1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1167
София, 22 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.д. № 4305 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 979 от 01.06.2015 г. по в.гр.д. № 900/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което частично е отменено решение № 471 от 16.02.2015 г. по гр.д. № 15405/2014 г. на Пловдивския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният иск от Е. Б. К. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1000 лева до размер на 2000 лева /при предявен размер от 20 000 лева/, както и в частта, с която е отхвърлен искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди до размер на 500 лева /при предявен размер от 600 лева/, като вместо него на Е. Б. К. от [населено място] е присъдена разликата над 1000 лева до размера от 2000 лева като обезщетение за неимуществените вреди от незаконно повдигане на обвинение и 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, ведно със законната лихва от 16.07.2014 г. до окончателното й изплащане и са присъдени разноски по делото.
Въззивният съд е уважил частично претенцията за обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ като е приел, че на 22.04.2014 г. срещу Е. Б. К. е било образувано ДП № 449/2014 г. на РУП-А. за престъпление по чл.150, ал.1 от НК, за което е привлечен като обвиняем с постановление от 23.04.2014 г., по оплакване на неговата дъщеря. С образуване на досъдебното производство, ищецът е бил задържан до 25.04.2014 г., когато съдът му е определил мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 300 лева. На 16.07.2014 г. е влязло в сила постановлението на прокуратурата за прекратяване на досъдебното производство, поради липсата на данни за извършено престъпление. Въззивният съд е установил, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и с оглед на конкретните обстоятелства по делото – продължилото повече от два месеца наказателно преследване, вида и тежестта на повдигнатото обвинение, взетата мярка за неотконение и степента на въздействие върху емоционалното състояние на ищеца по делото, включително и задържането му в периода от 23-25.04.2014 г., е приел, че справедливото обезщетение на причинените неимуществени вреди от незаконното уволнение е в размер на 2000 лева със законната лихва от влизането в сила на постановлението за прекратяване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като в решението си съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, която прилага към жалбата, като твърди неправилност и необоснованост на крайните изводи при определяне на размера на обезщетение, с оглед събраните по делото доказателства.
Ответникът по касационната жалба Е. Б. К. от [населено място], чрез адвокат М. К. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата по съображения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество, че подадената касационна жалба е неоснователна.
При проверката на допустимостта на касационната жалба, Върховният касационен съд намира следното:
Предявените искове за имуществени вреди не подлежат на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК, тъй като всеки от тях е с цена до 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 10 000 лева – за търговски дела. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове за обезщетение за имуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, всеки от които е с цена под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване, предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане като недопустима.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в частта, в която е уважен предявения иск за неимуществени вреди, тъй като липсва конкретно формулиран въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касация. Според ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, за да определят рамките на произнасянето на Върховния касационен съд. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е посочен конкретен правен въпрос от значение за изхода по делото или на основания, различни от формулираните в жалбата. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд не е съобразил представените по делото доказателства и е присъдил обезщетение в завишен размер, без да са събрани доказателства за вредите, което е довело до необоснованост на решението. Тези съображения, по своето съдържание представляват оплакване за фактическите и правни изводи на съда, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което е касационно основание за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Изложените доводи са конкретно посочени, но те не съставляват основание за допускане до касационно обжалване, тъй като в производството по чл.288 ГПК не могат да се проверяват изводите на съда по отношение на правилното приложение на материалния закон към установените с доказателствения материал по делото факти. Обосноваването на касационните оплаквания за неправилност могат да бъдат разглеждани от Върховния касационен съд след допускане на решението до касационно обжалване, тъй като основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК, на които всъщност се позовава касатора. При липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос в приложеното изложение към касационната жалба, обжалваното решение на въззивния съд не може да бъде допуснато до касационно основание, независимо дали са налице допълнителните основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 19244 от 29.06.2015 г. на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 979 от 01.06.2015 г. по в.гр.д. № 900/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди от 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2014 г. до окончателното й изплащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 979 от 01.06.2015 г. по в.гр.д. № 900/2015 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
5