О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 12.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдията Папазова ч.гр.д.№ 500 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК
Образувано е въз основа на подадената от Рейхат Ш. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. частна жалба против определение № 760 от 23.11.2018г. по гр.д. № 282/2018г. на Варненски апелативен съд, с което е изменено постановеното въззивно решение № 130 от 18.10.2018г. в частта за разноските, като е осъден да заплати на Прокуратурата на Република България сумата от 400лв. направени разноски за юрисконсулско възнаграждение. Счита обжалвания акт за неправилен и желае да бъде отменен. Изложените доводи са, че разноски реално не са направени и че не е спазено императивното изискване за представяне на списък на направените разноски по чл.80 СК.
Срещу подадената частна жалба е постъпил отговор от Прокуратурата, с който се оспорва нейната основателност. Позовава се на чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК и на т.8 от ТР № 6 по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС, съгласно която непредставянето на списък по чл.80 ГПК не е основание за допълване на решението в частта за разноските.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата частна жалба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона намира същата за допустима / подадена е в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване/, но неоснователна. Съображенията :
Обжалваният акт е постановен по искане на Прокуратурата, след постановяване на въззивно решение № 130, с което е отменен първоинс-танционния акт в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати сумата от 24 541.55лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и вместо това е постановен друг, с който е отхвърлен иска на Рейхат Ш. А. в тази част и е потвърден акта в останалата му отхвърлителна част. Съдът – с оглед наличието на направено искане за присъждане на разноски, по което не се е произнесъл, като е констатирал, че Прокуратурата е представлявана от юрисконсулт, с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК е присъдил юрисконсулско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, във вр.с чл.37 ЗПП от по 200лв. за всяка инстанция, или общо 400лв.
Така постановеният акт е правилен.
Съгласно чл.81 ГПК – с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне по искането за разноски. Когато съдът не се е произнесъл по заявено пред него искане, той дължи допълване на постановения акт. Развилото се пред въззивния съд производство по чл.248 ал.1 ГПК е за допълване на постановения въззивен акт, в частта за разноските /защото съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски/. В тази хипотеза – съгласно т.8 от ТР № 6 по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС – представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част, съответно липсата му не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските, поради което направеното в този смисъл възражение от страна на жалбопадателя е неоснователно.
Неоснователно е и второто направено възражение – за липса на реално извършени разноски. Съгласно чл.78 ал.3 ГПК – ответникът има право да получи направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Възнаграждението на процесуалния представител на страната е част от направените по делото разноски. Когато процесуалното представителство се осъществява от юрисконсулт, съгласно чл.78 ал.8 ГПК, възнаграждението се определя съобразно чл.37 ЗПП, т.е. по Наредбата за заплащане на правната помощ. Доколкото се касае до дело с определен материален интерес, приложимата норма от Наредбата е чл.25 ал.1 съгласно която възнаграждението може да е между 100 и 300лв. В случая същото правилно е определено съобразно фактическата и правна сложност на делото, броят на проведените заседания и значителният размер на конкретния материален интерес в отхвърлителната част от 382 975лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 760 от 23.11.2018г. по гр.д. № 282/2018г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.