О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София, 17.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1574 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от З. Р. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 2251 от 24.08.2018г. по в.гр.д. № 5645 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 6034 от 18.07.2016г. по гр.д.№ 17125/2012г. на Софийски градски съд относно отхвърлената част от иска за разликата над 3 200лв. до пълния предявен размер от 5 994.57лв., сума подлежаща на връщане на отпаднало основание, платена по развален договор за строителство, обективиран в предварителен договор за покупко-продажба от 16.02.2006г. и вместо това е постанови друг, с който е осъдил Н. Й. В. да заплати на З. Р. С. допълнително сумата от 2 794.57лв., на основание чл.88 ал.1 изр.2 ЗЗД, претърпени загуби въз основа на разваления договор и е потвърдил решението в останалата част. Въззивният съд е отменил решение № 5547 от 24.07.2016г. по гр.д.№ 17125/2012г. на Софийски градски съд и вместо това е постановил друго, с което е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.55 ал., вр.с чл.88 ал.1, вр.чл.92 ал.1 ЗЗД, предявен от З. Р. С. срещу Н. Й. В. за предаване на владението върху 182 ид.ч. от имот с пл.№ 269, кв.856, находящ се в [населено място], въз основа на развален договор за строителство, обективиран в предварителен договор за покупко-продажба от 16.02.2006г. и са присъдени съответните разноски.
Касационната жалба е срещу въззивния акт, в частта с която е потвърдено решение № 6034 и са отхвърлени предявените искове по:
– чл.87 ал.3 за разваляне на договора от 16.02.2006г., евентуалните искове
– по чл.59 ЗЗД за сумата 55 000лв.,обезщетение за неоснователно обогатяване /разликата между цената по договора и действителната стойност на имота/,
– иск по чл.55 ЗЗД за връщане на имота, предмет на развалената сделка,
-иск по чл.29 ЗЗД за унищожаване на договора от 16.02.2006г. и споразумението за разпределение на ползването от същата дата, поради измама,
– исковете по чл.31 ал.2 ЗС за сумата от 13 365лв., обезщетение за лишаване от ползване на недвижимия имот за периода 16.12.2009г.-20.12.2012г. и сумата от 2 970лв., обезщетение за лишаване от ползване на половината от трите гаража, находящи се в имота за посочения период.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставя следните въпроси:
1. Доказва ли частният свидетелстващ документ – разписка за получено плащане, инкорпорирана като изявление в съдържането на нотариален акт, осъществяването на фактите, които са предмет на направеното изявление? Носи ли купувачът доказателствената тежест да установи благоприятния за него факт за заплащане на цената по сделката, в случаите, когато поддържа такова защитно възражение? Твърди противоречие с решения по гр.д.№ 664/2011г. на ІІ т.о., гр.д.№ 5166/2008г. на ІV г.о.
2. Формира ли сила на присъдено нещо относно материалната доказателствена сила на частният свидетелстващ документ, удостоверяващ изплащане на цената по договора за покупко-продажба решението, с което е отхвърлен иска по чл.26 ал.2, вр.чл.17 ЗЗД за обявяване на относителна симулагивност на сделката по н.а.№ 17/2006г. рег.№ 873 н.д.№ 11/2006г., прикриваща договор за строителство? Допустимо ли е оспорването на частният свидетелстващ документ относно цената при постановено решение, отхвърящо иска за относителна симулация относно насрещната престация по договора за покупко-продажба да бъде извършено в последващо съдебно производство? Твърди противоречие на въззивния акт с решения по гр.д.№ 3999/2015г. на ІІ г.о., гр.д.№ 6169/2015г. на І т.о.
3. Допустимо ли е с допълнителен договор да бъдат договорени облигационни задължения в тежест на купувача, които да бъдат част от насрещната престация по обективирания с нотариален акт договор за покупко-продажба на недвижим имот и следва ли при неизпълнение от негова страна те да бъдат зачетени като пълно неизпълнение, което е основание за разваляне на договора, при условията на чл.87 ал.3 ЗЗД? Счита, че е налице противоречие с решения по гр.д.№ 2107/1966г. на І г.о., гр.д.№ 29/2012г. на І г.о.
4. Когато в предварителен договор за покупко-продажба е посочен имот с площ от 1 600кв.м., вместо реалните 722кв.м. – не съставлява ли умишлено въвеждане в заблуждение от страна на обещателя, обещанието за продажба на имот по площ,която е два пъти по-малка от отбелязаната, при положение, че притежава само половината от имота? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото с решения по гр.д.№ 1025/2012г. на ІV г.о., гр.д.№ 1737/2012г. на ІV г.о.
5. Не представлява ли невъзможността да си служи с определеното за лично ползване, причинена от страна на ответника на частта от имота, която съгласно Споразумение за разпределяне на ползването е предоставено на едно лице /С./, лишаване от ползване на съсобствения имот и не се ли дължи обезщетение, на основание чл.31 ал.2 ЗС в този случай при наличие на отправена покана? Позовава се на решения по гр.д.№ 3228/2017г. на ІІІ г.о. и гр.д.№ 350/2017г. на І г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Н. Й. В., чрез пълномощника Б., с който се оспорват както нейната допустимост, поради липса на посочените от касатора основания за допустимост, така и нейната основателност.
Въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 16.02.2006г. страните са сключили три договора: Първият е за покупко-продажба на ? ид.ч.от недвижим имот с пл.№ 269 в кв.856, обективиран в н.а. №17/2006г. Вторият договор е със смесен характер, комбиниращ договор за изработка с изпълнител, ответника В. и възложител, ищеца С., за строителство на триетажна сграда в имота и договор за замяна за прехвърляне на друг недвижим имот в полза на С., в случай че В. не изпълни задълженията си по договора за строителство. Със същият С. е поел задължение за плащане само на 12 000лв., за строителството на таванския етаж. Третият сключен договор е за разпределение на ползването на съсобствения на страните /след прехвърлянето на ? ид.ч./ имот с пл.№ 269 в кв.856. С приети заключения на две експертизи е установено, е че ответникът не е изпълнил задължението за строителство, започнатите строителни работи не са в съответствие със строителните книжа, като е издадено предписание от компетентните органи за премахване на незаконния строеж. При тези факти, въззивният съд е приел за неоснователен иска по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения договор за покупко-продажба на имот с пл.№ 269 в кв.856 поради липса на ангажирани от ищеца доказателства за оборване на собственото му изявление, съдържащо се в нотариалния акт, че е получил напълно и в брой договорената продажна цена. Съдът се е позовал и на постановеното решение по гр.д.№ 17449/2013г.на СГС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящият ищец срещу настоящия ответник иск по чл.26 ал.2, вр.чл.17 ЗЗД, за нищожност на сделката, обективирана в н.а. №17/2006г. като привидна, поради симулация на основание неплатена цена. Като неоснователно е преценил въззивният съд възражението на ищеца, че всички договори, сключени на 16.02.2006г. следва да се разглеждат във взаимна обвързаност. Като е посочил, че всеки един от договорите съдържа отделни уговорки, включително и относно последиците при неизпълнение, е приел че няма основание за разваляне на един от тях, заради установено неизпълнения на друг. Като неоснователен е преценен и обусловеният от основателността на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД, иск по чл.55 ЗЗД за връщане на имота, предмет на сделката. Изложени са мотиви за неоснователност и на иска по чл.27, вр.чл.29 ЗЗД, поради липса на ангажирани доказателства за умишлено въвеждане на ищеца в заблуждение от страна на ответника, с цел да бъде мотивиран да сключи сделката за продажба, каквито са предпоставките, за да е налице състава на измама. Мотивите са, че фактът на несъответствие в площта /за която установено, че е 716кв.м., вместо 1 600кв.м./, сам по себе си не е доказателство за умишлено въвеждане на ищеца в заблуждение, защото ищецът по всяко време е могъл да извърши справка в публичния регистър и да узнае действителната площ, както и не съставлява измама, фактът на непредприемане на действия по строителство в уговорения срок, който е относим само към неизпълнението на поетите от страните задължения. Исковете по чл.31 ал.2 ЗС, при наличие на изрична показан, са преценени като неоснователни поради липса на ангажирани от ищеца доказателства, че ответникът ползва имота по начин да пречи на ищеца също да ползва съсобствения помежду им, при равни дялове, имот. Акцентирал е на показанията на свидетелите С. и Л., съгласно които в процесните гаражи се съхраняват собствени вещи /строителни материали/, както на ищеца, така и на неговия син. Произнасяне по иска, с правно основание чл.59 ЗЗД, от страна на въззивния съд няма, с оглед постановяването на определение № 1780 от 30.05.2017г.на САС /влязло в сила/, с което производството е прекратено /поради направен отказ от иска/
Имайки пред вид така изложените подробни мотиви и след преценка на наведеното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на както на общо, така и на посоченото специално основание за допустимост, във връзка с поставените въпроси.
Първите три въпроса, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не отговарят на условията за надлежно общо основание за допустимост съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото искът по чл.87 ал.3 ЗЗД е приет за неоснователен поради липса на ангажирани надлежни доказателства, установяващи твърденията на ищеца, а не заради значението, което е отдадено на частният свидетелстващ документ, удостоверяващ изплащане на цената по договора за покупко-продажба, на формираната сила на присъдено нещо на влезлия в сила акт или заради недопустимост с допълнителен договор да се уговарят задължения в тежест на купувача, в какъвто смисъл са поставените въпроси. Следва да се има и пред вид, че поставеният от касатора въпрос не следва да е свързан с оспорване правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Независимо от изложеното, не е налице и посоченото специално основание. Противоречие с приетото по гр.д.№ 664/2011г. на ІІ т.о., гр.д.№ 5166/2008г. на ІV г.о. по първия поставен от касатора въпрос няма, защото въззивният съд, съобразявайки именно посочените в тези решения принципни постановки, е достигнал до извод за недоказаност на иска. Съобразил е, че доколкото нотариалният акт, с който е оформена една сделка, материализира както удостоверителни изявления на нотариалния орган, така и изявленията на страните по договора, същият има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в първата част, на нотариалното удостоверяване, в която се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила. Волеизявленията на страните по сделката имат характер на частен документ и когато ищецът – продавач, твърди че признатият от него – при продажбата – факт за получаване на цената не се е осъществил, негова е доказателствената тежест за опровергаване верността на удостовереното обстоятелство за получаване на цената. Той е този, който следва да проведе пълно и главно доказване, че признатото от него обстоятелство за получаване на цената е невярно.
Въпросът относно формираната сила на присъдено нещо не е разрешен в противоречие с приетото по гр.д.№ 3999/2015г. на ІІ г.о., гр.д.№ 6169/2015г. на І т.о., доколкото последните не са постановени по идентичен с поставения от касатора въпрос, каквото е изискването на т.2 ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС / гр.д.№ 3999/2015г. на ІІ г.о. е постановено по въпрос, касаещ формирането на сила н присъдено нещо без да има произнасяне в диспозитива на съдебното решение и може ли диспозитивът да се допълва или поправя служебно в друг съдебен процес”, а гр.д.№ 3999/2015г. на ІІ г.о. е постановено по въпрос, касаещ „пределите на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за собственост на реална част от имот, намираща се по протежение на общата граница между два съседни имота”/.
Третият поставен въпрос, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, защото е зададен по принцип и не е свързан с мотивите на въззивния съд. Този извод настоящият съдебен състав прави въз основа на факта, че в мотивите си съдът не е отрекъл възможността страните, с допълнителен договор да договорят още облигационни задължения в тежест на една от страните, които да бъдат част от насрещната престация по вече сключен договор, а е приел с конкретно установените по настоящия спор факти, че страните по делото са сключили три отделни, без връзка един с друг договори, всеки един от които самостоятелно определя поетите от тях права и задължения.
Противоречие на въззивния акт с цитираните от касатора решения, относно съдържанието на понятието измама, по гр.д.№ 2107/1966г. на І г.о., гр.д.№ 29/2012г. на І г.о. не е налице. Съгласно тях фактическият състав на измамата, като основание за унищожаване на гражданско-равните сделки по чл. 29 от ЗЗД, включва следните елементи: 1. сключена сделка; 2. едната /измамената/ страна по сделката да е била в заблуждение; 3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна по сделката или от трето за сделката лице, като в последния случай другата страна по сделката /адресатът на сделката/ трябва да е знаела или да не е могла да не знае за това; и 4. сделката да е сключена поради заблуждението. В конкретният случай съдът е приел, че не е установено наличие на умишлено предизвикване на въвеждането в заблуждение чрез създаване и/или поддържане у измамената страна на невярна представа относно посочените обстоятелства.
Не е налице специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по отношение на последния поставен от касатора въпрос, доколкото решенията, на които той се позовава – по гр.д.№ 1025/2012г. на ІV г.о. и гр.д.№ 1737/2012г. на ІV г.о. не са постановени по въпрос, касаещ обезщетението по чл.31 ал.2 ЗС, а са досежно иска по чл.31 ал.2 ЗЗД /гр.д.№ 1025/2012г./ и задълженията на въззивната инстанция / гр.д.№ 1737/2012г./
Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2251 от 24.08.2018г. по в.гр.д. № 5645 по описа за 2017г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.