5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
София, 23.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2244 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Т. против въззивно решение № 56 от 11.03.2019г. по в.гр.д. № 425 по описа за 2018г. на Окръжен съд Шумен, с което е потвърдено решение № 280 от 24.08.2018г. по гр.д.№ 495/2018г. на Районен съд Нови Пазар като е отхвърлено искането, на основание чл.59 ал.9 СК, за промяна на режима на лични контакти на З. М. И. с детето А. З. М., постановен с решение по гр.д.№ 1067/2017г. на РС Нови Пазар като неоснователен и недоказан и е отхвърлен предявения от М. И. Д. против З. М. И. иск с правно основание чл.150 СК за З. М. И. за увеличаване размера на издръжката, присъдена със същото решение от 150лв.на 300лв.
В изложението си касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК. Основният въпрос, който поставя е за съобразяване на интереса на детето при постановяване на въззивния акт. В противоречие с установената практика счита, че са разрешени въпросите: 1. „Следва ли да бъде определен режим на лични контакти на детето с бащата без присъствие на майката и това в интерес на детето ли е, когато то е в ниска възраст, прекъснат е контакта с бащата за дълъг период от време, детето е на специален хранителен режим, взема медикаменти и бащата не е запознат с неговия начин на живот?” , 2. „В интерес на детето ли е определянето на адаптивен период в режима на лични контакти на детето с бащата, в присъствие на майката, в случай на безспорно установен прекъснат контакт с бащата в продължителен период?” Счита, че съдът не е отчел настъпилата промяна в обстоятелствата от 2017г., поради което твърди, че постановеният въззивен акт е необоснован и неправилен, постановен в нарушение на правото на защита. В тази връзка твърди очевидна неправилност. Последният въпрос, който поставя е: 3. „следва ли да се постанови по-висок размер на издръжка на детето при негова явна нужда и възможност за плащане от страна на бащата, пред вид неговото финансово състояние? Позовава се на противоречие с ТР № 1/3.07.2017г. по т.д.№ 1/2016г.на ОСГК на ВКС и решение по гр.д.№ 7140/2014г.на ІV г.о.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че въззивният акт е правилен. За ищцата не са налице основания за промяна на режима на лични отношения, но такива ще възникнат за бащата, ако тя не промени поведението си, изразяващо се в ограничаване и непрекъснато възпрепятстване на достъпа на бащата до детето. Интересите на детето изискват наличие на постоянен и пълноценен контакт с всеки един от родителите. Претендира направените по делото разноски в размер на 100лв. за адвокатски хонорар, реалното извършване на които установява с приложен договор за правна помощ и защита № 77184 от 16.05.2019г., в който сумата е отразена като внесена.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:
Въззивният съд е приел, че промяна на обстоятелствата, по смисъла на чл.59 ал.9 СК не са налице, защото режимът на лични контакти е определен с влязло в сила решение на 14.04.2018г., а настоящата молба е подадена четири дни по-късно,на 18.04.2018г. /за този кратък срок промяна фактически не е възможно да настъпи/. Решението за определяне на размера на дължимата издръжка е влязло в сила на 23.09.2017г., а настоящата молба е подадена пет месеца по-късно, на 18.04.2018г. Освен, че не е настъпила промяна на обстоятелствата, според съдът, отчуждението между баща и син, на което се позовава ищцата е настъпило само и единствено поради нейното поведение. Ответникът е правил многократни опити за изпълнение на вече постановения акт досежно определения режим на лични контакти с детето, но майката го е възпрепятствала с твърдението, че не може да го даде на чужд човек. Бащата е сезирал Районна прокуратура Нови пазар и съдия изпълнител. По негово искане е образувано изп.д.№ 20189310411706 на ЧСИ Р., с район на действие Ш., като на майката са наложени 11 глоби за неизпълнение на постановения режим на лични отношения на детето с бащата. Тези факти са мотивирали съдът да приеме за недопустимо ищцата да черпи права от собственото си противоправно поведение. Обструкциите, които тя създава, препятствайки контакта на бащата с детето са в ущърб на последното. В негов интерес е то да поддържа постоянен контакт със своя родител.
Имайки пред вид така изложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на посочените от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Съображенията:
Съгласно чл.59 ал.9 СК, постановените мерки относно режима на личните отношения между детето и родителя и за издръжката, подлежат на промяна, само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които те са определени. При това, съгласно трайно установената съдебна практика с т.V от ППВС № 1/1974г., за да се измени определеният режим, не е достатъчно само да е настъпило изменение в обстоятелствата, а е необходимо така настъпилото изменение съществено да засяга интересите на детето. Визират се както нови обстоятелства, влошаващи положението на детето, така и такива, с които би се подобрило положението му, при евентуално ново разрешение /вж.решене по гр.д.№ 2246/2018г.на ІV г.о./ Имайки пред вид тези принципни постановки за иска по чл.59 ал.9 СК, настоящият съдебен състав намира поставените от касаторката въпроси за ирелевантни. Доколкото те не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, същите не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Съдът не се е произнасял какъв следва да бъде режима на лични контакти на детето с бащата, както и не е обсъждал и не е приемал за установени обстоятелствата, които се съдържат в поставените въпроси – дали е прекъснат контакта с бащата за дълъг период от време, дали детето е на специален хранителен режим, дали взема медикаменти, дали бащата е запознат с начин на живот на детето, дали то има „явна” нужда от по-голяма издръжка и дали бащата има възможност за плащане на такава. Решаващите мотиви на съда са, че за четири дена не е възможно да настъпи някаква промяна в обстоятелствата, обусловили определянето на режима на лични отношения между бащата и детето, а още по-малко такава, която съществено да засегне интересите на детето както и че ищцата не е установила, че през изминалите едва четири месеца е настъпила промяна в обстоятелствата, обусловили определянето на размера на дължимата издръжка. Въпроси, във връзка с тези решаващи мотиви, касаторката не е поставила. С поставените въпроси се прави опит за оспорване правилността на влязлото в сила решение. В този смисъл, настоящият съдебен състав не споделя доводите на касатора, съдържащи се в представеното изложение и не счита, че са налице посочените основания за допускане на касационно обжалване.
Доколкото се поставя и въпросът за защита интереса на детето, а и съдът има служебно задължение да следи за него, следва да се посочи, че същият се извежда след съвкупна преценка на редица релевантни за случая обстоятелства: възпитателски качества на всеки един от двамата родители, морален облик, начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите грижи към детето, изразена готовност да живее с детето (не само като заявление, но и като реално предприети действия за това), привързаност на детето, помощ на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, социална среда, в коато живее детето /включително бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица/, жилищно-битовите условия, финансовите възможности, начин на живот, пол и възраст на детето /вж.решения по гр.д.№ 327/2018г. и гр.д.№ 1332/2018г., двете на ІV г.о./ В изпълнение на тези свои задължения, въззивният съд е акцентирал на поведението на ищцата, за която е установил, че възпрепятства контакта на бащата с детето. Детето вече е на 4 години /родено е на 14.08.2015г./ и не е в негов интерес да е имал само една среща с баща си от раздялата на родителите си през 2017г. Настоящият съдебен състав счита, че единственото, което изисква интересът на детето – при конкретно установените факти е – майката да способства за изпълнението на определения режим на лични отношения с бащата: всяка първа и трета седмица от месеца, в събота и неделя, от 10.00ч.в събота до 17.00ч.в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото, с преспиване, през периода 1.06.-31.08., когато майката не е в годишен отпуск, както и втория ден на Коледните, Новогодишните и Великденските празници – от 10.00ч. до 17.00ч.и на рождения ден на бащата 12.04., от 10.00ч. до 17.00ч.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 56 от 11.03.2019г. по в.гр.д. № 425 по описа за 2018г. на Окръжен съд Шумен.
ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място] [улица], ет…, ап… да заплати на З. М. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 100лв./сто лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.