1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 672
София, 20 октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №4677/2015 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от адвокат Н. Д., срещу определение № 3408 от 09.07.2015 г. по ч.гр.дело № 1624/2015г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6033/26.05.2015 г. по гр.д. № 3922/2015 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното определение на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната искова молба с вх. № 14867/31.03.2015 г. и е прекратено производството по делото поради неизпълнение в срок на дадените указания за представяне на доказателства за настоящия адрес на ответника. Въззивният съд е приел, че с представената лична карта не са изпълнени дадените указания за представяне на настоящ адрес и е потвърдил първоинстанционното определение.
Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Изложени са доводи за произнасяне по въпросите относно задължението на съда да приложи разпоредбата на чл. 47 ГПК при наличие на посочен постоянен адрес, както и относно необходимостта от удостоверяване от длъжностното лице по призоваването с протокол на отсъствието на адресата. Твърди се, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото тези въпроси са разрешени в противоречие с определение № 565/28.10.2009г. на ВКС по ч.гр.д. № 577/2009 г., ІІІ г.о. и решение №14/20.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5741/2014 г., І г.о.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности в срок. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК исковата молба следва да съдържа името и адреса на ответника. Обстоятелството, че съобщението до посочения от ищеца адрес на ответника се е върнало в цялост, с отбелязване че той не е намерен или въобще не пребивава на адреса, е основание за приложение на чл. 47 ГПК. В първия случай /ненамиране на ответника на посочения адрес/ съдът следва да разпореди да се изпрати ново съобщение с указания до длъжностното лице да извърши залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, ако ответникът отново не бъде намерен на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. При неявяване му да получи книжата в двуседмичен срок от залепването, съдът следва да укаже на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответника и определи срок за това. Ако посоченият в исковата молба адрес не съвпада с постоянния и настоящ адрес по справката, трябва да се разпореди връчване по настоящия или постоянен адрес чрез залепване на уведомление.
Във втория случай /непребиваване на ответника на посочения адрес/, съдът следва да укаже на ищеца да представи справка за адресна регистрация на ответника и посочи срок за това – чл. 47, ал. 4 ГПК, а след представянето и – да разпореди извършване на връчване чрез залепване на уведомление по настоящия и постоянен адрес на ответника, посочени в справката. Разпоредбата на чл. 47, ал. 4 ГПК не предвижда конкретен способ за формиране и удостоверяване на констатацията на връчителя, че ответникът не пребивава на посочения адрес. В случай, че ищецът не изпълни дадените указания за представяне на справка за адресна регистрация в срок, следва да се приложи чл. 129, ал. 3 ГПК като исковата молба се върне.
В настоящия случай жалбоподателят [фирма] не е изпълнил дадените указания за представяне на настоящ адрес в хипотезата на чл. 47, ал. 4 ГПК и първоинстанционният съд е върнал исковата молба, като е прекратил производството, съобразно законовите разпоредби. По този начин е съобразена задължителната практика на ВКС.
Приложеното определение на ВКС, постановено по реда на чл. 274. ал. 3 ГПК се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК и разглежда различна хипотеза, а решението е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и не представлява задължителната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК / ТР 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3408 от 09.07.2015 г. по ч.гр.дело № 1624/2015г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.