Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
С. 12.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1405 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 ГПК.
С определение № 555 от 4.07.2018 е допуснато касационно обжалване по подадената касационна жалба от В. М. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 446 от 26.10.2017г. по в.гр.д. № 549 по описа за 2017г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 601 от 18.05.2017г. по гр.д.№ 5925/2016г. на Р. като са отхвърлени предявените от нея искове против П. П. С., в качеството му на кмет на [община] и Д. Г. Г., определено въз основа на заповед длъжностно лице за орган по настойничество при [община], за солидарното им осъждане да заплатят на В. М. К. сумите от 521.50лв., обезщетение за имуществени вреди, разходи за лечение и от 10 000лв., обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от поставеният под пълно запрещение М. С. Д., поради проявено бездействие от кмета на [община] и определеното от него длъжностно лице по повод неизпълнение на задължението му като орган по настойничество по чл.154 СК и са присъдени разноски. Решението е постановено при участието като трети лица помагачи на страната на ответниците на Базелина Т. М. и С. Д. Т., родители на М. Д..
Касационното обжалване е допуснато по подадената касационна жалба досежно постановеният въззивен акт относно претенцията за обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради вероятна недопустимост на въззивният акт като постановен срещу ненадлежна страна.
В съдебно заседание страните не се явяват, но се представляват. Изразеното от процесуалният представител на касатора становище е за неправилност на постановения въззивен акт, който счита че следва да бъде отменен, а въпросът решен по същество с уважаване на предявения иск. Ако съдът прецени, че следва да върне делото за ново разглеждане, желае да бъдат дадени задължителни указания.
Ответната страна счита обжалвания акт за правилен и желае да бъде потвърден. Претендира разноски съобразно представен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени следните факти:
Искът е бил предявен на 19.05.2015г. пред РС Русе, който е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Русе, за разглеждането му по реда на чл.1 ЗОДОВ.
След повдигнат спор за подсъдност от АС Русе между него и Административен съд Стара Загора, делото е изпратено на втория.
Последвала е нова препирня за подсъдност между Административен съд Стара Загора и Районен съд Русе, която е разрешена от петчленен състав на ВКС и ВАС с постановено от него определение № 65 от 24.10.2016г. по адм.д.№ 42/2016г. Със същото е прието, че предявената претенция е за вреди от бездействие – неизпълнение на задължение на орган по настойничество и попечителство да определи настойник на поставено под пълно запрещение лице и спорът следва да се разгледа от Районен съд Русе.
В исковата молба е описан механизмът на причиняване на увреждането на ищцата, на 27.02.2014г.,в резултат на нанесен й удар в областта на устата от М. С. Д.. Причинена й е средна телесна повреда от лице, за което е установено, че е поставено под пълно запрещение с решение № 18 от 10.02.2009г. по гр.д.№ 119/2008г. на ОС Русе. Искът е предявен срещу [община], с оглед разпоредбата на чл.154 СК, съгласно която орган по настойничество и по попечителство е кметът на общината или определено от него длъжностно лице и чл.47 ал.2 ЗЗД, съгласно който за вредите, причинени от недееспособни отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им. Съгласно ТР №88 от12.09.1962г. на ОСГК, в посочената хипотеза отговорността е за неполагане на грижи за предотвратяване на вредоносния резултат.
В исковата молба изложените доводи за наличие на противоправно бездействие, което се изразява в липса на предприети действия от 2009г. до деня на увреждането през 02.2014г. за определяне на настойник на поставения под пълно запрещение М. Д., което е в причинна връзка с увреждането.
След изпращане на делото на РС Русе, страната е уточнила /в молба от 21.11.2016г./, че ответници в производството, към които е насочена исковата претенция са кмета на общината и длъжностното лице, което е определено по надлежния ред да изпълнява функциите на орган по настойничество. Посочено е, че е без правно значение кое лице точно е избрано за кмет и кой е определен за изпълняващ функциите на орган по настойничество. Отговорността е на Общината, която впоследствие има възможност да претентира вредите си по реда на регресната отговорност.
Независимо от това, районният съд е постановил акта си срещу физическите лица П. П. С., в качеството му на кмет и Д. Г. Г., като длъжностно лице, определено за орган по настойничество, а въззивният съд е потвърдил постановения акт без да изпълни задължението си служебно да следи за процесуалната легитимация, като една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая, като не е изпълнил задължението си да следи за правилното конституиране на страните в процеса, съобразявайки, че тяхното процесуално качество се определя от материалното право, на което са носители, въззивният съд е постановил решение спрямо лица, които нямат качеството на надлежна страна. Постановен е недопустим акт, който съгласно т.5 от ТР по т.д.№1/2013г.на ОСГТК на ВКС, не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото, в случая – [община]. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. Това налага обезсилване и на въззивното, и първоинстанционното решение и връщане на делото на първата инстанция. При новото разглеждане на делото следва да бъде съобразено, че съобразно заявеното в исковата молба вредите се претендират като последица от неправомерно поведение, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложено в обществен интерес задължение да бъдат предприети действия – чрез определяне на настойник на поставено под пълно запрещение лице. Следва да се има пред вид, че – видно от мотивите на решението на ОС Русе по гр.д.№ 119/2008г., които служебно са изпратени на [община] още през 2009г., органът по чл.154 СК е бил уведомен, че се касае за лице, „което изпада често в агресивни състояния, предизвиквал е пожари, нападал е хора по улиците”, както и че „той няма никакви близки, които да се интересуват от него и да полагат някакви грижат”, „нито дом, където да се приюти”, „заболяването от което страда е необратимо и много тежко”.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 446 от 26.10.2017г. по в.гр.д. № 549 по описа за 2017г. на Русенски окръжен съд и потвърденото с него решение № 601 от 18.05.2017г. по гр.д.№ 5925/2016г. на Районен съд Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Русе, който следва да съобрази дадените указания относно надлежния ответник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :