О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София 06.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3956 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. Ш. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 77 от 27.06.2019г. по в.гр.д. № 222/2019г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 32 от 13.03.2019г. по гр.д.№ 82/2018г. на Окръжен съд Търговище, като са отхвърлени като неоснователни предявените от него искове против Прокуратурата на Република България [населено място], с правно основание чл.49 ЗЗД, за имуществени вреди, в резултат оставяне без финансови средства за стопанска дейност, поради незаконно изземване и незаконен отказ за връщане на 30 т. маслодаен слънчоглед в размер на 82 096лв., пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069дка земеделска земя по прекратен договор за аренда № ПС-02-12/5.07.2011г. с ОДЗ Т. за периода 2018г.-2021г. и 60 313.44лв., пропусната полза от субсидия за посочените 342.069дка земеделска земя за периода 2018г.-2021г., ведно с мораторна лихва от датата на увреждането 12.10.2012г. и са присъдени разноски.
Касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика. В представеното изложение се позовава на противоречие на въззивния акт с приетото в решение по гр.д.№ 833/2010г. на ІІІ г.о., съгласно което обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретния случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, като относно пропуснатата полза увеличаването на имуществото следва да е сигурно при нормалните за случая обстоятелства. Изложените от касатора доводи са за неправилност на изводите на съда са, тъй като счита че със заключението на приетата експертиза е установено, че „настъпването на пропуснатата полза е сигурно”. Според касатора, въззивния акт е в противоречие и с приетото в решение по гр.д.№ 501/2019г. на ІІІ г.о., произнесено по идентичен казус, между същите страни, но за различен период, съгласно което изземването на процесния слънчоглед е неправомерно извършено от Прокуратурата.
Касаторът се позовава и на специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос относно съдържанието на понятието противоправни действия, по смисъла на чл.2 ЗОДОВ, от които гражданите търпят вреди. Счита изводите на въззивния съд за погрешни относно липсата на неправомерни действия от страна на ответника по изземване на слънчогледа. Счита и че съдът не е съобразил ангажираните по делото доказателства, установяващи настъпила съществена промяна в начина му на живот, в резултат на неправомерно повдигнатото му обвинение, както и относно значителните претърпени материални вреди. Поставя и въпросът: при наличие на непозволено увреждане от страна на орган на власт, по какъв начин се преценя наличието на имуществени вреди и на пропуснати ползи. Тезата на касатора е, че именно липсата на тези 30 000лв., на които изчислява стойността на иззетия слънчоглед, е довела до невъзможността му да погасява точно и в срок кредита си, да заплаща арендните си задължения и съответно да получи субсидии. Касаторът се позовава и на основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност, тъй като съдът не е съобразил разпоредбите на чл.109-111 НПК, не е отчел, че не е имало спор за собственост между физически лица и не е разгледал всички елементи относно фактическия състав на непозволеното увреждане.
Срещу подадената от касационна жалба е постъпил отговор от Прокуратурата, с който се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд е преценил като неоснователни предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД, като е счел, че не са установени два от общо петте комулативно изискуеми елементи от състава – противоправното поведение и причинна връзка между това поведение и причинените вреди. Приел е, че действията на органите на прокуратурата са законни, в изпълнение на разпоредбите на чл.109-113 НПК, а прекратяването на производството е на основание чл.243 ал.2 НПК. Отсъствието на горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане прави безпредметно обсъждането на останалите.
Съобразно тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване, както поради липса на годно общо основание за допустимост във връзка с част от поставените въпроси така и поради липса на посочените от касатора специални основания за допустимост. Съображенията:
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС за да се допусне касационно обжалване следва да е налице поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Ако той не е направил това, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правният въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая, касаторът не е поставил конкретен въпрос, във връзка със соченото от него специално основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Освен това, развитите от него доводи в тази връзка са за неправилност на постановения въззивен акт, произтичащо от неправилна преценка на ангажираните по делото доказателства. Както вече беше посочено, в производството по допустимост, касационната инстанция не може да извършва проверка за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Освен поради липса на поставен въпрос, противоречие с цитираното решение по гр.д.№ 833/2010г. на ІІІ г.о. не може да бъде констатирана и защото – видно от гореописаните мотиви, въззивният съд е процедирал по идентичен с този в посоченото решение начин – произнесъл се е по въпроса за обезщетението за имуществени вреди съобразно особеностите на конкретния случай и след като не е констатирал наличие на причинна връзка на вредите с посочения като незаконен от страната акт.
Поставеният въпрос за съдържанието на понятието противоправни действия, по смисъла на чл.2 ЗОДОВ, от които гражданите търпят вреди, доколкото няма връзка с настоящия иск, който е с правно основание чл.49 ЗЗД и не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, също не съставлява годно общо основание за допустимост и по него не може да се допусне касационно обжалване.
Второто посочено от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, също не е налице, защото по поставения от него въпрос за начина, по който се преценя наличието на имуществени вреди и на пропуснати ползи е налице многобройна съдебна практика, за която не съществуват предпоставки за промяна. /Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК следва разглеждането на поставения въпрос да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени/. Във всички случаи обезщетението по чл.51 ал.1 ЗЗД за имуществени вреди е обусловено от наличието на причинна връзка с неправомерното поведение /в случая с наличие на незаконен акт на правозащитен орган/. Пропуснатата полза също подлежи на обезщетяване при това условие, като приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил именно заради непозволеното увреждане. Когато се претендира обезщетение за бъдещи вреди, такова не може да се присъди, ако настъпването на вредите е несигурно и зависи от множество други обстоятелства. Присъжда се само когато осъществяването на прихода е реално възможно и с такава висока степен на вероятност, която се доближава до сигурност /решение по т.д. №142/2010 г., гр.д.№ 3728/2016г. на ІІІ г.о./ Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства и получаването му е било осуетено само от непозволеното увреждане.
Съобразно така установената съдебна практика, следва да се приеме, че в конкретния случай не е налице и специалното основание за допустимост по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Всички обстоятелства, на които касаторът акцентира вече са били предмет на обсъждане в цитираното от него влязло в сила решение по гр.д.№ 501/2019г. на ІІІ г.о., където е прието, че по отношение на ищеца е осъществено неправомерно действие, тъй като след прекратяване на воденото срещу него наказателно производство, не му е възстановен иззетият като веществено доказателство слънчоглед от 32 198кг. За това действие ищецът е обезщетен, като му е присъдена стойността на отнетото /27 080лв./ Касаторът не може да претендира за втори път същото. Обезщетение за евентуалните му бъдещи вреди не може да се присъди без доказване от страна на ищеца, че осъществяването на прихода е реално възможно и с такава висока степен на вероятност, която се доближава до сигурност.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 77 от 27.06.2019г. по в.гр.д. № 222/2019г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.