4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София 05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3297 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. А. П. и С. П. П., двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 4828 от 26.10.2018г. по в.гр.д. № 571 по описа за 2018г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 3469 от 14.06.2017г. по гр.д.№ 308/2015г. на Районен съд Разлог като на основание чл.128 СК е определен режим на лични отношения между настоящите касатори, в качеството им на баба и дядо по бащина линия с детето Т. Т. П., ЕГН [ЕГН], тяхна внучка: всяка четвърта събота от месеца, от 10.00 часа до 14.00 часа, по местоживеене на майката, както и пет последователни календарни дни през лятната ваканция на детето, в периода м.юни – м.август, с приспиване, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Въззивният съд допълнително е постановил защитна мярка, на основание чл.89, ал.1 т.1 СК за период от шест месеца, считано от влизане в сила на решението: определените лични отношения всяка четвърта събота от месеца, от 10.00ч.до 14.00ч., да се осъществяват в присъствието на бащата Т. С. П. и е оставил без уважение искането за изменение на решението на РС в частта за разноските. При постановяване на акта си въззивният съд е съобразил следното: Детето е на 8 години и от фактическата раздяла на родителите през м.06.2012г., то живее постоянно с майка си, на която е предоставено упражняването на родителските права и към която то е изключително привързано. Определеният за бащата режим на лични отношения е: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00ч.в събота до 17.00часа в неделя, както и 30дни през лятото и 10дни през зимата по време, през което майката не ползва отпуск. Считано от м.09.2015г., детето живее в София, в собствен на майката тристаен апартамент, осигуряващ /съгласно социалния доклад/ всички необходими условия за отглеждането му. През учебната 2018/2019г.детето е ученичка в първи клас, като учебните й занимания са целодневни /от 8.20ч. до 18.00ч./ Отношенията и комуникацията между родителите на детето не са добри, има случаи при които бащата не е връщал детето навреме, което е ставало причина за сезиране на специализираните органи. Детето не поддържа редовни отношения с баба си и дядо си по бащина линия. Те живеят в [населено място], разполагат с подходящи битови условия за пребиваване на дете, ищцата е дългогодишен преподавател по физическо възпитание и спорт, но детето не ги познава добре и не е свикнало с тях. Майката не е насърчавала срещите им и е отказвала съдействие на опитите на бащата да изгради нормална връзка между детето и неговите баба и дядо. Бабата е правила опити и се е срещала с внучката си в [населено място] през 2014г. и още няколко пъти по времето на личния контакт на детето с баща му. Въззивният съд приема за основателен предявения иск по чл.128 СК, но счита, че по отношение на бабата и дядото следва да бъде осигурен ефикасен режим за упражняване на правото им, съобразен с конкретно установените по делото обстоятелства и с водещият принцип за всестранна защита на интереса на детето. Тъй като средата, която детето приема за „семейна” и в която то се чувства сигурно и защитено, е тази на неговата майка и нейните близки и роднини и всяко откъсването от тази среда, още повече ако това е направено – рязко и чрез натиск и за продължителен период от време, според заключението на приетата по делото психологическа експертиза, би могло да се окаже вредно за него /пред вид съществуващия риск от поведенчески и емоционални разстройства/, въззивният съд е преценил, че е необходимо осигуряването на време за изграждане в спокойна обстановка на доверие между детето и неговите баба и дядо. С оглед възрастта на детето, нивото на неговото физическо и емоционално развитие /то е умно, будно дете с отлични комуникативни възможности/, необходимостта от надграждане в отношенията му с неговите баба и дядо, както и факта, че детето целодневно посещава училище /и активно участва в извънкласни дейности/, отдалечеността между градовете в които страните по делото живеят /гр.София и [населено място]/, фактът, че родителят на когото е предоставено упражняването на родителските права работи и за нея също е необходимо време за осъществяване на ежедневни контакти, въззивният съд е приел, че първоначално срещите на детето с неговите баба и дядо следва да са по неговото местоживеене /гр.София/ и да са по-краткотрайни, без преспиване, но ”ориентирани към по-качествено общуване”. Гостуването в дома на бабата и дядото може да стане в по-късен момент. Липсата на изградена трайна и здрава връзка между детето и неговите баба и дядо до момента на постановяване на акта са мотивирали съда да определи като първоначален един по-ограничен режим на лични отношения, така че да се избегне опасността от евентуален емоционален дискомфорт. Съдът се е позовал на заключението на съдебно-психологическата експертиза, според което при детето Т. е налице тревожност от типа на травматичното стресово разстройство. Поради създалите се отношения между майката и бащата и техните семейства, в съзнанието на детето, всеки задължителен контакт извън образа на „нейното семейство”, ще бъде травмиращ и принудителен, а това би могло да формира травматични преживявания на насилственост, което като резултат може да доведе до крайно отхвърляне, както на бащата, така и на неговите родители, а и до възникване на поведенчески и емоционални разстройства при детето, ако то продължително бъде отделяно от майката. За да не бъдат ограничени правата на бащата, съдът е преценил, че срещите между детето и неговите баба и дядо следва да се осъществяват в почивен ден, извън неговия определен режим на лични отношения. Съзнавайки, че за да се формира като пълноценна личност детето следва да общува както с двамата си родители, така и с техните роднини, въззивният съд е определил и защитна мярка, която да подпомогне извършването на плавен преход на опознаване и адаптиране на детето към общуването му с неговите баба и дядо. Счел е, че присъствието на бащата, който се ползва с доверието на детето /което не може да бъде подкрепено от майката в тези срещи, защото нейните отношения с родителите на бившия й съпруг не са добри/ и връзка на бащата на детето с неговите родители, ще подсигурят и насърчат Т. и ще й осигурят възможност да се адаптира, така че да може за в бъдеще да провежда редовните си срещи самостоятелно и без помощта на родителите си.
В изложението си касаторите се позовават на всички основанията за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Независимо, че няма изрично формулиран въпрос, с оглед предмета на спора, изложените в касационната жалба доводи и служебното си задължение, настоящият съдебен състав следва да извърши преценка за защита интереса на детето.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Съобразно гореизложените мотиви на въззивния съд, касационно обжалване не следва да се допуска. Въззивният съд, в съответствие с установената практика, е преценил в съвкупност, всички релевантни за случая обстоятелства, определяйки мерките за личните отношения между бабата и дядото с детето, съобразно нормата на чл.128 СК, която изисква конкретна преценка за интереса на детето, дефиниран съгласно разпоредбата на §1 т.5 от ДР на Закона за закрила на детето. Конкретният интерес на детето да контактува със своите баба и дядо /които са родители на родителя на детето, който по решение на съда не упражнява родителските права/, се преценява на плоскостта на възпитателските им качества и на влиянието, което те могат да окажат върху личността на детето. Водещ критерии, в настоящата хипотеза, освен тяхното поведение към детето, следва да е и оценката, която експертът по делото, който притежава специални познания е дал относно психологическите особености и характеристики, които са от значение за конкретния случай, с оглед избягването на евентуални съществуващи опасности за детето. След като режимът на лични отношения е определен при съобразяване с приетото по делото заключение на психологическата експертиза, с оглед възрастта на детето, при отчитане на особеностите на съществуващото ниво на емоционална връзка между бабата и дядото и детето, след преценка на риска с оглед неукрепналата му психика, при осигуряване на помощ чрез присъствие на родител по време на срещите, при отчитане на установения режим на детето за обучение, почивка и начин на живот, включително и по отношение на родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права, може да се приеме, че интересът на детето е защитен.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4828 от 26.10.2018г. по в.гр.д. № 571 по описа за 2018г. на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :