3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 841 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. Л. Б. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат О. против въззивно решение № 421 от 9.11.2018г. по в.гр.д. № 157 по описа за 2018г. на Смолянски окръжен съд в частта, с което е потвърдено решение № 107 от 27.07.2017г. по гр.д. № 350/2016г. на Районен съд Мадан като е осъден да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД София сумите от 22 290.04лв. главница, ведно със законната лихва от 22.08.2016г., 60лв.заемна такса и 1 882.30лв. лихва за забава, като е присъдил дължимите разноски от 1 331.35лв. за адвокатско възнаграждение.
Представено е изложение, в което са поставени следните два въпроса на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1. Нищожен ли е, поради липса на предмет, договор за цесия на вземане по договор за банков кредит, ако предметът на договора е вземане, прехвърлено от банката като предсрочно изискуемо, ако към датата на сключване на договора за цесия, не е бил осъществен фактическият състав за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита? и 2. Подлежи ли на отхвърляне осъдителен иск на цесионер на вземане по договор за банков кредит, по договор за цесия, който е нищожен поради липса на предмет по доводите на първи въпрос?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че в практиката няма спор, че не са налице пречки за прехвърляне на валидно възникнало и съществуващо вземане с ненастъпил падеж. Позовава се на решения по т.д.№ 438/2009г. на ІІ т.о., т.д.№ 16/2011г. на ІІ т.о. Поради липса на основание по първия въпрос, счита вторият за несъотносим.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е приел, че длъжникът К. Б. е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането на „Банка ДСК”ЕАД спрямо него на „ОТП Факторинг България” ЕАД, по договора за цесия от 5.11.2013г., с настоящата искова молба /„Банка ДСК”ЕАД е упълномощила „ОТП Факторинг България” ЕАД да уведоми, от нейно име, длъжниците по вземанията за кредити/. Съдът е приел и че на длъжника, по същия начин – чрез получаване на препис от исковата молба – е обявена и предсрочната изискуемост на кредита, като обективните предпоставки за последната, съгласно т.20.1 от договора, са настъпили още на 1.02.2013г., когато длъжникът е спрял плащанията си. Освен това с приложенията на исковата молба, длъжникът е получил /на 3.10.2016г./ и покана-уведомление от „Банка ДСК”ЕАД, с която предсрочната изискуемост изрично е обявена. При тези факти и безспорността на наличието на вземане, съдът е преценил иска за основателен, като относно размера е съобразил сключения договор и заключението на приетата експертиза.
При така изложените мотиви, по поставените от касатора въпроси, касаещи нищожност – поради липса на предмет- на договор за цесия, поради ненастъпила – към момента на прехвърлянето – изискуемост на вземането, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. Поставените въпроси не са били предмет на разглеждане от въззивния съд /за първи път се поставят пред настоящата инстанция/, не са свързани с решаващите му мотиви, поради което не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото поставеният от касатора въпрос определя рамките, в които касационната инстанция осъществява преценката си за допустимост, пред вид обвързаността си с предмета на жалбата, не е възможно допускане до касационно обжалване по различен въпрос или на основания, различни от формулираните. За пълнота следва да се посочи, че не е нищожен договор за цесия на вземане, поради липса на предмет, тъй като не е настъпила изискуемостта на вземането. Могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество – чл.99, ал.1 ЗЗД. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание и в случая такова е налице. Същото е ясно определено /по страни, размер, падеж/ в сключения договор и по делото не е съществувал спор относно неговата действителност.
Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 421 от 9.11.2018г. по в.гр.д. № 157 по описа за 2018г. на Окръжен съд Смолян, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.