О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София 03.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 69 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Л. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 3548 от 20.07.2018г. по в.гр.д. № 496 по описа за 2018г. на Окръжен съд Благоевград, в частта с която е потвърдено решение № 1468 от 12.02.2018г. по гр.д.№ 1612/2017г. на Районен съд Благоевград като са изменени определените мерки с решение № 1570 от 26.02.2015г. по гр.д.№ 2637/2014г. на РС Благоевград и вместо това са постановени нови, като е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. Р. К., ЕГН [ЕГН] на майката М. М. З., определено е местоживеенето на детето при майката, определен е за бащата режим на лични контакти с децата: всеки втори и четвърти петък от 18.00ч. до 18.00ч. в неделя, както и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и половината от дните от зимната и от пролетната ваканции на детето, осъден е бащата да заплаща издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител сумата от 127.50лв., месечно, считано от 28.06.2017г.до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното изплащане и са определени следващите се такси и разноски.
В изложението си касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 и ал.2, пр.3 ГПК по следните четири въпроса: 1. Допустимо ли е лице, неизпълняващо влязло в сила решение да поиска от същия съд да пререши делото в негова полза?, 2. Допустимо ли е лице, което не изпълнява вменени му със съдебно решение задължения, да поиска защита и признаване на негови права, без да е изпълнило своите?, 3. Може ли недобросъвестна страна, поради неизпълнение на задължения по едни правоотношения, да иска преразглеждането им? и 4. Неправомерно ли е поведението на лице, което не изпълнява влязло в сила решение, за което поведение е предвидена санкция и престъпен състав по чл.182 ал.2 НК?
Според касатора, въззивният акт е и очевидно неправилен, защото 1.бащата може да предложи по-добри условия за живот и е в интерес на детето да живее с него, 2. не е редно детето да е при родителя, който не е изпълнил съдебно решение, 3. детето преимуществено живее в Гърция, с баба си, поради невъзможност на майката да се грижи за него и 4. изводите на въззивния съд са необосновани. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение от 500лв. и 30лв.държавна такса.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват допустимостта и основателността на подадената касационна жалба. Изразеното становище е, че въззивният акт е в съответствие с установената съдебна практика. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение от 800лв., реално извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 27.11.2018г., в който сумата е посочена като заплатена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Решаващите мотиви на въззивния съд, за да счете, че е налице промяна на обстоятелства и да измени първоначално определените мерки, като предостави упражняването на родителските права на майката са свързани с констатацията, че фактически същите са упражнявани от нея непрекъснато и постоянно – от раждането на детето. Между майката и В. е налице силна емоционална връзка, детето не се е отделяло от майки си / първоначално постановеното решение не е изпълнено/, бащата не е осъществявал лични контакти с детето, независимо че майката е желаела такива да бъдат проведени и е съдействала. Детето се чувства сигурно и спокойно при нея, заявило е желанието си пред социалните служители да живее с нея и майката разполага с необходимият родителски капацитет и възпитателски качества, за да продължи да полага грижите за детето, за което е подпомогната и от своята майка, с която живеят заедно.
Имайки пред вид така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като същественият въпрос за интереса на детето, за който съдът има задължението да следи служебно, в случая е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената практика. Примерно изброените в ППВС № 1/1974г. релевантни обстоятелства, от които съдът следва да изхожда при преценката си при решаването на спора относно упражняването на родителските права, са съобразени. Отчетена е и принципната постановка, че от значение са не отделните, а съвкупността от относимите за случая обстоятелства, което задължава съдът да извърши комплексна преценка на всички установени факти, давайки самостоятелна оценка на възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полагани грижи и отношение към детето, желаниета да отглеждат и възпитават детето, неговата привързаност към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага.
Преценката на поставените от касатора въпроси, не дава основание за друг извод. Безспорно е, че неизпълнението на влязло в сила съдебно решение е укоримо поведение, но в случая същото следва да се преценява във връзка с установените по делото обстоятелства и при съобразяване на водещият за производството критерий – интересът на детето. В случая страните са родители на две деца /освен детето В. и на детето А., родена през 2003г./, като до фактическата си раздяла през м.11.2014г., те са съжителствали заедно в продължение на 13г. Не се спори, че до раздялата, двамата родители заедно са полагали грижите за децата си, като считано от 7.02.2015г. В. е постоянно при майка си, а А. живее при баща си. Решаващите мотиви /видно от влязло в сила решение през 2015г., с което са определени първоначалните мерки/ за предоставяне на родителските права на бащата произтичат от желанието на съда двете деца да не бъдат разделяни и пред вид установените данни за влошени взаимоотношения между майката и детето А.. Според социален доклад от 27.10.2017г., поради възникнал конфликт, двете не поддържат връзка от м.03.2017г., както и не е налице контакт между децата А. и В. /проведени са общо три срещи през м.07.2017г.и м.09.2017г./. Не се спори, че и след постановяване на съдебния акт през 2015г., В. е продължила да живее при майка си. Всички необходими – здравни, образователни, емоционални и социални грижи за нея са полагани от майката. Двете живеят в двустаен апартамент, собственост на брата на ищцата, заедно с нейната майка. Ищцата работи на смени /от 7.00ч.до 14.00ч. и от 13.00ч. до 20.00ч./, детето посещава градина, а докато е на работа, грижите се поемат от неговата баба. Според социалния доклад, майката проявява отговорност във възпитанието и за цялостното развитие на детето. Осигурила е добри възможности за неговото образователно развитие и за изграждане на приятелски кръг. Майката общува с детето си по подходящ за възрастта й начин. Между двете съществува силна емоционална привързаност и обич, връзката им е силна и стабилна. Детето се чувства спокойно в присъствието на майката. Разпитана в съдебно заседание /вж.стр.102/ социалният работник К., заявява че, на този етап, детето не е емоционално подготвено да смени средата, в която в момента живее. Твърди, че: „двамата родители са с ограничен родителски капацитет по отношение на осигуряване емоционалните потребности на своите деца – осъзнаване на ролята на другия родител в отглеждането и възпитанието на детето и изработване на модели за общуване, които предпазват децата от емоционален стрес, породен от родителски конфликт”, поради което са насочени към използване на социални услуги.
Така изброените обстоятелства, мотивират настоящият съдебен състав да приеме за неоснователна тезата на касатора за очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Полът, възрастта /7г./ на детето, фактът, че през последните години майката е тази, която е полагала най-много грижи за детето, изградената между тях силна емоционална връзка, неподготвеността на детето за промяна на установената му сигурна среда, в която то се чувства спокойно, демонстрираното желание от майката да продължи да си грижи за детето, осигурените от нея отлични жилищно-битови и други материални условия, наличието на помощ от бабата на детето, с която тя се ползва, налагат изменение на вече постановените мерки. Следва да се отчете и обстоятелството, че при така установеният режим на лични отношения, ще съвпада времето, през което двете деца ще бъдат заедно при всеки един от родителите, което ще има благоприятно въздействие за заздравяване на връзката им. Същевременно, както е посочено и в мотивите на решението, с което са определени първоначалните мерки, следва да се обърне отново внимание на страните по делото, че като родители, те са отговорни не само за осигуряване на базисните потребности на своите деца, но и за тяхното правилно психо-емоционално развитие като личности. Последното не би било възможно, ако всяко едно от децата не съхрани и развие емоционалната си връзка с другия родител. Страните по делото следва да предприемат всички възможни действия, за да подпомогнат този процес, включително и като потърсят специализирана помощ от Дирекция „Социално подпомагане” [населено място].
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3548 от 20.07.2018г. по в.гр.д. № 496 по описа за 2018г. на Окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Р. Л. К. от [населено място][жк][жилищен адрес] да заплати на М. М. З. от [населено място][жк][жилищен адрес] сумата от 800лв. /осемстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.