О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София 01.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3402 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Добрич” АД, представлявано от изпълнителния директор Гикински, чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 142 от 25.06.2018г. по в.гр.д. № 216 по описа за 2018г. на Окръжен съд Добрич, с което е потвърдено решение № 132 от 14.02.2018г. по гр.д. № 3511/2017г. на РС Добрич, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и е изменено решението в частта за разноските.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът като се позовава на множество решения на ВКС, във връзка с основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поставя следните два въпроса, които счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика: 1. Длъжен ли е съдът да постанови решението си след преценка на всички относими към спора доказателства или е допустимо да постанови решението си, без да обсъди част от тях или като ги обсъди едностранно? и 2. При събрани по делото противоречиви доказателства длъжен ли е въззивният съд мотивирано да обоснове извода си на кои дава вяра и на кои не, кои възприема и кои не? Тезата на касатора е, че поради неизпълнение на посочените основни задължения, въззивният съд не е съобразил, че преди съкращението е имало три щата за длъжността „ревизор”, а след извършеното съкращение е останал един.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 510лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие №20918, в който сумата е отразена като заплатена в брой.
Въззивния съд е счел за основателни предявените искове и съответно, че е незаконосъобразна оспорената заповед № 3489 от 24.07.2017г., поради незаконосъобразен подбор. Ищецът е заемал длъжността „ревизор” и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради съкращаване в щата. Съдът е приел, че съкращаването е реално, защото съгласно представеното длъжностно разписание, в сила от 5.05.2017г., са били предвидени пет бройки за посочената длъжност, а с утвърденото ново разписание, в сила от 1.07.2017г., е останала една /съкратена е една незаета, две заети и една е трансформирана в”икономист обществени поръчки”/.Решаващият мотив на съда за незаконосъобразност на извършеният подбор е, че той не е осъществен „между всички служители, заемали съкращаваната длъжност”, а между ищеца, който единствен е заемал длъжността „ревизор” и други две лица, които са заемали сходни длъжности – „ВВФК”/Д. И. А./ и „Организатор отдел вътрешен контрол”/И. Г. К./ Прието е, че работодателят „не е изпълнил задължението си да извърши подбор с участието на всички служители, заемащи една и съща длъжност”, не е „показал кои са другите двама служители, които заедно с ищеца са заемали длъжността „ревизор”, кой е останал на единствената запазената бройка” за посочената длъжност и как е преценено, че точно той следва да остане. Изводът си съдът е направил на базата на ангажираните по делото доказателства, въз основа на които от лицата, между които е осъществен подбор /Д. И. А., Д. И. А. и И. Г. К./, само ищецът е бил назначен на длъжност „ревизор”.
Съобразно изложените мотиви на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване първо, защото доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, същите не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост и второ – поради липса на посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Съображенията са следните:
Няма никакво съмнение, че въззивният съд е длъжен да постанови решението си след преценка на всички относими към спора доказателства, а ако те са противоречиви, мотивирано да обоснове извода си на кои дава вяра и на кои не, кои възприема и кои не. Видно от гореизложените мотиви, в случая това е направено, защото в тях се съдържа самостоятелно изложение на приетата за установена фактическа обстановка, преценка на доказателствата, на доводите и възраженията на страните, ведно със съответстващото на тях разрешение на правния спор. Не е налице противоречие в доказателствата. В производството по оспорване законосъобразността на уволнението, доказателствената тежест е на работодателя, а съдът извежда правните си изводи съобразно събрания доказателствен материал. След като по делото работодателят е представил доказателства, че за длъжността „ревизор” заетите щатове са три, без да ангажира доказателства, че тези три щата са заемани от лицата между които е бил осъществен подбора /представените доказателства са, че Д. И. А. е изпълнявал длъжност с други функции „ВВФК”, както и И. Г. К. – „Организатор отдел вътрешен контрол”/, то тогава няма как да се направи друг извод освен, че в подбора не са включени необходимите участници. При съкращаване на няколко от съществуващи в щата еднородни длъжности /като трудови функции/, както е в случая, подборът задължително следва да се осъществи между всички работници или служители, заемащи съответната длъжност. Съгласно ТР по т.д.№ 3/2011г. на ОСГК на ВКС, последица от незаконосъобразното упражняване на правото на подбор, е уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 510лв.
Като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 142 от 25.06.2018г. по в.гр.д. № 216 по описа за 2018г. на Окръжен съд Добрич.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Добрич” АД, ЕИК 204219357, представлявано от изпълнителния директор Гикински, с адрес на управление: Добрич, ул.”Трети март” № 59 да заплати на Д. И. А. от [населено място], ул.”Р.Ц. сумата от 510лв./петстотин и десет лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.