О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София 12.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3872 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Детелинова Д. от [населено място], чрез особения представител адвокат М. против въззивно решение № 245 от 13.06.2018г. по в.гр.д. № 272 по описа за 2018г. на Окръжен съд Плевен, с което е потвърдено решение № 357 от 15.03.2018г. по гр.д.№ 8693/2017г. на Районен съд Плевен като е осъдена на основание чл.143 ал.1 ЗЗД да заплати Д. Т. Й. сумата от 7 810лв., представляваща част от задължение по договор за кредит от 2.03.2007г., сключен между „Банка ДСК”АД като кредитодател и Н. Детелинова Д. като кредитополучател, платена от поръчителя Д. Т. Й., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2017г. и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд е приел, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, процесната сума, за която няма спор, че той е заплатил –в качеството си на поръчител, в полза на кредитодателя по сключеният между ищцата и Банка ДСК договор за кредит, въз основа на издадена срещу него заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано изп.д.№ 20107550400617 на ЧСИ с рег.№755. Позовал се е на нормата на ч.143 ал.1 ЗЗД, предоставяща възможност на изпълнилият задължението поръчител да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил и на липсата на ангажирани доказателства от страна на ответницата във връзка с направеното възражение за натрупвани лихви и такси по вина на поръчителя.
При тези мотиви, касаторът поставя на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, считайки че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, следните три въпроса : 1. Длъжен ли е поръчителят да направи своевременно необходимите възражения в хода на заповедното производство, по което е бил страна и кой следва да носи отговорността при зле воден процес? и 2. Длъжен ли е поръчителят да изплати своевременно остатъка от дълга и кой следва да носи отговорност за забавата, след като поръчителят е изпаднал в забава?
По така поставените въпроси, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване. Същите не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, тъй като не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд – във всеки един от тях се съдържа условие, което нито е било прието за установено, нито е обсъждано от въззивния съд /че поръчителят не е направил своевременно необходимите възражения в хода на заповедното производство и че е налице зле воден процес, както и не е изплатил своевременно остатъка от дълга/. За тях не е налице и посоченото специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като е налице установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Съображенията са следните:
Договорът за поръчителство не е съглашение между длъжник и поръчител, а съглашение между кредитор и поръчител. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника – да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Когато поръчителят плаща, той плаща чужд дълг и затова, за да възстанови загубата си, има право да иска от длъжника всичко което е платил – главница, лихви и разноски. След като е установено, че е заплатил дължимите по договора за кредит суми на банката, той като изпълнил задължението поръчител встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника и в тежест на последния /в случая на ищцата/ е доказването че не дължи исковата сума на поръчителя. При липса на ангажирани доказателства /както е приел в случая въззивния съд/, ирелевнтани се явяват поставените въпроси, които касаят поведението на поръчителя. На поръчителя, длъжникът може да противопостави само възраженията си срещу кредитора и то само в една хипотеза, която не е налична в процесния случай, когато не е бил уведомен от поръчителя за отправено от него искане от страна на банката за плащане, както и за самото плащане. Съгласно решение № 74 от 1.07.1959г. на ОСГК – вземането на поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор както по своето основание и по момента на възникването, така и по размера си. Размерът му обхваща действително заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по изпълнението. То възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора /до този момент между тях не е съществувала правна обвързаност/.От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника възниква задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 245 от 13.06.2018г. по в.гр.д. № 272 по описа за 2018г. на Окръжен съд Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: