О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 419
София 07.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2599 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана за краткост по-долу Комисията против въззивно решение № 47 от 21.03.2019г. по в.гр.д. № 71 по описа за 2019г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 131 от 17.04.2018г. по гр.д.№ 72/2015г. на ОС Стара Загора в обжалваната част и е прекратено производството по делото. Мотивите на съда са, че срокът по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ за проверка е преклузивен, а в случая съдебното производството е образувано след изтичането му. Това е така, защото уведомлението на РП Стара Загора е постъпило на 29.03.2013г. и законовоопределеният 18-месечен срок /с удължението от 6 месеца/ е изтекъл на 29.09.2014г., решението на Комисията по чл.11 ал.1 изр.1 ЗОПДНПИ/отм./ е взето на 28.01.2015г., а по изр.3 – на 5.06.2015г. След като производството е недопустимо образувано, постановеният по нето първоинстанционен акт е недопустим и следва да бъде обезсилен.
В изложението си касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по поставеният въпрос за характера на срока по чл.27 ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ – инструктивен или преклузивен. Позовава се на многобройна практика. Отделно счита и че постановения акт е очевидно неправилен, по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. Очевидната неправилност обосновава с твърдения за неправилност на обжалвания акт, допуснато съществено нарушение на съдопроизводс-твените правила и необоснованост, доколкото съдът неправилно е тълкувал закона.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. Г. К., П. М. К. и К. М. К., действаща лично и като законен представител на Б. К., чрез процесуалния представител адвокат И., с който изразяват становището си, че касационното производство следва да бъде спряно до постановяване на решение т.д.№1/2018г. на ОСГК на Върховен касационен съд. Ако не бъде уважено това искане, желае касационно обжалване да не се допуска поради липса на изискуемите предпоставки за допустимост на подадената жалба. Претендира направените разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира, че определящ за преценката на допустимостта на производството, по което е постановен процесния акт и за наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е въпросът за характера и правното значение на срока, който е предоставен на Комисията за проверка. На този въпрос, към настоящият момент, не е възможно да бъде даден отговор, защото по него ВКС вече е констатирал наличие на противоречива съдебна практика, във връзка с което е образувано производство по т.д.№ 1/2018г. на ОСГК на ВКС. /Същото е образувано за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП(отм.), чл. 74 ЗОДНПИ(отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“
Съгласно Тълкувателно решение № 2 /28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/ 2010 г., във вр.с ТР № 8/7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г. на ОСГК на ВКС, на основание чл.229 т.4 ГПК, съставът на ВКС е длъжен да спре производството по касационното дело, преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, когато друг състав на съда вече е констатирал противоречивата практика и е сезирал Общото събрание за произнасяне и отстраняване на съществуващото противоречие.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д.№ 2599 по описа за 2019г. на Върховен касационен съд до постановяване на решение по т.д.№1/2018г. на ОСГК на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.