1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 12 януари 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 6124/2015 г.
Производството е образувано по частна жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х., двамата от [населено място], подадена от адвокат В. Р. като техен особен представител, срещу определение № 1224/05.11.2015 г. по гр. дело №3824/2015 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. с вх. № 2764/16.04.2015 г. против решение № 51/25.03.2015 г. по гр.д. № 1452/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, което е отменено решение № 1050/04.06.2014 г. по гр.д. № 3077/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която [фирма] е осъдена да заплати на А. и Л. Х. сумата 2 564. 10 лв., претендирана като недължимо платена по кредит за покупко-продажба на жилище и сумата 447. 32 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2007 г. до 01.11.2011 г. и тези искове са отхвърлени. Със същото определение не е допуснато касационно обжалване на решение № 51/25.03.2015 г. по гр.д. № 1452/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата част относно исковете с правно основание чл.49 ЗЗД. На ответника по касационната жалба [фирма] са присъдени 4 693.99 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на спора.
Жалбоподателите са изложили доводи за неправилност на определението в частта му, с която не е допуснато касационно обжалване. Освен това считат, че определението е направилно и в частта относно присъдените в производството по чл.288 ГПК деловодни разноски, защото адвокатското възнаграждение в размер на 4 693.99 лв. е прекомерно.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Тя е частично основателна.
Правилен е изводът, направен в обжалваното определение, че касационната жалба е недопустима в частта и относно въззивното решение по исковете за сумата 2 564. 10 лв., претендирана като недължимо платена по кредит за покупко-продажба на жилище и сумата 447. 32 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2007 г. до 01.11.2011 г. Съобразно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. В тази обжалвана част на решението въззивният съд се е произнесъл по иск с цена под 5 000 лв., поради което то не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното определение следва да се остави в сила в тази част.
Частната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х. е процесуално недопустима в частта, с която се обжалва определение № 1224/05.11.2015 г. по гр. дело №3824/2015 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 51/25.03.2015 г. по гр.д. № 1452/2014 г. на Пловдивския апелативен съд. Определението по чл. 288 ГПК не подлежи на обжалване с частна жалба. Върховният касационен съд чрез него като преценява дали повдигнатите правни въпроси обуславят въззивното решение и имат значение за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото, извършва подбора на касационните жалби, които да бъдат допуснати до разглеждане. Ако разглеждането на касационната жалба бъде допуснато, съдът я разглежда по същество, а ако то не бъде допуснато, въззивното решение влиза в сила /чл. 296, т. 3 ГПК/.
Възражението на жалбоподателите за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба в производството по гр. дело №3824/2015 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. е основателно. Според ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. С обжалваното определение жалбоподателлите са осъдени да заплатят 4 693.99 лв. деловодни разноски, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, с оглед изхода на спора. Това адвокатско възнаграждение е само за изготвяне на отговор на касационната жалба. При минимален размер на адвокатското възнаграждение в случая с оглед цената на исковете от 1590 лв., съобразно чл.9, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2014 г., следва да се приеме, че изплатеното възнаграждение е прекомерно. С оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и дължимото разрешение на повдигнатите правни въпроси при конкретния случай, трябва да се направи извод за несъответствие между размера на възнаграждението и проведената защита пред касационната инстанция, изразяваща се в изготвяне на отговор на касационната жалба. Това налага на основание чл.78, ал.5 ГПК присъждане на по-нисък размер деловодни разноски, а именно 1650 лв.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното определение трябва да се отмени в частта му, с която жалбоподателите са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място], сумата 4 693.99 лв. деловодни разноски и се присъдят 1 650 лв. вместо 4 693.99 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1224/05.11.2015 год. по гр. дело №3824/2015 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х., двамата от [населено място], с вх. № 2764/16.04.2015 г. против решение № 51/25.03.2015 г. по гр.д. № 1452/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 1050/04.06.2014 г. по гр.д. № 3077/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която [фирма], [населено място], е осъдена да заплати на А. и Л. Х. сумата 2 564. 10 лв., претендирана като недължимо платена по кредит за покупко-продажба на жилище и сумата 447, 32 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2007 г. до 01.11.2011 г. и исковете са отхвърлени.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х., двамата от [населено място], срещу определение № 1224/05.11.2015 г. по гр. дело №3824/2015 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 51/25.03.2015 г. по гр.д. № 1452/2014 г. на Пловдивския апелативен съд относно исковете с правно основание чл.49 ЗЗД.
ОТМЕНЯ определение № 1224/05.11.2015 год. по гр. дело №3824/2015 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. в частта, с която А. П. Х. и Л. Д. Х., двамата от [населено място], са осъдени да заплатят деловодни разноски на [фирма], [населено място], за разликата над 1650 лв. до 4 693.99 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на А. П. Х. и Л. Д. Х..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.