О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 128
София 18.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3678 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. И. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 5048 от 5.07.2019г. по в.гр.д. № 4885 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 52555 от 27.02.2019г. по гр.д.№ 37891/2018г. на Софийски районен съд като е осъден по предявения на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, да опразни и предаде на В. Л. С. наетия по договор за наем от 20.04.2017г. имот, находящ се в [населено място], р-н „Искър”,[жк], [жилищен адрес] и са присъдени разноски. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния, че сключеният между страните договор за наем е мълчаливо продължен до 4.06.2018г., когато е прекратен по силата на връчена на ответника покана от ЧСИ Я., на основание чл.238 ЗЗД. След тази дата ответникът ползва имота без основание. Представеният от ответника договор за наем от 27.04.2017г. съдът е приел за неистински документ в частта относно авторството на подписите на ищеца С. на първа и втора страница, въз основа на прието заключение на съдебно-почеркова експертиза /стр.75/ и го е изключил от доказателствата. Решаващите мотиви на въззивния съд, във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за допуснато процесуално нарушение поради неуважаване на направено искане за допускане на повторна експертиза са, че съгласно чл.200, ал.3 и чл.201 ГПК, съдът няма подобно задължение. Преценката дали да допусне нова експертиза е предоставена на съда и в случая той е аргументирал извода си. Като допълнителен довод за неоснователност на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, въззивният съд се е позовавал на следния факт: преди даване на ход на устните състезания във въззивната инстанция /на 1.05.2019г./ е изтекъл срока на договора за наем, представен от ответника и пред вид противопоставянето на ищеца, не е възможно приложение на чл.236, ал.1 ЗЗД.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните три въпроса: 1.Длъжен ли е съдът да допусне повторна или тройна съдебна експертиза, при наличие на изрично оспорване от страна на ответника, формулирано искане и наличие на данни по делото, сочещи противоречие с установените от експертизата данни?, 2. Какви са предпоставките за допускане на повторна експертиза в хипотеза на изразени съмнения в правилността на приетата, когато вещото лице в заключението си ясно, еднозначно и категорично, без каквито и да е колебания или вероятности отговаря на поставен въпрос и последното достатъчно основание ли е – да се откаже допускане на повторно заключение при обосновано оспорване и наличие на данни в противоположна на заключението посока и в кой субект следва да е налице съмнение за неговата правилност – съда или страните? и 3. Следва ли въззивния съд да съобрази при условията на чл.235, ал.3 ГПК факти, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение, които са извън процесното правоотношение и не са от значение за спорното право? По първия въпрос касаторът се позовава на противоречие на въззивният акт с решения по гр.д.№ 1175/2011г.на ІІ г.о. и по гр.д.№ 976/2010г.на І г.о., а по последния с гр.д.№ 681/2010г.на ІV г.о.,които не прилага.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. Л. С., чрез пълномощника му адвокат А., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита постановеният съдебен акт за правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение въз основа на договор, който макар и посочен, не е представен и без доказателства за реалното им заплащане.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставените въпроси, касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като същите не съставляват годно общо основание за допустимост. Съображенията:
Текстът на закона и практиката по приложение на нормите на чл.200, ал.3 и чл.201 ГПК, във връзка с които са поставените първия и втория въпрос, недвусмислено сочат, че направеното от страна по делото оспорване на дадено заключение, само по себе си, не задължава съда да назначи нова експертиза. Съгласно чл.200 ал.3: При оспорване на заключението съдът може /не е длъжен/ да назначи друго или повече вещи лица. Съдът следва да назначи допълнително заключение, когато даденото „заключение не е достатъчно пълно и ясно” и повторна експертиза, ако то „не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност” /чл.201 ГПТК/. Във всички случаи, съгласно чл.202 ГПК, съдът „не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото”. Невъзприемането на дадено заключение от съда не може да е голословно, а трябва да е мотивирано. Съответно – съдът следва да мотивира и приемането на оспорено от страна по делото заключение, като обоснове извода си защо счита, че същото е „достатъчно пълно и ясно”, за да не се налага назначаване на допълнително заключение или че е „обосновано” до степен да не „възниква съмнение за неговата правилност”, за да не назначи повторно.
В конкретният случай, първите два поставени от касатора въпроси не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, защото съдържат условие /че по делото са били налични данни, сочещи противоречие с установените от приетата експертиза данни в първия въпрос, а във втория, че оспорването на заключението е обосновано и са налице данни в противоположна на заключението посока/, което не е прието за установено от съда. В производството по допустимост, касационната инстанция не извършва проверка за правилност на направените от въззивния съд правни изводи, а преценя единствено наличието на основанията за допустимост по чл.280 ГПК. По делото въззивният съд е приел за правилен извода на първата инстанция, че не са налице предпоставки за възлагане на допълнително или повторно заключение, защото даденото е „пълно, ясно, еднозначно, категорично и обосновано, без каквито и да са колебания или вероятности”. В този смисъл на втория поставен въпрос, следва да се отговори, че преценката дали са налице законовите предпоставки за допускане на допълнително или повторно заключение принадлежи на съда. Предпоставките, при които съдът може да допусне повторна или допълнителна експертиза са посочени в закона: 1.даденото заключение да не е достатъчно пълно и ясно /за допълнителна/ или да не е „обосновано и възниква съмнение за неговата правилност”/за повторна/, 2.да има направено оспорване докато трае изслушването от страна по делото и 3.съдът да е запознал страните с преценката си във връзка със заключението.
Не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост и третият поставен от касатора въпрос, доколкото съгласно дадените в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, поставеният от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая решаващите мотиви са свързани с извода, че ответникът ползва имота без основание, тъй като представеният от него договор за наем от 27.04.2017г. е неистински документ в частта относно авторството на подписите на ищеца и е изключен от доказателствата по делото. Не са решаващи мотивите на съда, касаещи приложението на чл.235, ал.3 ГПК. Освен това същите са и ирелевантни, доколкото тази норма визира факти, които са от значение за спорното право, а в случая посоченият договор, е изключен от доказателствения материал по делото.
Независимо от изхода от спора, разноски на ответната страна не могат да се присъдят, поради липса на ангажирани доказателства за техния размер и реалното им извършване.
Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5048/ 5.07.2019г. по в.гр.д. № 4885 по описа за 2019г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ без уважение направеното от В. Л. С. искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :