О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София 24.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на пети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4416 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „ПИК НЮЗ” ЕООД [населено място], представлявано от управителя Й., чрез процесуалният му представител адвокат С. против въззивно решение № 5454 от 14.08.2018г. по в.гр.д. № 8455/2017г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение по гр.д.№ 78158/2015г. на Софийски районен съд, поправено с решение от 25.05.2017г., като е осъден „ПИК НЮЗ” ЕООД да заплати на Н. Г. С. сумата от 12 500лв., предявен като частичен от сумата 300 000лв., на основание чл.49, вр.чл.45 ал.1 ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от множество статии, публикувани на сайта и са присъдени разноски.
Касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставя следните три въпроса: 1. Може ли да се приеме, че подлежат на обезщетение твърдени от ищеца неимуществени вреди, настъпили вследствие на внушения, настъпили от използване на конкретни думи и изрази, които думи и изрази сами по себе си не са противоправни?, 2. Задължително ли е съдът да анализира и мотивира изрично извода си за наличието на обидни внушения от тяхната обективна страна, след като внушението е субективно възприятие за обективната действителност, направено под чуждо влияние и единствено на личните възприятия на съда ли следва да се извърши анализа но доказателствата в тази насока? По посочените въпроси касаторът се позовава на противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 1486/2011г. на ІV г.о., по гр.д.№ 449/2012г. на ІІІ гр.о. и 3. Какви критерии за справедливост следва да прилага съдът при определяне на размера на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД, който счита, че е разрешен в противоречие с решения по т.д.№ 211/2009г. на ІІ т.о. и ППВС №4/68г.на Пленума на ВС.
Срещу подадената от касационна жалба е постъпил отговор, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реалното извършване на които установява с пълномощно и разписка, удостоверяваща плащането.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
Въззивният съд е преценил като основателен предявения иск с правно основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, като е счел, че е установено противоправното поведение на ответника, изразяващо се в публикуване на обидни и клеветнически твърдения в 30 статии, публикувани на сайта www.pik.bg, за период от около две години /12.01.2014г.- 3.10.2015г./, причинените вреди /засегнати са честта и достойнството на пострадалия/ и наличие на пряка причинна връзка. Посочено е, че свободата на словото и печата не е абсолютна и тя не е свобода за разпространение на неверни данни, засягащи лични и човешки права. Въпросът за баланса при упражняване на конституционно гарантирани права, съдът е посочил, че се разрешава след конкретна преценка на установените релевантни обстоятелства. В случая е приел, че безспорната употреба на квалификациите „Н. Капута”/”Н. Презерватива/ в част от процесните публикации, колажите към публикациите от 5.12.2014г., от 16.01.2015г. и от 26.04.2015г., съдържащи снимки на вибратор, насочен към снимката на ищеца, както и колаж към публикация от 2.02.2015г., съдържащ снимката на Н. С. до снимка на секс артикули, както и в допълнение употребата на квалификациите „търговец на презервативи”, „търговец на презервативи, вибратори и розови белезници”, „търговец на презервативи, вибратори и секс артикули”, „търговец на вибратори, камшици, жартиери и презервативи”, „търговец на презервативи и вибратори”, „търговец на вибратори, розови белезници, камшици за садо-мазо и презервативи”, „търговец на садо-мазо изделия, камшици вибратори и розови белезници”, „търговец на презервативи и садо-мазо изделия” – обективно и категорично са действия, накърняващи доброто име на ищеца, достатъчни да обосноват основателност на предявения частичен иск. При определяне размера на дължимото обезщетение е съобразил: наличието на системно провеждана кампания срещу ищеца, множеството публикации, периодично издавани през посочения дълъг период от време, създаденото впечатление за търсено внушение, че ищецът извършва търговия с посочените артикули в лично качество и че това е негова основна дейност, за които твърдения е установено, че са неверни, използваният вулгарен контекст, тенденциозността в поведението на ответната страна и преследваната цел –да се опозори ищеца, а не да се уведоми читателя за обективен факт. При обосноваване на изискването на чл.52 ЗЗД за „справедливост”, въззивният съд е акцентирал както на установеното негативно психическо и емоционално отражение, което клеветническите и обидни изрази са оказали върху личността на ищеца, като се отчита, че той е публична личност и че изразите са били разпространени пред неограничен брой читатели чрез електронно издание, така и на факта, че процесната кампания е осъществена в период, когато ищецът и съпругата му са били вписани в регистъра за осиновяване на деца, което е довело до допълнителни „психически неудобства и стрес”. Имайки пред вид изложеното, съдът е преценил като справедлив претендирания размер на обезщетение.
Съобразно тези мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, които отговарят на изискването за общо основание за допустимост, не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на посоченото специално основание.
Противоречие с цитираната практика на ВКС по гр.д.№ 1486/2011г. на ІV г.о., по гр.д.№ 449/2012г. на ІІІ гр.о. не е налице, защото въззивният съд е посочил кои са неверните фактически твърдения, които позорят пострадалата страна, разграничил е каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква – оценка и е присъдил обезщетение само за тези неверни и позорни твърдения, които са несъвместими с границите, в които може да се упражнява правото на свобода на словото и печата. Когато неоправдано се засягат честта и достойнството на гражданите /какъвто е настоящият случай, с оглед приетото от съда/ е ирелевнатно дали думите и изразите, с което противоправно е засегната чуждата правна сфера, сами по себе си, са противоправни или не. Медиите и работещите за тях журналисти не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Те следва да ограничат своите критики до границите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ, а когато ги прекрачат, отговарят за причинените вреди. Преценката за съобразяване с установените критерии се извършва от съда. В този смисъл, на вторият поставен от касатора въпрос следва да се отговори, че съдът е изпълнил задължението си да анализира и мотивира изрично извода си за наличие на противоправно поведение от ответната страна. Обидата е налице, защото опосредено – чрез съобщаване до неограничен кръг потребители – са достигнали до засегнатия – унизителни епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи и изрази, както и унизителни разсъждения за негови качества. Клеветата в случая се изразява в разгласяване на неверни обстоятелства, които са обективно позорни за честта на засегнатия и възбуждат презрение към последния от страна на общественото мнение и се смятат за безнравствени. Както беше посочено по –горе, въззивният съд е достигнал до тези изводи, като е съобразил всички установени по делото релевантни обстоятелства, през призмата на които е изследвал упражняването на конституционно гарантираните права и на двете страни в производството по делото. Затова настоящият съдебен състав не счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и относно последния поставен въпрос от касатора, касаещ начина на определяне на размера на дължимото обезщетение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, изградена въз основа на ППВС №4/23.12.1968г., като в решаващите си мотиви е изложил достатъчно доводи относно обстоятелството кои счита, че са реално причинените неимуществени вреди и въз основа на кои релевантни обстоятелства ги определя в посочения размер. Доколкото съгласно цитираното ППВС, дължимата от съда преценка за всеки отделен случай е конкретна и специфична, произтичаща от установените релевантни обстоятелства, цитираната от касатора съдебна практика, постановена във връзка с други случаи и факти, е несъотносима /и сама по себе си също не може да обоснове посоченото специално основание за допустимост/.
С оглед изхода на спора, направеното искане, на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените /с представената разписка и пълномощно/ като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5454 от 14.08.2018г. по в.гр.д. № 8455/2017г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „ПИК НЮЗ” ЕООД [населено място], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], ет.3, представлявано от управителя Й. да заплати на Н. Г. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.1 сумата 500лв. /петстотин лева/, направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.