1
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 30 май 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
гр. дело №3920/2016 г.
Постъпила е молба от Л. А. И., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Б. В., с искане да бъде изменено определение №315 от 21.03.2017 г. по гр.д. № 3920/2016 г., на ВКС, ІV г.о. като присъдените разноски бъдат намалени поради прекомерност.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С посоченото по-горе определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4057 от 16.05.2016 г. по в. гр. дело № 2518/2016 г. на Софийския градски съд. На ответника по касационната жалба [фирма], [населено място], са присъдени 960 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Според ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г., на ВКС, ОСГТК, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът може да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения най-нисък размер. В случая според твърденията на молителя минималният размер по наредбата е 620 лв.
Действителната правна и фактическа сложност на делото обаче пред касационната инстанция в случая не е такава, която може да обуслови присъждане на разноски в минимален размер. Самият касатор е твърдял, че са налице множество правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тези правни въпроси са следните: 1/ Следва ли съдебният контрол за законосъобразност на подбора да се сведе само до констатиране на формалното прилагане на критериите по чл. 329 КТ или е необходимо да обхване проверка на приетите от работодателя и оспорени от служителя оценки по същите критерии – сочи се противоречие с решение № 81 от 05.04.2012 г. по гр.д. № 380/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; 2/ Трябва ли показанията на разпитания по делото свидетел, в качеството му на пряк началник на оценяваното лице в подбора и подписал протокола с оценките на служителя, да почиват само на неговото виждане за приложение на критериите и оценяването на служителя или следва да има информация и от други източници, които да съдържат измерима и обективна информация за качествата на оценяваното при подбора лице относно неговите качества при извършване на възложената работа; 3/ Може ли безусловно да се приеме, че от показанията на разпитания свидетел, който се приема като пряк началник на оценяваното лице и имащ „пряко впечатление“ от работата му, че поставените на уволнения работник оценки съответстват на действителните му качества или съдът е длъжен да съобрази субективността, обективността и достоверността на показанията му с оглед липсата на други доказателства и обективни източници на информация за нивото на изпълнение на работата, включително и доколко уволненият работник е нямал задължение да извършва определени дейности според длъжностната характеристика – по тези въпроси се сочи противоречие с практиката на ВКС: решение № 165 от 20.05.2014 г. по гр. дело № 26/2014 г. на ІV г.о. и решение № 174 от 15.07.2013 г. по гр. дело № 1357/2012 г. на ІІІ г.о.; 4/ Следва ли да се приемат за достатъчно обективни показанията на разпитания свидетел – пряк началник относно установяване правилността на преценката на отделните членове на комисията по извършване на подбора и комплексната им оценка, без да са дадени отделни оценки от всеки участник и дали при оспорване следва да се проведе от работодателя пълно и главно доказване на тези факти и обстоятелства, а именно как са формирани поставените комплексни оценки, респ. съвкупните оценки на всяко едно от лицата в подбора при условие, че членовете на комисията са трима: сочи се противоречие с решение № 165 от 20.05.2014 г. по гр. дело № 26/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; 5/ Допустимо ли е да се приеме решение за оценяване на критериите по чл. 329 КТ по възможно най-елементарен начин с точки /оценки/ от 0 точки – за „не притежава нужното образование“, 1 точка – за „притежава изискваното образование“ и 2 точки – за „притежава по-високо от изискваното образование и квалификация“, вместо посочените неясно защо точки от 0 точки за „не притежава образование“, 5 точки за „притежава изискваното“ и от 6-10 точки за „притежава по-високо образование от изискваното“. Според касатора въпросът е разрешен в противоречие с решение № 133 от 31.05.2010 г. по гр. дело № 74/2009 г. на ІV г.о. и решение № 235 от 29.10.2012 г. по гр. дело № 235/2012 г. на ІІІ г.о. Второто решение е посочено и по следващите поставени правни въпроси: 6/ Следва ли да се основе всяка една от поставените оценки по отделните критерии и подкритерии по чл. 329 КТ от всеки един от членовете на комисията по извършване на подбора или не и достатъчно ли е да се постави комплексна обща оценка от 1 число за всички членове на комисията, както и достатъчни ли са свидетелски показания да установят и обосноват такава оценка. По всички въпроси касаторът твърди противоречие с ТР № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 28 от 30.01.2012 г. по гр. дело № 461/2011 г. на ВКС, ІV г.о. Сочи противоречива практиката на съдилищата /решение № 2180 от 01.04.2015 г. по в.гр. дело № 20633/2014 г. на СГС, ІІ-г състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 1204 от 30.10.2015 г. по гр. дело № 3767/2015 г. на ВКС, ІV г.о.; 7/ В случай на извършван подбор от работодател във връзка със съкращаване в щата на предприятие, когато работодателят е игнорирал данни за по-висока степен на образование от изискваното, това основание ли е да се прави извод за субективност и незаконосъобразност на извършения подбор, както и в случай на извършван подбор от работодател във връзка със съкращаване в щата на предприятие, обективно и законосъобразно ли е да се отчита като по-висока квалификация притежаването на сертификат за завършен курс, продължил няколко дни; 8/ При извършван подбор от работодател във връзка със съкращаване в щата на предприятие, когато работодателят е игнорирал данни за по-висока степен на образование от изискваното, респ. налице ли е субективност на преценката, изразяваща се в обстоятелството, че работодателят е игнорирал данни за по-висока степен на образование за заеманата от него длъжност, и допълнителна квалификация, вкл. и завършения курс по счетоводни стандарти – национални и международни, и то в дипломата за висше образование и приложението към нея и на ищеца, и това основание ли е да се прави извод за субективност, необективност и незаконосъобразност на извършения подбор. Сочи се противоречие с решение № 241 от 21.05.2012 г. по гр. дело № 200/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; 9/ Следва ли да се посочват ясно и точно конкретно посочени точки – оценки, които да са измерими съобразно оценяваните лица по критерии и същите да са ясно установими съобразно тях /например как би следвало да се демонстрира и как се разбира компетентността на един работник/служител в различни професионални ситуации/, респ., за да се оцени с точки заложени в решението на съвета на директорите в протокола за извършване на подбор по чл. 329 КТ. Касаторът сочи, че по поставения въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие със следните решения на ВКС: решение № 188 от 10.05.2012 г. по гр. дело № 428/2011 г. на ІV г.о. и решение № 347 от 16.01.2014 г. по гр. дело № 484/2013 г. на ІІІ г.о.; 10/ Следва ли при оспорване от страна на уволнения работник на критериите за извършването на подбора като неточно определени и неточно оценени със съответно посочени оценки – точки, работодателят да ангажира доказателства за установяване на тези обстоятелства по поставянето на конкретните оценки и да се мотивира за това или не – противоречие по въпроса с решение № 235 от 29.10.2012 г. по гр. дело № 235/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; 11/ Следва ли да се проведе пълно и главно доказване от страна на работодателя, извършващ подбор по чл. 329 КТ, на определеността на всички критерии и поставените на всеки един от тях оценки и да се мотивира за това, или е достатъчно да се позове само на 1, 2 или няколко от всичките критерии, за да се извърши подбора правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 329 КТ; 12/ В случай на извършван подбор от работодател във връзка със съкращаване в щата на предприятие, обективно и законосъобразно ли е да се отчита като по-висока квалификация притежаването на сертификат, издаден преди завършването на курса, за който се отнася и това представлява ли по-високо образование на оставащия на работа след подбора служител, като касаторът счита, че по така поставения въпрос е налице противоречие с решение № 210 от 03.12.2015 г. по гр. дело № 241/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 265 от 14.01.2016 г. по гр. дело № 421/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 281 от 10.10.2014 г. по гр. дело № 3080/2014 г на ВКС, ІV г.о.
Касаторът е твърдял наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Следва ли да се прави извод, че лицето работи по-лошо и не изпълнява „задълженията си“ по дейности, които не са изрично посочени в неговата длъжностна характеристика и не са негово задължение, и тези обстоятелства се основават само на изложени показания на разпитан свидетел, който не е отчел това обстоятелство като липсващ критерий за извършване на подбора по чл. 329 КТ; 2/ Може ли да се прави извод, че лицето работи по-добре в екип въз основа на показанията на разпитан свидетел? 3/ Следва ли да се прави извод, че лицето работи по-добре в екип въз основа на показанията на разпитан свидетел ако се отнася за дейност, непосочена като изрично задължение в длъжностната характеристика на служителя; 4/ Трябва ли да се вземе предвид обстоятелството, дали критериите за подбор са съобразени със специфичния характер на работа на отделните длъжности в структурата на предприятието и дали са съобразени с разписаното в длъжностната характеристика на всяка една длъжност; 5/ В случай на извършван подбор от работодател във връзка със съкращаване в щата на предприятие, когато работодателят е игнорирал данни за по-висока степен на образование от изискваното, това основание ли е да се прави извод за субективност, наличие на необективност, респ. незаконосъобразност на извършения подбор; 6/ В случай на извършван подбор от работодател във връзка със съкращаване в щата, обективно и законосъобразно ли е да се отчита като по-висока квалификация притежаването на сертификат за завършен курс, продължил няколко дни; 7/ При извършван подбор от работодател във връзка със съкращаване в щата, обективно и законосъобразно ли е да се отчита като по-висока квалификация притежаването на сертификат, издаден преди завършването на курса, за който се отнася и това води ли до необективност при поставяне на оценките на двете лица участници в подбора; 8/ В случай на извършван подбор от работодател във връзка със съкращаване в щата, обективно и законосъобразно ли е работодателят да поставя оценка на работник въз основа на дейност, която не е предвидена в длъжностната му характеристика? 9/ В случай на извършван подбор от работодател във връзка със съкращаване в щата, обективно и законосъобразно ли е работодателят да поставя негативна оценка на работник, основаваща се на неизвършване на работа, която не му е била възлагана от работодателя; 10/ Следва ли да се възприема достоверност и обективност на показанията на прекия ръководител на оценяваното лице, имайки предвид неговата пряка зависимост и подчинение от изпълнителния директор на предприятието, в което работи и който също е част от комисията за подбор; 11/ Следва ли да се възприема достоверност и обективност на посочените оценки – точки на оценявания работник/служител, без да са налице детайлно описани такива за всеки един от критериите и подкритериите, заложени от съвета на директорите в протокола за извършване на подбор по чл. 329 КТ и в рамките на не „от .. до“, а на конкретно посочена точка за дадения критерий; 12/ Трябва ли да се посочват ясно и конкретно точките – оценки, които да са измерими съобразно оценяваните лица по критерии и същите да са ясно установими; 13/ Следва ли да се възприемат показанията на разпитан свидетел – участник в извършването на подбора при негови твърдения за подбор на кадри по утвърдени критерии – квалификация, качество на работата, личен принос при работа в екип и липсата на конкретизация за отделни ситуации, в които единият работник се е справил по-добре от другия, за да получи по-ниска оценка и същите да са конкретно посочени от свидетеля или пък да са обективирани и в писмени документи за това /докладни, заповеди, забележки, искания, сигнали, жалби и др./.
На следващо място, касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по въпроси, по които сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК относно това дали подборът е извършен между всички лица, които заемат една и съща длъжност. В тази връзка са посочени решение № 22 от 05.04.2002 г. по гр. дело № 469/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 2180 от 01.04.2015 г. по в.гр. дело № 20633/2014 г. на СГС, ІІ-г състав, както и две решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 436 от 28.12.2012 г. по гр. дело № 1086/2011 г. на ІV г.о. и решение № 491 от 03.01.2013 г. по гр. дело № 1451/2011 г. на ІV г.о.
Касаторът е посочил също така, че от събраните по делото доказателства не се установяват конкретни факти и обстоятелства, които да са довели до съответните оценки – нямало яснота защо е прието, че С. И. А. работи по-добре от ищеца. Според него липсата на доказателства за конкретни факти и обстоятелства относно нивото на изпълнение на възложената работа от ищеца и от останалия на работа служител означава незаконосъобразност на извършения подбор, като в тази връзка посочват решение № 32 от 18.03.2010 г. по гр. дело № 2249/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1343 от 31.05.2010 г. по гр. дело № 74/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 236 от 09.07.2011 г. по гр. дело № 1251/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
С отговора на касационната жалба са изложени на девет страници подробни съображения по така повдигнатите въпроси и липсата на основания за допускане касационно обжалване на обжалваното решение. Ето защо следва да се направи извод за съответствие между размера на възнаграждението и проведената от ответника защита пред касационната инстанция.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. А. И., [населено място], за изменение на определение №315 от 21.03.2017 г. по гр.д. № 3920/2016 г., на ВКС, ІV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.