О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София 06.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3870 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 ГПК.
Образувано е въз основа на подадената от А. Я. Ю. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Ч. касационна жалба против въззивно решение № 324 от 24.07.2019г. по гр.д.№ 256/2019г. на Окръжен съд Смолян, с което е потвърдено решение № 153 от 4.06.2019г. по гр.д. № 5/2019г. на Районен съд Девин като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225 ал.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 012 от 13.12.2018г. на основание чл.190 ал.1 т.2 и т.7 КТ и отмяна на същата, за възстановяване на заеманата длъжност „работник кухня” в „Супа мупа” ООД гр.София и за присъждане на обезщетение от 1 530лв. за оставане без работа за периода 27.11.2018г.-27.05.2019г. и са присъдени разноски.
Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:
Въззивният съд е преценил уволнението като законосъобразно след анализ на ангажираните по делото гласни доказателства,които е оценил като „безпротиворечиви, логични и последователни”. Въз основа на тях е приел за установено, че ищцата е извършила посочените в заповедта дисциплинарни нарушения – не се е явила на работа повече от два последователни работни дни /от 28.11.2018г. до 4.12.2018г./ и е злоупотребила с доверието на работодателя, тъй като на 27.11.2018г.е взела 700гр. масло от хладилника на заведението, в което е работила. В мотивите си е посочил, че кредитира показанията на свидетелите, които „преценява по реда на чл.172 ГПК, тъй като св.Т. е съпруг на управителя на ответното дружество, а св.П. и към настоящия момент работи в дружеството”. При преценката си, съдът от една страна е съобразил, че това са единствените ангажирани гласни доказателства, а от друга, че ищцата по никакъв начин не е доказала възраженията си, че е закупила намереното в чантата й масло, тъй като не е посочила от кой магазин е станало това, както и защото намереното масло не е било опаковано, а е част от калъп, която част при това съответства на останалата половинка в заведението. Съдът е преценил като логични показанията на свидетеля Т., че пред вид ранния час – 7ч., сутринта, няма откъде да се купи масло, още повече – такова което да е в посочения вид.
В представеното към касационната жалба изложение, касаторката се позовава както на основанията за допустимост по чл.280 ал.2 /очевидна неправилност/ и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, поставяйки следните въпроси :
1. Заповедта за дисциплинарно уволнение счита ли се за мотивирана, ако е спазена процедурата по чл.193 КТ, без да са спазени изискванията на чл.195 КТ /не е посочено в какво се състои нарушението, без посочване на дата и място/? 2. Възпроизвеждането на текста на съответния състав в заповедта за уволнение, прави ли я мотивирана?, Неизлагането на мотиви, прави ли заповедта за уволнение незаконосъобразна?, 3. Следва ли да се кредитират свидетелските показания съгласно чл.172 ГПК на свидетеля Т., който е съдружник на работодателя и на свидетелката П., която работи в ответното дружество? Твърди противоречие на въззивния акт с незадължителна практика на ВКС – решение по гр.д.№ 948/ 1997г. и определение по чл.288 ГПК по гр.д.№ 1192/2009г. на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Супа мупа” ООД гр.София, чрез процесуалния представител адвокат С., с който се оспорват нейните допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., реалното извършване на които установява с представен договор от 27.09.2019г., в който сумата е посочена като платена в брой.
Настоящият съдебен състав намира, че по първите два поставени въпроса не следва да се допуска касационно обжалване, защото същите са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика, а относно последния – пред вид конкретният начин, по който е зададен, не са налице изискванията за общо основание за допустимост, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Съображенията:
Съгласно установената съдебна практика /например решения по гр.д.№ 1835/2017г.на ІV г.о., гр.д.№ 1962/2010г. на ІV г.о., гр.д.№ 67/2016г. на ІV г.о., гр.д.№ 162/2016г. на ІV г.о./ заповедта е надлежно мотивирана когато от съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят е имал възможност да разбере причината, поради която е прекратено трудовото му правоотношение, съответно съда – е имал възможност да извърши необходимата проверка за законосъобразността на уволнението. Установеното в закона задължение на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е с оглед възможността да се прецени изискването за еднократност на наказанието, да се съобразят сроковете по чл.194 КТ и да се гарантира правото на наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ако изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта се счита за мотивирана, по смисъла на чл.195 КТ. В конкретния случай, освен че тези изисквания са удовлетворени, още и ищцата – при определяне рамките на спора – не е направила възражение за липса на възможност за организиране на защитата си пред вид липса на индивидуализация на самото деяние, заради което й е наложено дисциплинарно наказание, чрез неговите обективни и субективни признаци. При това, ангажираните по делото доказателства и фактите, които са били установявани са идентични с тези, за които тя е дала обяснения по реда на чл.193 КТ.
Относно последният поставен от касатора въпрос, касаещ приложението на чл.172 ГПК, следва да се посочи, че по начина по който е зададен /с посочване на имената на свидетелите и конкретното им качество/, той е относно правилността на въззивния акт и преценката на доказателствата по делото. Съгласно т.1 от т.д.№1/09г. тези въпроси не могат да са предмет на обсъждане в производството по чл.288 ГПК. Независимо от това, ако въпросът е за съобразяване от страна на възззивния съд на установената практика по приложението на чл.172 ГПК, то отговорът би бил положителен. Видно от гореописаните мотиви, съдът е изпълнил задължението си да съобрази възможната заинтересованост на свидетелите /пред вид отношенията им със собственика на ответното дружество/, но така събраните гласни доказателства е преценявал съобразно изискванията на закона, с оглед всички други данни по делото – липсата на други доказателства, които да ги оборят и недоказаност от страна на ищцата на направените във връзка с тях възражения.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 324 от 24.07.2019г. по гр.д.№ 256/2019г. на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА А. Я. Ю. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на „Супа мупа” ООД гр.София, ЕИК[ЕИК], [жилищен адрес] сумата от 400лв. /четиристотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.