О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 229
София 28.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4792 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Професионална гимназия по механотехника Сливен, представлявана от директора Х., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 124 от 13.09.2018г. по в.гр.д. № 345 по описа за 2018г. на Окръжен съд Сливен, с което е потвърдено решение № 542 от 18.05.2018г. по гр.д. № 6097/2017г. на РС Сливен, като е прогласена за недействителна, на основание чл.74 ал.4 КТ клаузата по т.4 от трудов договор № ЧР-03-162 от 7.08.2017г. относно срока за изпитване и са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поставя следните пет въпроси : 1. Дали преценката за идентичност на длъжностите следва да се прави конкретно, като се изхожда от характера и естеството на нововъзложените функции?, по който счита, че въззивният акт противоречи на решение по гр.д.№ 954/2009г. на ІV г.о., 2. За приложимостта на забраната по чл.70 ал.5 КТ при съществена промяна на задълженията, включени в длъжността „директор” при действието на новия Закон за предучилищното и училищното образование, по който се позовава на противоречие с решения по гр.д.№ 64/2011г. на ІV г.о., по гр.д. № 4811/2014г. на ІV г.о.и по гр.д.№ 1561/2010г. на ІV г.о., 3. При вменени още при сключване на трудовия договор функции, обективирани в длъжностната характеристика на служителя, допустимо ли е да се изисква сключване на допълнително споразумение по чл.119 КТ за същите? 4. Когато за изясняване на дадени обстоятелства са необходими специални знания, длъжен ли е съдът да допусне експертиза?, по който счита, че е налице противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 4726/2013г. на ІV г.о., по гр.д. № 392/2011г. на ІІ г.о. и 5. В качеството си на съд по същество на спора, длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички доводи във въззивната жалба чрез извеждане на самостоятелни фактически констатации и правни изводи? Позовава се на противоречие с решения по гр.д.№ 1609/2014г. на ІV г.о., по гр.д. № 6605/2013г. на ІV г.о.и по гр.д.№ 1649/2010г. на ІV г.о
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Т. М. П., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Излага подробни доводи, като счита, че въззивният съд е разрешил поставените въпроси в съответствие с установената съдебна практика. Претендира направените разноски, без да ангажира доказателства за реално извършване на такива.
Въззивния съд е счел за основателни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 КТ, като решаващите му изводи са, че доколкото целта на трудовия договор със срок за изпитване е да провери годността на работника или служителя да изпълнява възложената работа, същият не може да бъде сключван за работа, която съответният работник или служител е изпълнявал по окончателен трудов договор. В случая ищцата вече е заемала длъжността „директор” на същото учебно заведение за периода от 15.02.2005г. до 18.02.2016г., без прекъсване. В тази хипотеза работодателят не разполага с възможност да сключва последващ договор с нея, за същата работа, със срок за изпитване. Изводът си за идентичност на трудовите функции на длъжността „директор” преди 18.02.2016г. и след датата /7.08.2017г./ на сключване на процесния трудов договор по чл.68, ал.1, т.4, вр. чл.70 КТ, въззивният съд е извел след като е съобразил длъжностните характеристики. Констатирал е, че от общо 87 точки, има различие в 8, основните функции се дублират, като качествено нови са само три /т.28, 29 и 30 от раздел ІІІ/, които не са й непознати. Ищцата не е изпитвана относно дейности по изпълнение на европейски проекти /което е т.28/, но от трудовото й досие е видно, че е преминала обучение и е извършвала дейности по друг европейски проект /”Успех”/. Относно т.30, касаеща възможност за справяне с възложена й работа във връзка с европейски проект „Твоят час”, съдът е приел, че изискване на проекта е, възлагането да става чрез сключване на допълнително споразумение по чл.119 КТ, каквото в случая не е договорено. Изискването на посочената т.28 „разработване на вътрешни правила във връзка с работната заплата”, съдът е преценил, че не представлява съществено изменение на трудовата функция „директор”, което да обуслови необходимост от изпитване. Въззивният съд е намерил за неоснователен и довода, че ищцата не е полагала труд при действието на новия Закон за предучилищното и училищното образование, тъй като по делото не е доказано същият да е довел до съществено изменение на трудовите функции за процесната длъжност и поради факта, че приемането му не е наложило промяна в изискванията за длъжността. Съдът е преценил, че е без значение за крайния му извод и довода, че първоначалният трудов договор е бил сключен с министъра на образованието, а този от 2017г. – с директора на РУО Сливен. Страната по правоотношението /работодателят/ е гимназията, като е ирелевантно, кой е по-горестоящият му орган.
Съобразно така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като са разрешени в съответствие с установената съдебна практика. Освен, че по всички поставени въпроси не е налице посоченото от касатора специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, за част от тях /втория, третия и четвъртия/ не са налице и изискванията за общо основание за допустимост. Това е така, защото посочените въпроси съдържат в текста си условия, които не са били приети за установени от съда: че има съществена промяна на задълженията за длъжността „директор” при действието на новия Закон за предучилищното и училищното образование /въпрос две/, че съдът е приел, че се изисква сключване на допълнително споразумение по чл.119 КТ /въпрос три/ и че са налице обстоятелства, за изясняването на които са необходими специални знания /въпрос четири/. Както вече беше посочено, след анализ на длъжностните характеристики за длъжността „директор” преди и след датата на сключване на процесния трудов договор от 2017г., съдът е приел, че новият Закон предучилищното и училищното образование не води до съществена промяна в задълженията на процесната длъжност и че именно защото не се изискват специални знания за установяването на това, не е необходимо назначаването на експертиза. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора въпрос следва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение, като в производството по чл.288 ГПК не се извършва проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт /такава се прави само, ако се прецени наличие на основания за допустимост и то след допускане на касационно обжалване/.
Първият и последният, поставени от касатора въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, включително и с цитираната. В посоченото решение по гр.д.№ 954/2009г. на ІV г.о. е прието, че преценката за идентичност на трудовите функции се прави въз основа на естеството на възложената работа. В длъжностната характеристика работодателят определя трудовите задължения за съответната длъжност, но съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на работата. Тези изходни постановки са съобразени от въззивния съд. В конкретният случай – длъжността е една и съща „директор” и за да направи преценката си дали сключеният през 2017г. със срок за изпитване трудов договор е за същата работа /като трудови функции/, с тази която ищцата вече е изпълнявала, в продължение на единадесет години,докато е заемала длъжността „директор” преди 18.02.2016г., съдът е изложил подробни мотиви, сравнявайки действащите длъжностни характеристики и изхождайки именно от съществените им белези, с оглед естеството на възложената работа. В този смисъл той е изпълнил задължението си, в качеството си на съд по същество на спора, да обсъди всички наведени доводи и да изложи собствени правни изводи.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 124 от 13.09.2018г. по в.гр.д. № 345 по описа за 2018г. на Окръжен съд Сливен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.