О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София 13.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3636 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от Л. П. Х. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. касационна жалба против въззивно решение от 12.06.2019г. по гр.д. № 133/2019г. на Окръжен съд Монтана, с което е потвърдено решение № 183 от 25.03.2018г. по гр.д. № 3018/2019г. на РС Монтана като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 10 от 3.10.2018г., на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност „детегледачка – яслена група” и за присъждане на обезщетение от 4 040лв. за оставане без работа и са присъдени разноски.
Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:
Въззивният съд е преценил уволнението, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – закриване на част от предприятието, като законосъоб-разно поради следното: Заеманата от ищцата длъжност „детегледачка – яслена група” е премахната от щатното разписание още през 2015г., когато със свое решение № 24, Общински съвет Б., считано от 1.03.2016г. е закрил яслената група при ОДЗ „Звънче”, преобразувал е ОДЗ в ЦДГ „Звънче”, а трудовите правоотношения със служителите от яслената група е решено да се уредят по реда и условията на чл.328, ал.1, т.2, изр.1 КТ. Със заповед № 51 от 8.02.2016г. на кмета е утвърдена числеността на персонала на ЦДГ „Звънче”и ново щатно разписание на длъжностите, съгласно което считано от 1.03.2016г. щатът включва 4 щатни бройки учителски и 5 бройки непедагогически персонал /по щат длъжност „детегледачка – яслена група”не съществува/. Ищцата е била уволнена през 2015г., но след обжалване е възстановена, считано от 16.11.2017г., на заеманата от нея преди уволнението длъжност. Въззивният съд е посочил, че в ситуация, при която едно лице е възстановено на длъжност, която по длъжностното разписание не съществува, е въпрос на целесъобразност, който е предоставен на преценка на работодателя, дали ще бъде променено действащото щатно разписание с възстановяване на длъжността или не. Тази негова преценка не подлежи на контрол. Отделно, пред вид факта, че ищцата се ползва със закрила по чл.333 ал.1 т.2 и т.3 КТ, съдът е констатирал, че работодателят е изпълнил задължението си да изиска и да изчака получаването на разрешение от Дирекция „Инспекция по труда” [населено място] /с № 18104694 от 5.09.2018г/, след получаване на мнение от ТЕЛК по чл.333 ал.2 КТ. Относно възражението по чл.329 КТ, въззивният съд е преценил, че работодателят е имал право, а не задължение за извършване на подбор, но такъв е бил обективно невъзможен в хипотеза, при която няма нито идентична, нито сходна на заеманата от ищцата длъжност./Съществуващата длъжност „помощник възпитател” не е сходна, защото за заемането й изисква квалификация, каквато ищцата няма/.
В представеното към касационната жалба изложение, касаторката не формулира нито конкретен въпрос, нито се позовава на основание за допустимост по чл.280 ГПК. Развива доводи за незаконосъобразност на постановения акт, като счита, че работодателят неправилно не е извършил подбор между нея и заемащите длъжността „помощник –възпитател” и не е променил щатното разписание за да възстанови заеманата от нея длъжност в съответствие с „нуждите на детското заведение”.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от Детска градина „Звънче”, представлявана от директора Г., чрез процесуалния представител адвокат А., с който се оспорват, както допустимостта, така и основателността й. Счита, че касаторката не е представила точно и мотивирано изложение, съдържащо надлежни въпрос и основания за допускане на касационно обжалване. По същество счита въззивния акт за правилен. Претендира направените по делото разноски по списък за адвокатско възнаграждение в размер на 1 704лв., реалното извършване на които установява с представен договор, фактура № 8 от 27.08.2019г. и платежно от същата дата.
Настоящият съдебен състав намира, че поради липса както на поставен правен въпрос, така и на конкретно посочено основание за допустимост, не следва да се допуска касационно обжалване. Съгласно дадените в разяснения в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, защото именно въпросът като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Съдът не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Доводите за неправилност, развити в жалбата и изложението към нея не могат да бъдат обсъждани, доколкото в производството по чл.288 ГПК съдът не извършва проверка за законосъобразност на обжалвания акт. Относно изложения довод, касаещ правото по чл.329 КТ, следва да се посочи, че при закриване на част от предприятието работодателят може да уволни именно работниците или служителите в закриваната част от предприятието /в случая яслената група/ без да използва правото си на подбор, както е в конкретния случай. Това разрешение следва от характера на субективно право на правото на подбор, използването на което зависи само от преценката на работодателя. Когато се закрива част от предприятието няма измежду кого да се „подбира”, за това не е вярно твърдението на касаторката, че правото на подбор е част от правото на уволнение и без него то не може да бъде осъществено.
С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78 ал.3 ГПК и при липса на направено възражение за прекомерност, следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 704лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.06.2019г. по гр.д. № 133/2019г. на Окръжен съд Монтана.
ОСЪЖДА Л. П. Х. от [населено място] [улица] да заплати на Детска градина „Звънче”, представлявана от директора Г., със съдебен адрес: [населено място] [улица], ет.ІІ сумата от 1 704лв. /хиляда седемстотин и четири лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.