7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София 24.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4557 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. В. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 841 от 5.07.2019г. по в.гр.д. № 889 по описа за 2019г. на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 634 от 11.02.2019г. по гр.д.№ 4882/2018г. на Районен съд Варна в частта с която е определен режима на лични отношения с детето Б. Д. Г. за периода, през който бащата се намира на територията на Република България, както и досежно определената издръжка над присъдените 300лв. до 500лв., ведно със законната лихва и вместо това е постановено друго, с което е определен следният режим на лични отношения между Д. В. И. и детето Б. Д. Г., когато бащата се намира на територията на Република България до навършване на петгодишна възраст: всяка нечетна седмица от годината от 10ч. до 18ч. в събота и неделя без преспиване, като детето се взема и връща в дома на майката, на рождения ден на детето всяка четна година от 10ч. до 18ч., на рождения ден на бащата всяка четна година от 16ч. до 18ч.,за Коледните празници, всяка четна година на 26.12. от 10ч. до 19ч. на 27.12. с преспиване и всяка нечетна година на от 10ч. на 24.12. до 18ч. на 25.12.,за Новогодишните празници, всяка четна година от 19ч. на 31.12. до 17ч. на 3.01. и всяка нечетна година на от 17ч. на 1.01. до 17ч. на 3.01.Когато бащата се намира на територията на Република България след навършване на петгодишна възраст определеният режим е както следва: всяка нечетна седмица от годината от 10ч. в събота до 18ч. в неделя с преспиване, като детето се взема и връща в дома на майката, на рождения ден на детето всяка четна година от 10ч. до 18ч., на рождения ден на бащата всяка четна година от 16ч. до 18ч.,за Коледните празници, всяка четна година на 26.12. от 10ч. до 19ч. на 27.12. с преспиване и всяка нечетна година на от 10ч. на 24.12. до 18ч. на 25.12. с преспиване, за Новогодишните празници, всяка четна година от 19ч. на 31.12. до 17ч. на 3.01. и всяка нечетна година на от 17ч. на 1.01. до 17ч. на 3.01., както и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск. Решение № 634 от 11.02.2019г. по гр.д.№ 4882/2018г. на Районен съд Варна е потвърдено в останалата обжалвана част относно режима на лични отношения между бащата и детето, когато бащата не се намира на територията на Република България /който е: ”всяка събота чрез „Скайп”, „Вайбър”, „Месинджър” или друго средство за мобилна аудиовизуална комуникация или телефонен разговор като конкретното време става по договорка между родителите и бъде съобразено с режима на спане на детето и служебните ангажименти на родителите”/. Присъдена е в тежест на бащата допълнителна издръжка в размер на 200лв. /или дължимата става 500лв./, считано от 3.04.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска с падеж пето число на месеца, за който се дължи до настъпване на законово основание за прекратяването или изменението й на основание чл.143 СК. Решението е потвърдено в частта, с която е присъдена издръжка от 300лв. Присъдени са разноски.
В изложението си касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Основният въпрос, който поставя е за спазване на критериите на ППВС № 1/1974г. и съобразяване на интереса на детето при определяне на режима на лични отношения от въззивния съд и по-специално пред вид необходимостта за отчитане на професията на бащата, изискваща през по-голямата част от годината да е извън страната. Счита, че режимът не е определен по начин, че да компенсира краткото време в годината, през което бащата е в страната, защото през това време не е предоставен по-разширен режим на лични отношения с позволяване на приспиване. В тази връзка поставя и въпросът за задължението на съда да обсъди всички ангажирани по делото доказателства. Счита, че неизпълнението на това задължение е станало причина съдът да не отчете в необходимата степен полът на детето и необходимостта за него на трайното присъствие на мъжката фигура на неговия баща. Не е установено да не е в интерес на детето да остава с приспиване при него, още повече че бабата на детето, по бащина линия, на която той може да разчита, е педагог и начален учител. Освен това, в продължение на единадесет месеца са изпълнявани определените от съда привременни мерки, при които детето е оставало в събота и неделя при бащата с приспиване /вж.издаден изпълнителен лист от м.08.2019г./ и детето вече е свикнало с това. Според касаторът режимът следва да се разшири, като допълнително се определи детето да е с баща и: всяка нечетна седмица от годината от 18ч. в петък до 17ч.в неделя с преспиване, всяка четна седмица от годината, в дните сряда и петък от 16.30ч. до 18.30ч., като детето се взема от целодневното детско заведение /или училище/, което посещава или от дома на майката и се връща там, на всеки рожден ден на детето от 10ч. до 18ч., като детето се взема от целодневното детско заведение /или училище/, което посещава или от дома на майката и се връща там, на Великденските празници, всяка четна година, с преспиване, 10ч. и връщане в дома на майката, на 1.06., всяка година, от 11.00ч. до 13.30ч. и връщане в дома на майката, на именния ден на детето от 10.00ч. до 13.00ч. с връщане в дома на майката. Когато бащата не се намира на територията на Република България – следва да се фиксира контактът чрез видео връзка да се осъществява всяка събота с точен час 18ч.,българско време, както и на рождения ден на бащата /10.06./, на Великден, на именния ден на детето /24.02./ и на 1.06. Когато през лятото не е в страната, да има право за компенсация на десет дни, по негов избор, когато майката не е в платен отпуск и на десет дни през зимните месеци по негов избор, с преспиване при бащата. Позовава се на противоречие на въззивния акт с множество решения на ВКС, които прилага.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че въззивният акт е правилен, постановен след цялостна преценка на най-добрия интерес на детето и при съобразяване на всички конкретно установени факти по делото. Претендира, по списък, направените по делото разноски в размер на 500лв. за адвокатски хонорар, реалното извършване на които установява с приложен договор за правна помощ и защита от 5.11.2019г., в който сумата е отразена като заплатена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Въззивният съд е постановил акта си въз основа на следните посочените от него като изходни постановки: Поддържането на лични контакти на детето с неговия баща е жизнено необходимо не само за да им се осигури възможност за общуване, но и за да се научи детето на обич, привързаност и доверие, което е от съществено значение за неговото правилно развитие, спокойствие и самочувствие. Правото на контакт е фундаментално човешко право. При гарантирането му съдът следва да намери необходимият баланс, за да може да защити както интереса на детето /за който следи служебно/, така и за да се осигури на всеки един от родителите възможност за пълноценен контакт със собственото му дете. Във всички случаи родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, поема и допълнителните задължения за спазване на коректно поведение спрямо другия родител, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му. В конкретния случай, въззивният съд е приел, че страните са родители на детето Б., родено на 6.01.2016г., които са живеели на съпружески начала от м.05.2015г. до 2.02.2018г., през който период двукратно са се разделяли и събирали. Окончателната им раздяла е настъпила след възникнал помежду им конфликт, приключил с обаждане до органите на реда и напускане от страна на ищцата, заедно с детето, на семейното жилище. От тогава то живее с нея в закупено на 11.11.2016г. жилище в [населено място] /апартамент с площ от 53.69кв.м./ Тя работи като управител на аптека и е с възнаграждение от 1 933лв. Според социалния доклад „жилището е уютно, с отлично поддържана битова хигиена и в него е гарантирана сигурност и безопасност на отглеждане на детето”. Бащата работи като офицер на кораб /вахтен помощник капитан/ и пътува с тримесечни контракти, през което време получава възнаграждение от 3 000евро. Също разполага с жилище – апартамент, в новопостроен жилищен комплекс, в което е отделена стая за детето с всички необходимо битови условия и играчки, като домът предлага „безопасност за отглеждане на дете в ниска възраст”. Детето посещава детска градина. Според заключението на психологично-психиатрична експертиза, то е „психомоторно спокойно дете, с добър речников запас за възрастта си и с добри умения в когнитивното си развитие”, като ”демонстрира силна привързаност към своята майка, която търси за непрекъснат контакт”. Въз основа на свидетелски показания /свидетелите Д. и Д./ и заключението на експертизата, съдът е приел, че за ответника има „смущаващи”данни за „употреба на алкохол”. Независимо, че той не страда от алкохолна зависимост и не е установено „демонстрирано агресивно поведение спрямо майката”, е приел, че данните „поставят въпроса за личния пример, който бащата дава на детето си”. Имайки пред това и трудовата заетост на бащата, съдът е определил режим, който е счел, че ще „способства да се запази установената връзка баща син”. Посочил е, че продължителните периоди на отсъствие следва да се компенсират с разширен режим по време на престоя в страната, като същият следва и да е „порпорционален на възможността на майката да осъществява пълноценно” родителските си права. Затова е разделил режима на два периода: когато бащата се намира на територията на Република България и когато е извън нея. Относно възможността за комуникация на бащата с детето, докато е извън страната, съдът не е фиксирал точен ден и час, приемайки, че въпросът следва да се разреши от родителите в „дух на разбирателство”, без това да става „при предварително определен график”, за да е „съобразено с възможностите на детето, с трудовата заетост на бащата и часовата разлика”. С оглед данните за силна привързаност между детето и майката, съдът е направил и още едно разграничение при определяне на режима – до и след навършване на петгодишна възраст на детето /което ще настъпи на 6.01.2021г./
Имайки пред вид така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1ГПК. Съображенията:
Съгласно ППВС № 1/1974г., при решаването на въпросите свързани с упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, включително и с определяне на режима на лични отношения, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето след развода, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на децето, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, трудовата заетост и начина на живот на родителите, установеният личен режим на детето. В цитираното Постановление на ВС изрично е посочено, че са от значение не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на всички установени в конкретния случай относими факти, давайки самостоятелна оценка на всяко едно от релевантните обстоятелства. /вж.решения по гр.д.№ 327/2018г. и гр.д.№ 1332/2018г., двете на ІV г.о./ Затова се приема, че в съответният спор за режима на лични отношения, съдът е постановил акта си съобразно служебното си задължение да следи за интереса на детето, когато е извършил преценка на гореизброените общи критерии съобразно спецификата на разглежданата от него хипотеза, когато е обсъдил по какъв начин комплексът от обстоятелства конкретно се е отразил на положението на детето и на ефективността на мерките /вж.решение по гр.д.№ 5435/2015г. на ІV г.о., гр.д.№ 6851/2014г.на ІV г.о./ В случая е извършена изискуемата се съвкупна преценка на релевантните обстоятелства, включително и на професионалната ангажираност на бащата, на която се акцентира, въз на което въззивният съд е определил гореописаният доста подробен и разширен режим на лични отношения. Изрично са посочени доводите, мотивирали съда да определи свободен /по договорка между родителите/ режим за осъществяване на контактите през времето, в което бащата е извън страната, без да фиксира конкретен час: 1.Следва да се отчита възрастта на детето и необходимостта да се съобрази неговия установен режим на спане, 2. Следва да се съобразят ангажиментите на всеки един от родителите, включително и служебните задължения на касатора и 3. евентуалното местоположение на бащата по време на изпълнение на контрактите му, пред вид възможността да се намира в часови пояс, изключващ осъществяването на контакт при фиксиран час за връзка. Независимо, че според експертизата „отношението на родителите един спрямо друг е противоречиво, наситено с конфликти”, вече посочените задължения на майката, като родител на когото е предоставено упражняването на родителските права да спазва коректно поведение спрямо другия родител, както и заключението на експерта, че тя „има висок интелектуален и личностно адаптивен капацитет да задоволява потребностите на детето” ще позволят, по мнението на настоящия състав, на страните да намерят и да уговорят най-добрия вариант, според конкретните условия, за реално осъществяване на режима за контакт с бащата, докато той е извън страната. Евентуалното неизпълнение от страна на майката на горепосочените задължения, би било основание, за искане на промяна на режима в тази му част, на основание чл.59, ал.9 СК.
Демонстрираната от детето силна привързаност към майката, на която акцентира експертът, изготвил заключението на приетата по делото експертиза, е достатъчно да обоснове извод на съда за необходимост от разделяне на режима на два периода: до и след навършване на петгодишна възраст на детето. Доколкото към настоящата дата детето е на четири години и половина, оставащият период от време до навършване на пет години е кратък. Този кратък период, както и необходимостта от време за адаптация на детето към променените мерки и установеният /към момента/ непостоянен характер на връзката на детето с бащата, дават основание на състава да възприеме извода на въззивния съд за режим с преспиване при бащата /от 10ч. в събота до 18ч. в неделя/, след навършване на петгодишна възраст на детето. Съобразяването на този извод с интереса на детето, по наша преценка, не влиза в противоречие с обстоятелствата на които касаторът акцентира, за наличие на установена помежду им връзка и за липса на данни, налагащи ограничаване на престоя на детето при бащата. Във връзка с останалите наведени в изложението доводи следва да се посочи, че няма необсъдени от въззивния съд релевантни обстоятелства, които да налагат допълнително разширяване в желаната от касатора насока на определения от въззивния съд подробен режим на лични отношения.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 841 от 5.07.2019г. по в.гр.д. № 889 по описа за 2019г. на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА Д. В. И., ЕГН [ЕГН], от [населено място] [улица] да заплати на Д. С. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата от 500лв. /петстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.