4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София 10.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4521 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. К. Н. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат В. против въззивно решение № 4495 от 19.06.2019г. по в.гр.д. № 10659 по описа за 2018г. на СГС, с което е потвърдено решение № 383873 от 13.04.2018г. по гр.д. № 63569/2017г. на СРС като е отхвърлен иска му за приемане за установено, че не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” АД сумите по издаден изпълнителен лист от 21.03.2011г. по ч.гр.д.№ 9156/2011г.на СРС поради погасяването им по давност в размер на 8 541.85лв.,главница по договор за банков кредит от 2.01.2008г.,ведно със законната лихва от 2.03.2011г., както и начислените и неизплатени по договора 2 152.82лв., просрочена редовна лихва върху главницата за периода 5.09.2009г.-1.03.2011г., както и 379.80лв., просрочена лихва съгласно чл.5.2, вр.чл.3.3 от сключения към договора анекс №1/24.06.2009г., както и разноски в заповедното производство в размер на 225.09лв., заплатена такса и 475лв., възнаграждение, за принудителното събиране на които е образувано изп.д. № 20118410403535/2011г.на ЧСИ н.М., с рег. № 841 на КЧСИ и са присъдени дължимите разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е приел за неоснователен предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК въз основа на следното: Вземането на ответника спрямо ищеца е възникнало и станало изискуемо считано от 21.03.2011г., когато е постановена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9156/2011г.на СРС Петгодишният давностен срок е бил прекъсван неколкократно, на основание чл.116 б.”в” ЗЗД. Първото прекъсване е на 12.07.2011г., когато е изпратено първото запорно съобщение от ЧСИ по образуваното изпълнително дело до „Райфайзенбанк/България”ЕАД /получено на 13.07.2011г./ След това е прекъснат на 12.07.2013г., когато е изпратено друго запорно съобщение до банката /получено на 19.07.2013г./ Така предприетите изпълнителни действия по налагане на запор са довели до прекъсване на давността, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Следващите валидни изпълнителни действия са от 27.03.2015г., когато е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника, на 8.01.2016г.и на 1.02.2017г., когато са изпратени съобщения до длъжника за насрочване на опис на движими вещи. При тези факти и с оглед датата 12.09.2017г., на предявяване на иска, доводът на ищеца за недължимост на сумите поради погасяването на претенцията по давност, е неоснователен.
Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните въпроси,на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: 1. за задължението на въззивния съд да постанови акта си след преценка както на всички ангажирани по делото доказателства, така и на наведените от страните доводи, 2. Кое следва да се счита валидното изпълнително действие при налагане на запор от ЧСИ по отношение на трето лице, прекъсващо погасителната давност : издаването на разпореждане за образуване на изпълнително дело, посочването на запора в поканата за доброволно изпълнение или получаването на съобщението за това от длъжника, ако действието се предприема в един последващ етап от изпълнението, изпращането на запорно съобщение до трето лице или неговото получаване, 3. Може ли налагането на един запор по отношение на трето лице, да мултиплицира във времето три, четири или повече валидни изпълнителни действия, които да прекъсват погасителната давност? Позовава се на противоречие на въззивния акт с ТР №3/10.07.2017г. по т.д.№ 3/2015г. на ОСГТК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че поставените от касатора въпроси са разрешени в съответствие с установената съдебна практика. След като давността е прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия на 12.07.2013г., 27.03.2015г., 8.01.2016г.и 1.02.2017г., давността по ЗЗД започва да тече от датата на последно предприето валидно изпълнително действие. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно чл.78 ал.8 ГПК, вр.чл.25, ал.1 Наредба за заплащане на правна помощ.
При така изложените мотиви на въззивния съд, както и с оглед поставените от касатора въпроси, настоящият съдебен състав намира, че преценката относно допустимостта на обжалването не може да бъде извършена преди произнасяне на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия по образуваното с разпореждане от 20.02.2020г. на Председателя на ВКС т.д.№ 3/2020г. за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?” Със същото е констатирано, че към настоящият момент е налице противоречиво разрешаване от състави на ВКС на въпроса: от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., което приемаше, че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече. С т.10 от ТР № 2/26.06.2015 година, по т.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС даде различно разрешение като прие, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и затова отмени цитираното ППВС. Според едни състави на ВКС отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК, като даденото с т. 10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Според други състави ППВС № 3/18.11.1980г. има обратно действие и давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015г. /каквото е настоящето, което е образувано през 2011г./, тече от момента на последното валидно изпълнително действие. Съществуването на противоречива съдебна практика по посочения въпрос, който е от съществено значение за разрешаване на спора по делото, както и наличието на вече образуваното тълкувателно дело за отстраняването й, налагат, на основание чл.292 ГПК, спиране на настоящето производство до постановяване на тълкувателно решение /вж. ТР № 8/7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр.д.№ 4521 по описа за 2019г. на Върховен касационен съд до приемане на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по т.д.№ 3/2020г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.