4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 396
София, 17.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 3590 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от И. В. Е., Д. Г. Е., „ТМН”ЕООД, представлявано от управителя Е. и „Делейк груп”ЕООД, представлявано от управителя Е., чрез процесуалния представител, адвокат С. против въззивно определение № 39 от 13.08.2019г. по в.ч.гр.д. № СП-35 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 24.07.2019г. по гр.д.№ С-50/2019г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на иск с правно основание чл.153 ал.2 ЗПКОНПИ, вр.§5 ал.2, предявен от КПКОНПИ с цена 12 840 339.98лв., чрез налагане на възбрани върху подробно описани 11броя недвижими имоти, запори на 6бр.посочени банкови сметки, запор по наличности по банкова касета и запор на 200 дружествени дяла от капитала на „ТМН”ЕООД,на обща стойност 2000лв до размера на цената на иска, с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение на труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, с оглед разпоредбите на чл.446 и чл.446а ГПК.
В изложението си касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита и че постановения акт е вероятно недопустим и очевидно неправилен, по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Очевидната неправилност обосновава с твърдения за неправилност на обжалвания акт, допуснато съществено нарушение на съдопроизводс-твените правила и необоснованост, доколкото съдът се е позовал на отменен закон и не е съобразил, че предявеният иск е недопустим. Липсват изложени ясни и конкретни мотиви за наличие на обезпечителна нужда, обосноваваща необходимост от налагане на обезпечение. Според жалбоподателя актът е недопустим поради две причини. Първата: постановен е в хода на недопустимо производство, тъй като срокът по чл.112 ЗПКОНПИ /чл.27 от ЗОПДНПИ/отм./ е преклузивен. Проверката по чл.107 ал.2 е започнала на 5.09.2017г., а решението на Комисията за предявяване на исковете е от 17.07.2019г., т.е. след преклудиране на правото й. Втората е: противоречие с Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, която е с директен вертикален ефект. Твърди, че е налице лошо транспониране на посочената Директива, доколкото разпоредбите на ЗПКОНПИ са в противоречие с нея.
Във връзка с наведеното основание за недопустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси, които счита, че са разрешени в противоречие с установената практика: 1. Преклузивен ли е срокът за приключване на проверката по чл.112 ал.1 и ал.2 ЗПКОНПИ /чл.27 от ЗОПДНПИ/отм./, по който счита, че е налице противоречие с ТР №4/2016г.на ОСГК на ВКС, 2. Подлежат ли на отнемане доходи, приходи и разходи на проверяваното лице по реда на ЗПКОНПИ /респ. ЗОПДНПИ/отм./? Има ли значение за преценката на несъответствието началното и крайното салдо през проверявания период? Позовава се на противоречие с гр.д.№ 3224/2017г. на ІV г.о. Във връзка с посоченото основание за недопустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, касаторът твърди и противоречие с Решение № 13 от 13.10.2012г. по к.д.№ 6/2012г. на КС, доколкото не е изследвано имуществото в началото и края на проверявания период, както и противоречие с Решения на СЕС по делата Commission v Belgique /от 1979г./ и Von Colson y Marleasing, във връзка с изпълнителните мерки и задължението на националния съд да тълкува правото си в съответствие с общия смисъл и целта на акта.
Жалбоподателят сочи и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. Кой е приложимия закон – ЗПКОНПИ, ЗОПДНПИ/отм./ или ЗОПДИППД /отм./за производства, които са образувани при действието на ЗОПДНПИ/отм./? Когато в ПЗР на един закон /в случая ЗОПДНПИ/ е предвидено, че неприключилите проверки и производства пред съда, се довършват по реда на новия закон, това за процесуалноправните норми, съдържащи се в този закон ли се отнася или и до материалноправните? Допустимо ли е предявяването на иск за отнемане на незаконно придобито имущество, когато липсва акт по налагане на обезпечителин мерки, предвид определения в чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ срок за предявяване на иска : „до три месеца от последния акт по налагане на обезпечителните мерки”? Ако да, то как се определя срока по чл.153 ал.1 ЗПКОНПИ?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от КПКОНПИ, наричана по-долу Комисията, чрез процесуалните представители инспектори Н. и М., с който се изразява становище за липса на изискуемите предпоставки за допустимост на подадената жалба. Излагат подробни доводи по съществото на спора като считат, че като правилен и законосъобразен обжалваният акт следва да бъде потвърден.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
В случая обезпечителните мерки са наложени по чл.118 ЗПКОНПИ, вр.чл.389 и сл.ГПК и доколкото в специалния закон не се съдържат изрични норми относно реда за обжалване, приложими са общите правила на чл.396 ал.2 изр.последно ГПК, обвързващ обжалването с преценка на допустимостта при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че определящ за преценката на допустимостта на производството, по което е постановен процесния акт за обезпечение и за наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е въпросът за правното значение на изтичането на срока по чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, с който разполага Комисията за проверка. На същия, към настоящият момент, не е възможно да бъде даден отговор, защото ВКС вече е констатирал наличие на противоречива съдебна практика, във връзка с което е образувано производство по т.д.№ 1/2018г. на ОСГК на ВКС. /Същото е образувано за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП(отм.), чл. 74 ЗОДНПИ(отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“
Съгласно Тълкувателно решение № 2 /28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/ 2010 г., във вр.с ТР № 8/7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г. на ОСГК на ВКС, на основание чл.229 т.4 ГПК, съставът на ВКС е длъжен да спре производството по касационното дело, преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, когато друг състав на съда вече е констатирал противоречивата практика и е сезирал Общото събрание за произнасяне и отстраняване на съществуващото противоречие.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч.гр.д.№ 3590 по описа за 2019г. на Върховен касационен съд до постановяване на решение по т.д.№1/2018г. на ОСГК на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :