О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
С. 13.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3644 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. Х. Г. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 177 от 15.02.2017г. по в.гр.д. № 2196 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3330 от 16.09.2016г. по гр.д. № 16356/2015г.на Варненски районен съд с което e прекратeн брака между съпрузите поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина на двамата съпрузи, упражняването на родителските права по отношение малолетното дете М., [дата на раждане] , е предоставено на майката В. Д. Г., за бащата В. Г. е определен режим на лични отношения – всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване, както и един месец през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск, през четните години бащата да взема детето по време на К. в 18.00 часа, в деня в който го разпускат от училище и го връща до 18.00 часа на 28.декември, както и да взема детето на рождения му ден от 10.00 часа до 18.00 часа, а ако денят е учебен за детето – след приключване на учебните занятия до 20.00 часа, а ако е събота или неделя и попада в определения по-горе режим, се прилага последния и през нечетните години бащата да взема детето на Нова година в 10.00 часа на 29.декември и го връща до 18.00 часа на 2.януари, както и да взема детето в деня, следващ рождения му ден от 10.00 часа до 18.00 часа, а ако денят е учебен за детето – след приключване на учебните занятия до 20.00 часа, а ако е събота или неделя и попада в определения по-горе режим, се прилага последния, осъден е бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 200лв., считано от влизане в сила на настоящето решение, ведно със законната лихва, върху всяка закъсняла вноска с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката, като е отхвърлен този иск за разликата над 200лв. до 1 000лв., предоставено е ползването на семейното жилище на съпругата, отхвърлен е искът на съпругата за осъждане на ответника да й заплаща издръжка и са присъдени разноски.
К. се позова на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК и поставя въпросите: 1. за преценка на интереса на роденото от брака малолетно дете, 2. за задължението на въззивния съд да разреши въпроса за родителските права след съвкупен анализ на всички релевантни към интереса на детето обстоятелства, 3. за критериите, които съдът следва да съблюдава при определяне кой следва да упражнява родителските права, 4. Следва ли при определяне на родителските права и ползването на семейното жилище, да се съобрази виновното, респ. невиновното поведение на страните в брачната връзка, 5. Следва ли семейното жилище да се предоставя само на единия съпруг, без да се изследва дали същото може да се ползва, безпрепятствено и от двамата съпрузи? и последният въпрос, който касаторът поставя е за задължението на въззивния съд да обсъди всички обстоятелства по делото, възраженията и доводите на страните, съобразно интереса на детето, за да има пълноценни отношения и с двамата родители. Позовава се на противоречие с т.1 и т.2 от Постановление № 1 от 12.11.1974г. на ППВС и с постановени по чл.290 ГПК решения с № 54 от 16.02.2015г. по гр.д.№ 5475/2014г. на ІV г.о., № 9 от 11.03.2015г. по гр.д.№ 3642/2014г. на ІV г.о., № 401 от 11.01.2012г. по гр.д.№ 327/2011г. на ІІІ г.о. и по последния въпрос на решение № 802 от 23.02.2011г. по гр.д.№ 1783/2009г. на ІV г.о. В изложението са преповторени доводите в касационната жалба за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт. Според касаторът въззивният съд неправилно е интерпретирал въпросите относно моралният облик на родителите, възпитателските качества, проявените лични грижи и изявената готовност за отглеждане и възпитание на детето. Счита, че не е съобразена ясно изразената воля на касатора и силно му желание да упражнява родителските права, добрите му доходи, фактът че преди и след фактическата раздяла между съпрузите, той прави „всевъзможни жестове и жертви в името на дъщерите си”, в това число заплащане на сметки за детето и по-голямата му сестра, на уроци, лекарства, както и на ипотечния кредит за семейното жилище в размер на 300лв., заплаща издръжки от по 150лв. за всяко дете, транспортни разходи, ремонт на МПС, храна, както и всякакви други непредвидени разходи, спазва режима на лични отношения, като не спира да води и взема дъщеря си от училище. Счита, че съгласно приетото заключение на психологическата експертиза, бащата е с по-добри показатели отколкото майката и неговият възпитателен капацитет предполага по-стойностен и уравновесен подход към детето, той е грижовен, внимателен и старателен, с желание да обяснява по-спокойно и търпеливо. К. претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., реалното извършване на които установява с представени пълномощно от 16.03.2017г. и разписка от 20.032017г.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е постановил решението си досежно родителските права, личните отношения и издръжката, след като е съобразил следните обстоятелства : 1. Детето, в най-силна степен изразява привързаност към сестра си, а тя живее с майката, 2.ищцата е тази, която от години основно осъществява грижите по отглеждане и възпитание на детето. 3.Счел е, че предоставянето на родителските права на бащата би довело до допълнителен стрес за М., „която вече е в състояние на „защитен механизъм” от раздялата на родителите си”, а и би загубила ежедневния си контакт с майка си и с най-близкия си човек – сестра си. 4.Независимо, че е посочил, че и двамата родители притежават възпитателски качества и че детето има изградена емоционална връзка с всеки един от тях, въззивният съд е приел, че интересът му ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права се предостави на майката, а за бащата бъде определен подходящ режим на лични отношения. Решението относно родителските права е предопределило и извода относно предоставянето на семейното жилище на майката.
Имайки пред вид така изложените мотиви на съда, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като същите не са разрешени от въззивния съд в противоречие с установената, включително и с цитираната от касатора практика. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не се установява от касатора, тъй като не са представени решения, обосноваващи тезата, че поставените въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, защото за да се обсъжда то следва по поставените въпроси да не е налице установена практика или да е настъпила промяна на обществено- икономическите условия, налагащи нейното изменение, а в настоящия случай това не е така.
По първите три и по последният от поставените въпроси -противоречие с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. не е налице, тъй като въззивният съд е формирал крайният си извод след преценка на всички относими за спора обстоятелства, включително и на тези, на които касатора акцентира – възпитателски качества на всеки един от родителите и техния начин на живот, проявените лични грижи и изявената готовност за отглеждане и възпитание на детето. Фактите, че касаторът продължително във времето и ефективно полага грижи за детето и многократно изразява готовността си да живее с него /не само като заявление, но и като реално предприети действия за това/, сами по себе си не са достатъчни да формулират извод, че той следва да упражнява родителските права, защото същите фактите са верни и по отношение на майката и защото съдът формира окончателното си решение въз основа на цялостен анализ на всички /а не на отделни/ релевантни обстоятелства. Съобразявайки обстоятелствата, които въззивният съд е приел за установени, настоящият съдебен състав намира, че в случая съдът е съобразил критериите, посочени в ППВС № 1/12.11.1974г. и е изпълнил задължението си – при преценката си – да се ръководи от интереса на детето, защото е отчел връзката му с неговата пълнолетна сестра, възможността тя да подпомага майката при полагането на грижи, съобразявайки социалната среда /включително бит, нрави, условия на живот/, както и финансовите възможности, пола и възрастта на детето. Доколкото, правилността на изведените правни изводи и съобразяването на ангажираните по делото доказателства, не могат да се предмет на анализ и проверка в настоящата фаза на производството по допустимост, настоящият съдебен състав не следва да ги обсъжда детайлно. Четвъртият въпрос, за задължението на съда да съобрази виновното, респ. невиновното поведение на страните в брачната връзка, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, доколкото не е свързан с решаващите мотиви на съда и не от значение за крайния изход на спора, пред вид на обстоятелството, че в конкретния случай съдът / с влязло в сила в тази част решение/ е приел, че и двамата съпрузи са виновни за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, т.е. няма невиновен в брачната връзка, вината на двамата е еднаква.
Противоречие по посочените въпроси не е налице и с цитираните от касатора, постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с № 54 от 16.02.2015г. по гр.д.№ 5475/2014г. на ІV г.о., № 9 от 11.03.2015г. по гр.д.№ 3642/2014г. на ІV г.о., № 401 от 11.01.2012г. по гр.д.№ 327/2011г. на ІІІ г.о., №81 от 5.04.11г. по гр.д.№ 1289/09г.на ІV г.о., № 802 от 23.02.11г.по гр.д.№ 1783/09г. на ІV г.о., защото без решение № 9, всички са постановени по различни от процесните въпроси и при различна фактическа обстановка. Принципните постановки, развити в решение № 9, постановено по въпрос, касаещ критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на родителските права, е съобразено от въззивния съд, тъй като както вече беше посочено той е отчел : възпитателските качества и морала на родителите, грижите и отношението към детето, изявената готовност да го отглеждат, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта му, помощта на трети лица, материалните условия на живот. В. съд е съобразил акта си и с изискванията, посочени в цитираното решение № 54, съгласно което съдът не може да основе решението си само на някои от посочените в ППВС № 1/12.11.1974г. обстоятелства и да игнорира други.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касационно обжалване, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 177 от 15.02.2017г. по в.гр.д.№ 2196/ 2016г. на Варненски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :