О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 670
С. 12.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2168 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. Г. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 414 от 19.01.2018г. по в.гр.д. № 7577 по описа за 2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.03.2017г. по гр.д.№ 72715/2016г. на СРС, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК без да формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се провери дали е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС. Прилага решение № 241 от 1.12.2016г. по гр.д.№ 1602/2016г. на ІІІ г.о., постановено по въпроси, касаещи съкращението в щата и доклада по делото по чл.146 ГПК. Изложението му съдържа доводи за неправилност на постановения въззивен акт, като счита, че не са били представени „доказателства за надлежно притежание на работодателска власт на лицето, подписало оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение”.
В случая въззивният съд е счел за неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ, като не е възприел единственият надлежно въведен в исковата молба довод, с който ищцата е оспорила законосъобразността на оспорената заповед – а именно, че е издадена от неоправомощено лице, тъй като към датата на издаването й /10.10.2016г./, подписалият я професор З., не е бил избран за ректор на университета. Обсъждайки този довод и съобразявайки се с установеният принцип, че правнорелевантният момент към който се осъществява контрола за надлежното упражняване на правото на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение е датата на прекратяване на трудовото правоотношение, /а не на издаване на заповедта за уволнение/, въззивният съд е приел за установено, че в конкретният случай – към датата на прекратяване на трудовия договор – 13.10.2016г., подписалият заповедта професор З. е имал компетентност, тъй като на 11.10.2016г. е бил избран за ректор, по силата на конститутивното решение на Общото събрание на Медицинският университет, което е с предварително изпълнение. Изрично в мотивите си съдът е посочил, че е обвързан от диспозитивното начало и при липа на надлежно въведени в исковата молба доводи, съдът не може да обсъжда направените за първи път във въззивната жалба възражения относно законосъобразността на проведеното Общото събрание и взетите от него решения във връзка с избора на ректор.
Имайки пред вид така изложените мотиви на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че следва да припомни приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което касационно обжалване не може да бъде допуснато без посочване на конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание, който определя рамките в които касационната инстанция селектира подадените жалби. В цитираното Тълкувателно решение изрично е посочено, че „касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът”. Това особено важи за конкретния случай, тъй като, тезата на касатора за липса на „доказателства за надлежно притежание на работодателска власт на лицето, подписало оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение”, е в противоречие с приетото от въззивния съд, че подписалият заповедта за уволнение, на основание чл.71 ал.1 КТ на ищцата, заемала длъжността „Главен секретар”, професор З., към датата на прекратяване на трудовия й договор – 13.10.2016г., е имал компетентност тъй като е бил надлежно избран за ректор. В случая, изложените от касатора доводи касаят съществото на спора и изискват проверка за законосъобразност, каквато не може да бъде извършвана в настоящето производство по чл.288 ГПК.
Относно цитираното от касатора решение № 241 от 1.12.2016г. по гр.д. № 1602/2016г. на ІІІ г.о., което е постановено във връзка с различни въпроси, касаещи друго правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и за доклада по делото, следва да се посочи, че то не може да обоснове извод за наличие на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /вж. т.2 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС /.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 414 от 19.01.2018г. по в.гр.д. № 7577 по описа за 2017г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :