О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 840
С. 23.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2651 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от главния изпълнителен директор Д., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Е. против въззивно решение от 27.04.2017г., поправено с решение от 3.05.2017г. по в.гр.д. № 2221 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 13.10.2016г. и допълнително решение от 21.01.2017г. по гр.д. № 32107/2016г. на Софийски районен съд и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Към касационната жалба не се съдържа изложение с конкретно формулирани от касатора въпроси. В касационната жалба заедно са посочени основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и основанието по чл.281 т.3 ГПК за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт. Изложени са доводи, касаещи съществото на спора и са цитирани /без да се представят/ решения на ВКС по гр.д.№ 5031/2015г. на ІV г.о., ТР № 3/2011г. на ОСГК и ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Т. М. Т., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реалното заплащане на които установява с представен договор за правна защита и съдействие № 689390 съдържащ отбелязване, че сумата е заплатена в брой.
В. съд е отменил уволнението на ищцата, която е заемала длъжността „Главен експерт”, осъществено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ /съкращаване в щата/, със заповед № 91 от 9.07.2013г., поради липса на представени от работодателя доказателства за извършен законосъобразен подбор. Установено е по делото, че в отдела, в който е работила ищцата, са съкратени две щатни бройки от наличните общо три по щатното разписание до 1.01.2016г. След нейното уволнение /за периода 1.01.2016г. до 29.04.2016г./, в [фирма] са били назначени седем служители на същата длъжност „Главен експерт” и към 29.04.2016г.са останали незаети още 15 щатни бройки. Според съда – фактът, че по делото не са представени в пълнота щатните разписания, действащи преди и след извършването на процесните структурни промени, не е позволило да се установи с категоричност колко щатни бройки за длъжността „Главен експерт” са били налице, колко са били трансфоримрани или съкратени, както и какво е разпределението им по отделните дирекции, което е довело като краен резултат до това, че е останало неизяснено дали се касае за съкращаване на длъжността, за замяна с нова, която е различна или са променени само някои от нейните функции и място на изпълнение. Останал е неизяснен и въпроса – заради съкращаването на коя длъжност е извършено уволнението на ищцата – заради съкращаването на една, повече или всички длъжности в отделна дирекция /”Пощенски услуги и логистика”/, заради съкращаването на две щатни бройки в дирекция „Сортировъчна дейност и магистрален транспорт” или заради съкращаване на длъжности и в двете дирекции. Не е доказано и че подборът е извършен измежду всички лица, заемащи сходни длъжности със съкратените в отдел „Сортировъчна дейност и магистрален транспорт”. Същевременно – е останало неизяснено, защо в подбора е участвало лице, чийто трудови функции се различават от тези на ищцата, а не са участвали лица, заемали щатни бройки в отдел „Сортировъчна дейност”. Липсата на ангажирани доказателства за извършен законосъобразен подбор е мотивирало съдът да отмени уволнението, без да се произнася по останалите доводи на ищцата.
Настоящият съдебен състав намира, че поради липса на изрично поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правен въпрос, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В цитираното тълкувателно решение е прието, че посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, защото това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и е възможно жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Сам по себе си фактът, че касаторът, независимо, че не е формулирал въпрос, е посочил основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, не променя извода за невъзможност за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото посочената от касатора съдебна практика включва две тълкувателни решения /за подбора и въззивното производство/, който са постановени по няколко и различни въпроси и едно решение по чл.290 ГПК, което е постановено по въпрос за „доказателствената сила на протокола на комисията за подбор, респ. може ли законосъобразността на подбора да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на ищеца, но са били ангажирани с процедурата по подбор; за значението и относителната тежест на законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ и възможността, с оглед спецификата на работата, подборът да се извърши и по допълнителни критерии”, т.е. – от посочената практика не може да се изведе въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело. Доводите, изложени от касатора в касационната жалба, касаят съществото на спора и те не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което има за предмет проверка за наличие на основанията по чл.280 ал.1 ГПК. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва едва и само след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.04.2017г., поправено с решение от 3.05.2017г. по в.гр.д. № 2221 по описа за 2017г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] ЕИК[ЕИК], представлявано от главния изпълнителен директор Д., със седалище и адрес на управление: [населено място] 1700,[жк] [улица] бл.31 да заплати на Т. М. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място][жк]бл.14 вх.5 ет.6 ап.12 сумата от 500лв. /петстотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.