О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 898
С. 19.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2955 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Е. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 180 от 18.04.2018г. по в.гр.д. № 155 по описа за 2018г. на Окръжен съд Русе, с което е потвърдено решение № 12 от 5.01.2018г. по гр.д.№ 6417/2017г. на Районен съд Русе като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Д. С., [дата на раждане] на майката Г. Г. Г., определено е местоживеенето на детето при майката, определен е за бащата режим на лични контакти с детето: всяка първа и четвърта седмица от месеца от 18.00ч.в петък до 18.00ч. в неделя, с приспиване, 30дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка четна година – на новогодишните празници, от 10.00ч. на 31.12. до 18.00ч. на 1.01., с приспиване, като детето се взема и връща в дома на майката, от или в присъствието на неговата баба по бащина линия – Т. В. Ф., осъден е бащата да заплаща на детето Д., чрез неговата майка и законен представител сумата от 150лв., ежемесечна издръжка, считано от датата на привеждане в изпълнение на решението в частта за предоставяне на родителските права, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване и са отхвърлени предявените насрещни искове, предявени на същото правно основание по чл.127 ал.2 СК и са определени следващите се такси и разноски.
В изложението си касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,във връзка с ППВС № 1 от 12.11.1974г. по поставеният въпрос за съобразяване на интереса на детето при постановяване на въззивния акт. Счита, че не са били отчетени: 1. моралният лик на майката, с оглед модела й на живот– ражда дете от един мъж, което след това се отглежда от друг, 2. полаганите от бащата грижи и отношение – родителските права се предоставени на майката при положение, че тя е напуснала семейното жилище и доброволно е оставила двете си деца /включително и това, на което касаторът не е баща/, 3. фактът че бащата е гледал в продължение на осем години собственото си и другото дете на майката, с което е демонстрирал изричното си желание да се грижи за детето, 4. привързаността на детето към родителя – установено е по делото, че независимо, че детето е привързано и към двамата родители, то има по-голяма емоционална близост с бащата, 5. възрастта и пола на детето –Д. е момче,на шест години и 6. не е отчетен факторът: социално обкръжение при отглеждане на детето, тъй като майката, която работи на смени, може да бъде подпомагана само от новия си приятел, докато бащата, който освен, че работи само през деня, видно от социалният доклад от 17.11.2017г., разполага и с помощта на своята майка. Отделно касаторът счита въззивният акт и за очевидно неправилен, като в тази връзка – общо /без да излага изрични доводи/ се позовава и на основанието по чл.280 ал.2 ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че въззивният акт не е очевидно неправилен, още повече, че касаторът не е изложил конкретни доводи за това. Отделно оспорва изложените доводи, като се позовава на решение по гр.д.№ 7140/2014г. на ВКС, съгласно което родителят следва да притежава лични качества и авторитет, за да се счете, че може да полага адекватни грижи за детето. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 600лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 11.07.2018г., в чл.2 ал.1 от който е посочено, че възнаграждението е „заплатено изцяло и в брой при подписване на настоящия договор”.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:
В. съд е приел, че и двамата родители желаят да полагат грижи за роденото през 2012г. дете Д. и че „безрезервната им любов” към него е „несъмнена”. Решаващите мотиви на съда, за да предостави родителските права на майката, са свързани с извода, че бащата не притежава достатъчно възпитателски качества. Акцентира на следните случаи – възникнал скандал между страните, през 2017г., описан от свидетелката Д., при който е извикана полиция, демонстрирано от бащата агресивно поведение спрямо майката на детето, с отправени заплахи, наличие на съставен срещу него предупредителен протокол за въздържане от действия за нанасяне на телесна повреда и заплахи, както и явно демонстрирано, целенасочено поведение срещу ищцата, с цел да бъде дискредитирана като родител. Отделно въззивният съд е преценил, че родителските права следва да се упражняват от майката и поради наличие на изградена силна емоционална връзка на детето Д. с другото й дете, Г., прекъсването на която не е в интерес на детето.
Имайки пред вид така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посочените от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и ал.2 ГПК. Съображенията:
Съгласно ППВС № 1/1974г., при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага. В цитираното Постановление на ВС изрично е посочено, че са от значение не отделните, а съвкупността от релевантните за случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на всички установени относими факти, давайки самостоятелна оценка на възпитателските качества на всеки един от двамата родители, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявай социалната среда, в която предстои да живее детето след развода /включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битовите условия на живот, финансовите възможности, начин на живот, пол и възраст на детето /вж.решения по гр.д.№ 327/2018г. и гр.д.№ 1332/2018г., двете на ІV г.о./ В конкретният случай, въззивният съд е изпълнил това свое задължение. В решаващите си мотиви, които бяха изложени по-горе, съдът е акцентирал на тези обстоятелства, които са мотивирали окончателният му правен извод, защото в хипотеза като настоящата, при която и двамата родители притежават капацитет да полагат грижи за детето и искрено желаят това, на съдът – като равноотдалечен от страните арбитър – е предоставена възможността да направи избора, кой от родителите да упражнява родителските права, воден изцяло и единствено от интереса на детето. В този смисъл, настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора, съдържащи се в представеното изложение. По делото няма данни, поставящи под съмнение моралният лик на майката. Обстоятелствата, че към момента на запознанството на страните, тя е имала брак с друго лице и друго дете, както и че след фактическата им раздяла е заживяла с друг мъж, по никакъв начин не сочат на поведение, разкриващо „отрицателен нравствен облик и лош пример за детето”, по смисъла на т.ІІ б.”б” от ППВС №1/1974г. Установеният факт, че бащата е полагал грижи за двете деца през периода от фактическата раздяла на страните през м.04.2017г.до 09.2017г., а за детето Д. и понастоящем, не означава че майката не е полагала и няма да полага всички необходими и зависещи от нейните сили и възможности лични усилия във връзка с отглеждането, възпитанието и надзора на детето. Социалните доклади и ангажираните гласни доказателства са единни, че тя е отговорен родител, загрижен за потребностите на детето. Съдът е приел за установено, че единствената причина поради която, майката се е съгласила да остави детето Д. при бащата, е установено агресивно поведение на бащата спрямо нея и нейното желание, детето да бъде предпазено от негативния ефект, който скандалите биха имали върху неговата психика. В този смисъл следва да бъде припомнен социалният доклад, съгласно който: „в интерес на Д. е родителите да преодолеят различията си и да изгладят влошените си родителски взаимоотношения, с цел запазване на доброто му психо-емоционално състояние”. Вярно е, че изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата е указание за сериозна загриженост за тях, още повече и когато реално и самостоятелно са полагани конкретни грижи, но за предоставянето на родителските права – както беше посочено по-горе, е от значение съвкупността от релевантните за случая обстоятелства. В настоящият случай въззивният съд е преценил, че превес следва да се даде на личностните качества и по-специално на демонстрираното агресивно поведение на настоящия касатор към ответната страна, което косвено рефлектира и върху детето, защото винаги влошените личностни отношения между родителите се отразяват негативно на детската психика, както и на необходимостта от запазване на емоционалната връзка с по-големия му обрат. Обстоятелства, на които касаторът акцентира – възраст, пол на детето, привързаност и социално обкръжение, не могат сами по себе си да обосноват извод за предоставяне на родителски права в полза на бащата, още повече, че в конкретният случай – родителите живеят не само в един град, но и в една кооперация /блок/, в два съдени входа /”Д” и „Е”/, което предпоставя отлична възможност за подпомагане на отношенията им, в интерес на детето. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав не счита, че са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 180 от 18.04.2018г. по в.гр.д. № 155 по описа за 2018г. на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА Д. Е. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], бл.”Ш.”, вх.Е, ет.8 да заплати на Г. Г. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица], бл.”Ш.”, вх.Д, ет.3 сумата от 600лв./шестотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :