удостоверяващ плащането на уговореното възнаграждение по банков път, то възможността за доказване на разноските е преклудирана. Представеното за пръв път с отговора на частната жалба срещу първоинстанционното определение в производството по чл.248 ГПК доказателство, не може да обоснове основание за присъждане на недоказаните своевременно разноски по реда на чл.248 ГПК. В този смисъл е определение №346 от 17.10.2014 г. по т. дело №3672/2013 г. на ВКС, I т.о.
Ето защо не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5285 от 16.12.2014 г. по ч. гр.дело № 1041/2014 г. на Благоевградския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top