О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 21.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 958 по описа за 2019г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Стомана Индъстри” АД Перник, представлявано от изпълнителните директори Томадакиус, Папантониу и Мариу, чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 346 от 26.10.2018г. по в.гр.д. № 433 по описа за 2018г. на Окръжен съд Перник, с което е потвърдено решение № 277 от 13.04.2018г. по гр.д.№ 5723/2017г. на Районен съд Перник като е осъдено „Стомана Индъстри” АД да заплати на П. Г. П. сумата от 3 000лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание от влошаване на здравословно му състояние /ексцес/ от професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви”, констатирано с ЕР № 0400 от 053/17.03.2016г. на ТЕЛК при УБ-МБАЛ „Св.Ив.Рилски” ЕАД София, изменено с ЕР № 0444 от 067/18.05.2016г. ТЕЛК при УБ-МБАЛ „Св.Ив.Рилски” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от констатиране на ексцеса – 17.02.2016г., като е отхвърлен иска в останалата му част до 10 000лв. и са присъдени разноски. Решението е постановено при участието на „Еврометал”ООД Перник като трето лице помагач по делото.
Въззивният съд е приел за основателен предявения иск по чл.200 КТ, като е счел за доказан факта на влошаване на здравословното състояние на ищеца /намален е слухът на дясното му ухо от 45 дб. на 52 дб. и на лявото ухо от 42 дб. на 56дб., като слуховата загуба е в границите на степента „тежко чуване”/и наличие на причинна връзка между същото и работата на ищеца в ответното дружество, вследствие на която е установено заболяването „Нефрит на слуховите нерви”, признано за професионално с предходното ЕР № 0444/2013г. След като е посочил, че елемент от фактическия състав на отговорността на работодателя за вреди от професионално заболяване е наличието на влязло в сила експертно решение, с което промяната в състоянието е установена, съдът се е позовал на издаденото ЕР на ТЕЛК с № 067/18.05.2016г., с което е констатирано влошаване на състоянието, в сравнение с това, за което вече му е било присъдено обезщетение с решение по гр.д.№ 2011/2013г.на ПРС. Възражението на ответника, че ЕР на ТЕЛК с № 067 не е влязло в сила, въззивният съд е приел за неоснователно, като се е позовал: на наличното изрично отбелязване за влизането му в сила, с печат на РЗИ- РКМЕ [населено място], както и на съдържащата се информация в изискано писмо от РЗИ Перник с № 233 от 22.02.2018г.,съгласно която ЕР № 067/18.05.2016г. е връчено на „Стомана Индъстри” АД /т.е. върху него е доказателствената тежест за установи, че е налице обжалване, изключващо влизането в сила на акта/. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът се е съобразил с установените с гласни доказателства реално претърпени вреди, със степента на влошаване на състоянието и конкретното му въздействие върху физическото и психическо състояние на ищеца, неговата възраст /54г./, трайността на състоянието, прогресиращия му характер и липсата на благоприятна перспектива, като – от друга страна е отчетен и факта, че ищецът освен от посоченото професионално заболяване, страда и от множество други, които допълнително утежняват общото му състояние.
В представеното изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, във връзка със с въпросите:
1. За прилагане на принципа на справедливост при определяне на дължимото обезщетение, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.11 от ППВС № 4/1968г.,
2. Работодателят ли следва да доказва, че Експертното решение /ЕР/ за установяване ексцес на професионалния характер на заболяването е породило действие или ищецът следва да докаже, че ЕР е влязло в сила при главно и пълно доказване и спазване на задължителната административна процедура за уведомяване на всички заинтересовани лица за издаденото решение? Как и посредством какви обстоятелства и доказателства се удостоверява, че експертното решение е породило действие? Позовава се на решения по гр.д.№ 1635/2010г. на ІV г.о.и по гр.д.№ 1147/2010г.на ІV г.о., на които счита, че въззивния акт противоречи,
3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните? Позовава се на решения по гр.д.№ 1609/2014г. на ІV г.о. и гр.д.№ 4297/2014г. на ІV г.о. и
4. Налице ли е влошаване на здравословното състояние /ексцес/ на професионалното заболяване на ищеца, налице ли е качествена промяна на полученото увреждане при професионалното заболяване?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Позовава се на конкретна съдебна практика, която прилага. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., съгласно списък, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 7.02.2019г., в който сумата е посочена като заплатена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Не следва да се допуска касационно обжалване, поради обстоятелството, че въпроси с № 2 и 4, доколкото са фактически, а не правни и касаят правилността на постановения акт, не отговорят на изискванията за общо основание за допустимост, а по отношение на всички поставени от касатора въпроси /с № 1-4/ не са налице посочените специални основания за допустимост. Това е така, защото по същите е налице установена съдебна практика, която /включително и цитираната от касатора/ е съобразена от въззивния съд при постановяване на акта.
По първият поставен въпрос, относно начинът на определяне на размера на дължимото обезщетение и по-специално относно необходимостта от анализ на всички правнозначими факти, следва да се посочи, че многобройна съдебна практика е съобразена от въззивния съд. Отчетена е принципната постановка от ППВС №4/1968г., че справедливостта като критерии за определяне на паричният еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Видно от гореизложените мотиви – в случая са съобразени и подробно анализирани всички обективно установени обстоятелства, включително вид, характер и степен на причиненото влошаване на състоянието, начин и обстоятелства при които се е достигнало до него, последици, продължителност и степен на интензитет, прогноза, установен процент нетрудоспособност, наличие на други заболявания и всички конкретни отражения, които причинените вреди са имали върху личността на пострадалия. В този смисъл съдът е изпълнил задължението си да обсъди всички реално установени факти и обстоятелства, въз основа на които да изведе правните си изводи, включително и като се произнесе по наведените от страните доводи и възражения.
По въпроса, касаещ направеното в хода на производството възражение относно влизането в сила на процесното ЕР № 0169 от 3.02.2016г. и за датата на уведомяване на всички заинтересовани лица, е фактически, а не правен, тъй като изисква конкретна преценка на ангажираните доказателства, а такава преценка не е възможно да се извършва в настоящето производство по чл.288 ГПК, в което се преценят само наличието или не на посочените предпоставки за допустимост /вж. т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Независимо от това, следва да се посочи, че процесното ЕР № 067 от 18.05.2016г, доколкото съдържа заверка за влизане в сила от компетентният за това орган – Регионална картотека за медицинска експертиза /РКМЕ/, съставлява официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и съставлява доказателство за установените с него факти. Същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила до доказване на противното. Съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. След като е установено, че ответната страна е получила на 15.04.2016г.уведомлението за постановяването му, тя е следвало да установи, че в предоставеният й срок, го е обжалвала. Подобни доказателства по делото не са представени. В този смисъл противоречие между постановеното от въззивният съд и приетото в решение по гр.д.№ 1635/2010г. на ІV г.о. не е налице, защото последното е постановено по въпрос относно разпределението на доказателствената тежест относно факта влязло ли е в сила решението на НЕЛК, на което ищецът основава правата си, а в конкретният случаи фактът на влизане в сила не е бил оборен. В случая въззивният съд не е приел, че ищецът не носи тежестта на доказване на това обстоятелство, а е приел, че доказателства за влизането му в сила са налице /удостоверяването за влизане в сила на РКМЕ, където съгласно чл.11 от Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионални болести, се съхранява медицинското досие на заболялото лице след приключване на процедурата по освидетелстването му/.
Както вече посочено, въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, поради което и за третият от поставените от касатора въпроси не е налице специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вече беше посочено, че последният въпрос относно наличието на влошаване на здравословното състояние /ексцес/ на професионалното заболяване на ищеца и дали настъпилата промяна на полученото увреждане при професионалното заболяване е качествена, не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, защото основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК.
Пред вид изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 346 от 26.10.2018г. по в.гр.д. № 433 по описа за 2018г. на Окръжен съд Перник.
ОСЪЖДА „Стомана Индъстри” АД Перник, представлявано от изпълнителните директори Томадакис, Папантониу и Мариу, ЕИК 113509219, с адрес на управление: Перник, [улица] да заплати на П. Г. П. от [населено място] [улица] сумата от 600лв. /шестстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.