О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 900
С. 19.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на eдинадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3617 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Х. М. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно решение № 48 от 17.05.2018г. по в.гр.д. № 84 по описа за 2018г. на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено решение № 21 от 31.01.2018г. по гр.д.№ 93/2017г. на Районен съд Дулово като е осъден на основание чл.59 ЗЗД да заплати на Ф. Х. М. сумата от 4 190.40лв., обезщетение за 40 месеца по 104.76лв. месечно, представляващо частичен иск от общо дължимата сума от 8 000лв. /40 месеца по 2 000лв./ за ползването на недвижим имот- самостоятелен обект с площ от 68.01кв.м., в сграда с идентификатор 24030.501.811.1 по кадастралните карта и регистри на [населено място], с адрес :гр.Д., [улица] вх.А ет.1 ап.1, за периода от м.юли 2010г. до м.октомври 2013г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск и са присъдени съответните разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В. съд е счел предявения иск за основателен въз основа на следните обстоятелства: Страните не са спорили, че ответникът и неговата съпруга са се настанили в процесния недвижим имот със съгласието и без противопоставянето на ищцата /леля на ответника Х./, както и че понастоящем двамата ползват имота. С надлежно връчена покана, ответникът е бил поканен, считано от 12.07.2010г. доброволно да освободи имота, като се яви в посочена нотариална кантора и предаде ключовете. Това не е било направено, поради което съдът като е преценил, че са налице законовите предпоставки – ползване на имот без правно основание, искане за връщане и покана, която е от значение, единствено за определяне на началния момент на забавата, е присъдил дължимото обезщетение за претендирания период от м.юли 2010г. до м.октомври 2013г. Осъден е единствено ответникът Х., тъй като ищцата изрично е оттеглила на основание чл.232 ГПК предявеният насрещен иск, с правно основание чл.59 ЗЗД по отношение на ответницата Г. Х. и по отношение на нея производството е било прекратено с влязло в сила определение на 10.08.2017г., тъй като за него настоящият касатор е бил уведомен на 2.08.2917г. и в предоставеният му срок не го е обжалвал. В. съд е преценил като неоснователно направеното възражение, че е налице произнасяне по непредявен иск, тъй като претенцията е била срещу двамата ответници –съпрузи и задължението се дължи двамата равно. Позовал се е на чл.25 ал.2 СК/отм./, сега чл.32 ал.2 СК, предвиждаща солидарна отговорност на съпрузите за поето по време на брака задължение, имащо за цел задоволяване на нуждите на семейството, каквото е задължението за заплащане на наем за ползвано семейно жилище
В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и желае да се допусне касационно обжалване по въпроса: „Длъжен ли е съдът да даде защита на нарушеното материално право само в рамките и по начина, поискан от ищеца”, който счита, че е разрешен от въззивният съд в противоречие с цитирани от него решения на ВКС, които не представя – по т.д.№ 118/2010г. на ІІ т.о., т.д.№ 700/2008г. и т.д.№ 4123/2013г. на І т.о.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Настоящият съдебен състав, въз основа на изложеното намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посоченото от касатора специално основание за допустимост. Противоречие на въззивния акт с цитираната от касатора практика по поставеният въпрос не е налице, защото посочените решения не са постановени по идентичен на настоящия въпрос, съгласно т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Вярно е, че ищецът е длъжен в исковата си молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира, въз основа на които съдът е длъжен да определи правното основание на иска. В случая това е направено, защото съдът се е произнесъл по предмета на спора, с който е сезиран. Това е така поради следното:
Между страните е водено производство с правно основание чл.108 ЗС, което е приключило с влязло в сила на 19.03.2013г. решение, с което е признато за установено по отношение на Х. Х. и Г. Х., че Ф. М. е собственик на процесния имот и първите са осъдени да й предадат владението.
Впоследствие Х. Х. и Г. Х. са предявили на 20.05.2013г. срещу Ф. М. иск с правно основание чл.74 ал.2 ЗС, вр.72 ЗС, в което производство на 18.10.2013г. Ф. М. е предявила срещу тях насрещен иск, с правно основание чл.59 ЗЗД, във връзка с което е образувано гр.д.№ 282/2013г. на РС Дулово. Основният и насрещният иск са били оставени без движение и на 3.06.2014г. Ф. М. е заявила, че оттегля иска си срещу Г. Х.. Произнасяне по искането за оттегляне – не е направено.
В производството по гр.д.№ 282/2013г. на РС Дулово съдът е постановил решение, с което е уважил иска по чл.74 ал.2 ЗС и решение за поправка на явна очевидна грешка, с което е уважил и насрещният иск по чл.59 ЗЗД. В. съд е обеззсилил решението на РС в частта досежно иска по чл.59 ЗЗД и е върнал делото за ново разглеждане в тази част, след което е постановено решението по гр.д.№ 93/2017г.на РС Дулово, потвърдено с настощият въззивен акт, чието касационно обжалване се иска да бъде допуснато понастоящем. С определение № 328 от 14.07.2017г., влязло в сила, както беше посочено по-горе на 10.08.2017г., РС Дулово се е произнесъл по искането на Ф. М. от 3.06.2014г. за оттегляне на иска срещу Г. Х., като е прекратил производството. Следователно – в случая не е налице хипотеза на разгледан непредявен иск и не е налице отклонение от диспозитивното начало. Съдът е бил сезиран със самостоятелен иск, по който се е произнесъл, като е дал защита на нарушеното материално право само в рамките и по начин, по който е поискан от ищеца. Изхождайки от разясненията, дадени в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби, като касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 48 от 17.05.2018г. по в.гр.д. № 84 по описа за 2018г. на Окръжен съд Силистра.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.