Определение №101 от 12.2.2019 по гр. дело №3926/3926 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101

С. 12.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3926 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. В. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 1321 от 12.07.2018г. по в.гр.д. № 591 по описа за 2018г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 240 от 10.11.2017г. по гр.д.№ 168/2017г., допълнено с решение № 277 от 19.12.2017г. на Районен съд Провадия като е осъдена да заплати на Г. И. Д. сумата от 9 917лв., представляваща сбор от дължими главници по сключени договори за заем, както следва за 3 107лв. по договор за заем от 7.06.2005г. и 6 810лв. по договор за заем от 4.07.2005г., ведно със законната лихва, считано от 7.02.2017г., както и сумата 5 998.14лв., представляваща сбор от договорените лихви, както следва 1 384.59лв.договорна лихва по договора от 7.06.2005г. за периода 7.02.2014г. до 7.02.2017г. и 4 613.55лв. по договор за заем от 4.07.2005г. за периода 7.02.2014г. до 7.02.2017г. и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Г. И. Д., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 10.10.2018г., в който сумата е посочена като заплатена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел за основателен предявения иск поради представяне на надлежни документи /разписки/, установяващи факта на предоставяне на ответната страна на процесните суми и липса на ангажирани доказателства за връщането им. Като недоказано съдът е преценил възражението на ответницата за погасяване на задължението по договора от 4.07.2005г. в размер на 6 810лв.чрез изплащане на кредитните вноски по отпуснатия в полза на ищцата кредит. Въззивният съд е преценил като прекрудирано /тъй като е направено едва във въззивната жалба/ възражението за липса на процесуална легитимация.
Касаторът в представеното изложение, като се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поставя следните два въпроса: 1. За задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени доводи и съображения и да постанови акта си съобразно ангажираните по делото доказателства. Позовава се на множество решения, като твърди, че съдът не е мотивирал акта си съобразно изискванията на чл.235 ал.2 и чл.236 ал.2 ГПК. Поставянето на въпроса е обосновано с изразено от касатора несъгласие с постановеният от въззивния съд мотивиран отказ – след като е допуснал събиране на писмени доказателства във връзка със сключен от ищцата договор за кредит с „Райфайзенбанк”АД и разпит на свидетел, да приеме като доказателства и 51 бр. вносни бележки.
2. Следва ли съдът да приеме възражение за липса на пасивна процесуална легитимация, направено едва във въззивната жалба и в тази хипотеза, следва ли съдът да възобнови съдебното дирене? Позовава се на противоречие с т.5 от ТР №1/2013г.и ТР №4/2012г. на ОСГТК на ВКС и с решение по т.д.№ 868/2014г. на ІІ т.о., гр.д.№ 1489/1999г. на V г.о. и на определения по чл.288 ГПК, които не са със задължителен характер.
По така поставените от касатора въпроси, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като същите са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, включително и с цитираната от касатора. Съображенията:
Въззивният съд е изпълнил задължението си да постанови акта си след обсъждане на всички ангажирани по делото доказателства, след произнасяне по всяко едно от наведените от страните възражение и при съобразяване на изложените доводи. Видно от гореизложените мотиви съдът е обосновал правните си изводи. Изложил е и мотивите си във връзка с отказа за приемане на 51 броя вносни бележки. Съгласно т.1 от ТР №1/17.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС, поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, какъвто е настоящият. Освен, че не отговаря, заради посоченото, на изискванията за общо основание за допустимост, още и не отговаря на фактите по делото, че съдът не е мотивирал тезата си. В случаят – въззивният съд, именно след като е преценил, че е относимо, е допуснал направеното от ответницата искане за ангажиране на доказателства във връзка с възражението й, че по силата на постигната договорка между страните по договора за заем, тя е изплатила същия посредством изплащане на взетия от ищцата кредит, като е разпоредил издаване на съдебни удостоверения, чрез които страната да се снабди с цялата документация относно отпуснатите потребителски кредити в полза на Г. Д. от „Банка ОББ” АД и „Райфайзен банк”. На ответницата изрично е било указано, че в нейна тежест е да установи, че тя е била в невъзможност своевременно да представи поисканите да бъдат приети 51 бр. вносни бележки, с които тя е твърдяла, че е плащала кредите на ищцата. За установяване на това обстоятелство, е бил допуснат свидетел, след разпита на който съдът е приел за недоказано твърдението й за невъзможност, с довода, че С. В. е знаела за съществуването на платежните документи и е следвало да прояви активност, като поиска своевременно, те да бъдат изискани, в установените съгласно ГПК срокове. Съдът е мотивирал отказа си за събирането им с настъпилата процесуална преклузия.
Не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и относно втория поставен въпрос, касаещ направено едва във въззивната жалба възражение за процесуална легитимация. Цитираната съдебна практика е неприложима, защото касае хипотеза на нередовна искова молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, какъвто настоящият случай не е. По делото е било безспорно, че средствата са получени от ответницата /фактът на получаването им е признат в отговора/. Възражението, че те са предоставени на гражданско дружество, по отношение на което тя няма представителна власт, като направено за първи път пред въззивната инстанция, е преклудирано. Това, както и че ответницата не е обжалвала определението на съда за отказ да й бъде възобновен срока за представяне на нов отговор на исковата молба, изрично е посочено в мотивите на въззивния съд. Преклудираните възражения не подлежат на разглеждане.
В производството по иск с правно основание чл.240 ЗЗД, в тежест на ищеца е докаже фактите, на които основава правото си, т.е. че е дал средства, чието връщане претендира и че между страните е постигнато съгласие за връщане на получената сума /за да е налице договор за заем/. При оспорване на иска с възражение, че средствата са дадени на друго основание или че е налице връщане на сумата, ответникът следва да го докаже /вж.решение по гр.д.№ 2169/2016г. на ІІІ г.о./ Доказателствената тежест по делото е разпределена съобразно тези постановки, а съобразно ангажираните доказателства е постановен въззивния акт.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1321 от 12.07.2018г. по в.гр.д. № 591 по описа за 2018г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. В. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.”Ц.О. да заплати на Г. И. Д. от [населено място] ул.”К.П.в.[жилищен адрес] сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/, разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top